Многогодишните разкопки в Архитектурно-археологическия резерват "Острови Св. Иван и Св. Петър" донесоха единствените засега веществени свидетелства за казашките нападения по българското черноморско крайбрежие през ХVII в. Бяха открити неоспорими доказателства както за казашкото присъствие, така и за 8-дневната турска обсада на обителта "Св. Иван Предтеча и Кръстител" със затворените в нея казаци - части от въоръжение и облекло, гюлета от корабната артилерия. Внимателното вглеждане в разположението на находките помогна да бъдат разпознати две струпвания на луксозни местни и вносни фаянсови блюда - поставена в платнени торби плячка в хранителницата и в кораба на църквата "Св. Богородица". В една от монашеските килии бе открит малък сребърен обков от икона, нагънат, за да бъде прибран в джоба на казак, убит на същото място, а след това погребан в притвора на църквата "Св. Иван Предтеча".



Казашките походи



в Черно море продължават около век - от средата на ХVI в. до малко след средата на ХVII в. След битката при Лепанто (1571 г.), която слага край на господството на турската флота в Средиземно море, тези походи представляват несъмнено най-значителният военноморски проблем за Османската империя. Походите се извършват често съвместно от донските и запорожките казаци. Тяхната цел е отбранителна, но е и основен източник на доходи за запорожкото казачество.

Изключителната бързина на леките казашки корабчета - чайки и струги, както и многобройността на нападащите осигурявали мълниеносна и сигурна победа. В казашките походи често участвали от три до пет хиляди души, а бързоходните чайки преодолявали с лекота тромавите турски галери.

Особено интензивни са казашките походи през 20-те години на ХVII в. През 1623, 1626 и през 1629 г. те използвали о. Свети Иван като база при морските си походи. При последната от тези кампании 3200 казаци опустошили околностите на Цариград. На връщане в началото на юли 1629 г. малка флотилия с 300 казаци се отбива в обителта "Св. Иван Предтеча". Почти едновременно с пристигането си били изненадани от турска флотилия. Галерите бързо стигнали до острова, изненадали нищо неподозиращите казаци, които изглежда вече започнали да ловят риба, и ги разбили напълно. Според дипломатическия доклад на руските посланици в Крим Л. Кологривов и А. Дуров



половината казаци били пленени,



а другата половина се укрили зад стените на обителта. Направените в резултат на археологическите разкопки изчисления показаха, че обсадените казаци не надвишавали 70.

По някаква причина, вероятно падането на нощта, турците отложили нападението за следващия ден. Именно тогава трябва да разположим казашкия пир, чиито следи се откриваха масово при разкопките - в трапезарията на обителта, във входното помещение и пред килията на монаха вратник, и в игуменарната.

Около голямата каменна маса в трапезарията пирували, изглежда, походният атаман, чайковите атамани и пълноправните казаци. Трапезните съдове тук бяха най-качествените, с които разполага обителта. И най-вече - тук се откри череп на агне, част от угощението. При кавказките народи, при донските и при запорожките казаци дори до наши дни главата на животното или на рибата се полага на стоящия най-високо в йерархията или на госта. Обратно, животинските глави, включително агнешките, се продават много евтино по пазарите на Османската империя. Най-скъпи са варените агнешки глави, но и те се харчат на цената на 642 г грозде. Суровите са два пъти по-евтини. С използване на днешни мерки сурова агнешка глава би струвала колкото вафла.

Овчето и агнешкото са предпочитана храна за казаците по това време. В Сечта те отглеждали многобройни стада, а някои казаци притежавали стада с над 5000 овце.



Черупки от миди



образуваха правилни полоси отстрани на каменните пейки в трапезарията и в друг сектор на пира - в игуменарната. Там също са били разположени пълноправни казаци, изглежда, около дървена маса пред камината. В тези два сектора бяха открити и други агнешки кости.

Данните за използване на морски продукти за храна през ХV-ХVII в. са наистина малобройни. Пътешественикът Ханс Дершвам ни уверява, че "мидите и охлювите турците ядат сурови". Един чистокръвен турчин, и пак пътешественик, Евлия челеби пък пише "неверниците ядат много миди, стриди и други морски буболечки". Така продължават взаимните обвинения и изглежда, че за разлика от днес, морските дарове тогава са били непретенциозна и евтина храна. И май не е много престижно да си признаеш, че я ядеш. В периода IХ-ХIV в. черупки от миди са откривани при разкопки в Двореца на българските царе на Царевец, в Преслав, където са били войнишка храна, и в обителта "Св. Иван Предтеча" в днешния кърджалийски квартал "Веселчани". Изглежда с тях се е хранело предимно православното монашество по време на пости. За домашна употреба миди се събират от децата и юношите, за да се подпомогне изхранването на семейството. Жeлезото, открито в игуменарната, е най-ранният, известен ни уред за събиране на миди.

Друга група са храни, чието наличие на казашкия пир може да се предполага по откритите съоръжения и съдове за добиването или за приготвянето им.

За приготвянето на хляб в обителта "Св. Иван Предтеча и Кръстител" на о. Свети Иван още в края на ХVI в. е изградена огромна пещ. За казаците в Сечта редовната употреба на хляб до средата на ХVII в. все още не е напълно сигурна. Предполага се, че те предпочитали различните видове каши. За казаците по черноморското крайбрежие обаче употребата на хляб, особено по време на морските походи, е, разбира се, много по-удобна.



Различните видове риби,



често са наричани "втори хляб" за казаците. Изключително богатите на риба руски реки са позволявали на казаците да изнасят огромни количества, като ги заменят за вино, за метали, за оръжие, за зърно. Откритите при разкопките на о. Св. Иван мрежи и харпун-тризъбец за улов на придънни риби са пряко свързани със секторите на пира и несъмнено са послужили за доставяне на достатъчно количество риба за угощението.

Много е трудно да си представим казашки пир без вино. Макар че строгите походни закони са били прилагани безкомпромисно. Ако чайковият атаман забележи пиян казак, веднага го изхвърлял зад борда. По този въпрос всички извори са единодушни - по време на поход не се взима нито водка, нито вино. Този своеобразен "сух режим" изглежда е бил нарушен предвид изключителните обстоятелства. А и обителта несъмнено е разполагала с богати запаси добро вино. При археологическото проучване в секторите на пира се откриха множество керамични, стъклени, дървени и медни съдове за течности. Едва ли в тях е имало само вода.

Обсадените преживяват още седем дни в църквата "Св. Иван Предтеча" - най-здравата сграда на острова, и са спасени от голяма казашка флотилия, която разкъсва обсадата. Обителта "Св. Иван Предтеча и Кръстител" впоследствие е разрушена напълно от турските власти, за да не бъде използвана за пиратско убежище.

Днес



археологическото проучване на казашкия бит



и материална култура, на казашки обекти въобще е в своя разцвет. Естествено, там, където има такива - в Русия и в Украйна.

Цели десетилетия източноевропейската средновековна археология проучваше масово ранното средновековие - Великото преселение на народите, ранните славянски култури, и в много по-малка степен ХII-ХIV в. Огромните усилия и средства доведоха до наистина зашеметяващи резултати. Днес знаем неизмеримо повече за тази толкова сложна и доскоро недостатъчно позната епоха. Знаем дотолкова, че говорейки и пишейки за нея, да се получи строен разказ без паузи.

Явно сега е дошло времето на късните археологически епохи, където поради наличието на много писмени извори си мислим, че знаем всичко. Е, това със сигурност не е така. Миналата година харковската археоложка Ирина Голубева разкри в Цереборисовското градище казашка баня от ХVI в., използвана едновременно от две-три къщи и разположена между тях. Комунална баня, така да се каже.