|
| За 16 години съществуване Конституционният съд проведе едва 2-3 открити заседания, макар конституцията и законът да позволяват това да е редовна практика. През останалото време решенията се вземаха при закрити врати и се аргументираха със странни и противоречиви доводи. |
В първия случай става дума за гласуваните наскоро промени в закона за местните избори, засягащи т. нар. уседналост, която трябва да спре изборния туризъм. Въпросът е много чувствителен за ДПС и текстовете бяха приети след грозни скандали и многократни прегласувания в пленарна зала. Депутатите искаха КС да отсъди дали е противоконституционно необнародването и невлизането в сила на нормативни текстове, приети на първо и второ четене, както и може ли Централната избирателна комисия за местните избори (ЦИКМИ) да тълкува понятието "живял 10 месеца". Висшите съдии обаче отказаха да се намесят в спора с доста странен аргумент - че ако се произнесат, щели да допишат конституцията, и че въпросните текстове от основния закон били еднозначни и в съдържанието им не може да се вложи различен смисъл. Което очевидно не е така, като се има предвид и практиката, и конкретната ситуация, заради които е поставен въпросът.
Двама от съдиите - Благовест Пунев и Румен Янков - не се съгласиха с тези доводи, но мнозинството надделя и
така КС си изми ръцете за местните избори
И препоръча на депутатите да се оправят сами.
Още по-неясно е защо висшите съдии отклониха друго искане на депутати - да бъде обявен за противоконституционен текстът от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, според който нормативният акт ще влезе в сила от 1 януари 2008 г. Според недоволните народни избраници не може да има толкова дълъг отлагателен срок и че промяната в датата е станала на второ четене, което е в разрез с правилника на парламента. Така докато започнат да действат забраните за застрояване на черноморската ивица, записани в закона, тя ще бъде напълно унищожена.
6 от 12 конституционни съдии са приели, че искането на депутатите е недопустимо, защото функциите на съда са да тълкува конституцията, а не да взема отношение към нормите за работа на парламента. Правилникът за работа на Народното събрание няма силата на закон, затова и не може да се разглежда жалба срещу нарушаването му, пишат още те. Освен това те смятат, че оценката на депутатите за вредата от отлагането на забраната за застрояване е политическа, а не правна.
Други трима съдии обаче са на противоположното мнение. Според тях правилникът на Народното събрание копира разпоредбата на конституцията, според която промени по същество в законопроект се внасят за обсъждане, преди да бъдат приети. Така че искането до КС трябва да се допусне за разглеждане по същество и съдът може да се произнася и по целесъобразност.
Това са само част от примерите за практиката на КС с високопарни и трудно разбираеми правни доводи да решава едни дела или да отказва гледането на други.
Което е най-малкото безотговорно,
защото по принцип делата, които се образуват, се броят на пръстите на ръцете. За тази година те са едва 9. Факт е, че КС не може да се самосезира и трябва да чака към него да отправят искане или поне 48 депутати, или правителството, или президентът, или главният прокурор, или двете върховни съдилища. Защо те не го правят е друга тема. Може би се страхуват да питат?
Разделянето на съдиите поравно по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие отново поставя въпроса разумно ли е за вземане на определено решение да се изисква минимум от поне 7 гласа. Как така 6 конституционни съдии могат да застъпват една теза, а пък други 6 - точно обратната. Обикновено това разцепване става по най-важните казуси и служи за мотив КС изобщо да не вземе решение.
Всъщност има нещо изначално сбъркано в сегашната уредба на Конституционния съд. Така например висшите съдии нямат срокове, в които трябва задължително да се произнесат с решения. Така
едно дело може да се точи и по няколко месеца, колкото и важно да е то
Освен това КС не е обвързан със своята практика - по сходни казуси съдиите могат да се произнасят веднъж по един начин, а втори път - по абсолютно различен. Вече имаше няколко случая депутати да отправят идентично по същност питане, но при различен състав на КС. И отсъжданията бяха противоположни. Странно е и да не се спира действието на атакуван пред КС закон.
Затова следващата промяна трябва да поправи всички тези абсурди. И да даде право и на гражданите, и на техните сдружения да го сезират. Иначе излиза, че КС е създаден да обслужва само политическата класа и да решава нейните проблеми. А това не би трябвало да е така, нали?
