Доц. д-р Стоян Цветков е председател на Националния статистически институт (НСИ) от 3 месеца. Той е завършил специалността статистика в днешния УНСС през 1974 г. и оттогава е преподавател в катедра "Статистика и иконометрия" във висшето учебно заведение. През 1990-1991 г. е бил зам.-председател на НСИ - в периода, когато се поставя началото на съвременното изследване на инфлацията.





- Господин Цветков, на очите си ли да вярваме, или на данните на статистиката, които изкараха юлското поскъпване едва 2.2%?

- Ако ме питате дали животът е поскъпнал, имайте предвид, че статистиката не може да даде отговора на този въпрос само с наблюдението на цените, което ми цитирате. Поскъпването на живота зависи и от доходите на хората. Те могат да растат, и то дори с по-големи темпове, отколкото нарастването на цените. И тогава естествено няма да има поскъпване на живота, независимо че цените видимо растат.

- Съгласен съм, че трябва да се гледат и доходите, но през юли имаше взривно покачване на цените, което почна още през юни. А НСИ отчете за целия юли скромните 2.2% инфлация. А за юни дори оповести, че е имало дефлация.

- Тези 2% никак не са скромни. При това те, сравнени с хармонизирания индекс на цените, който е 1.7%, даже са доста високи.

- Какво представлява хармонизираният индекс, който бе въведен в началото на тази година?

- Изчисляваме го от влизането ни в ЕС и изходните данни за него са същите, както и за националния индекс на потребителските цени. Гледа се същата кошница от стоки и същите цени, но са променени относителните им тегла. Хармонизираният индекс е европейско изискване и по него страните от еврозоната отчитат и потреблението на чужди граждани. За националния индекс се гледа само потреблението на българина и данните за относителните тегла на всяка стока се взимат от домакинските бюджети, т.е. от това, за какво дава парите си най-много българинът.

За хармонизирания индекс данните за теглата се взимат от националните сметки след сложни преизчисления на брутния вътрешен продукт, в които влизат и данните за всички плащания - социални, допълнителни, парични преводи към България и т.н. Взима се предвид и колективно потребление, т.е. онова, което купуват големи групи от хора - армия, болници, детски заведения и други. Това дава много по-точни данни за потреблението и затова по него Европейският съюз оценява накъде върви дадена икономика.

- Ако правилно ви разбирам, ще излезе, че въпреки годишната инфлация от над 4%, както ще се получи тази година, България ще покрие изискванията за въвеждане на еврото, защото ЕС ще гледа хармонизирания индекс, който сочи по-ниска инфлация.

- Това е основният измерител на ценовата стабилност в Еврозоната. Но и след приемането на еврото в България статистиката ще продължи да прави и двете измервания.

- Да се върнем на първичната информация. Откъде и по какъв начин статистиката взима данните за цените?

- Всеки месец между 5-о и 25-о число с изключение на почивните дни нашите служители регистрират цените в над 4000 предварително определени търговски обекта и в интернет. Нашите наблюдения са само от областните градове. Там живее над 46% от населението и се осъществява над 65% от общите продажби на дребно. Не е разумно да се наблюдават и малките селища, където няма типичен пазар - там хората отглеждат голяма част от онова, което консумират, и не ги интересува какво се продава. Дори да ги питате, те не знаят цените на много стоки, защото просто не ги купуват.

- Позволете малко да се усъмня, че в малките градове и селата у нас хората преживяват от натурална размяна на стоки...

- Ще ви дам пример - ние трябва да отчетем например колко струва един телевизор на пазара, но в малкия град не се продават телевизори. Техните жители отиват в областния град, за да си купят такава вещ. Защо тогава да наблюдаваме цената на телевизора в малкия град или село? Не виждам смисъл да увеличаваме нашите наблюдения и с отчитане на цените в малките населени места. Да се влагат още пари в наблюдението, което НСИ провежда, няма смисъл, защото няма гаранции, че резултатът ще бъде по-точен.

- Как се определя кои търговски обекти да се посещават? И как се процедира да речем с цените на доматите - в кошницата от стоки и услуги, описана в сайта на НСИ, пише просто "домати", но те са най-различни сортове - едните струват 40 ст., а другите 1.80 лева килото?

- Има много прецизно изработени правила. Признавам, че в САЩ списъкът на магазините се определя още по-прецизно. Там на всяко 12-о число на месеца се прави представителна анкета сред населението къде хората пазаруват и през този месец се проверяват цените само в обектите, които се оказва, че се посещават най-често.

Колкото до самите стоки и услуги, подборът им се определя по методология, която у нас е създадена по скандинавски модел още през 1984 г., бе усъвършенствана през 1990 г. и още веднъж през 1999 г. Има си правила например за това кога една новопоявила се на пазара стока се наблюдава - дали при появата й или по-късно, когато употребата й стане по-масова. Защото при появата си всяка стока първоначално е доста скъпа, както се случи например с мобилните разговори. Допреди няколко години статистиката изобщо не ги измерваше, но сега ще видите, че се наблюдават отделно цените на разговорите от фиксиран към мобилен телефон, от мобилен към мобилен и от мобилен към фиксиран телефон.

Има си и строго определени правила какви количества се гледат. Очевидно е, че не можем да сравняваме цената на 500 грама хляб с цената на 1 килограм хляб или кофичка кисело мляко от 400 грама с кофичка от 500 грама.

- Налага ли се понякога да се прави корекция на веднъж вече отчетени цени?

- В методиката пише, че е възможно да се прави последваща корекция на веднъж вече наблюдавани цени. Най-вече защото понякога се получават чисто човешки грешки. Все пак нашите младши специалисти започват работа със заплата, която е 47% от стартовата заплата на младшите експерти в държавната администрация. Последния месец беше 314 лева. Това ограничава възможностите да привличаме хора. А в териториалните статистически бюра положението е още по-лошо.

По времето на социализма нямаше поправки на данните - статистиката изискваше и 12-те хиляди предприятия в България даваха безпрекословно данните. Сега изследванията са по-скоро репрезентативни. 5% например е вероятността да се допуснат грешки.

- А как можете да обясните разликата между малката и голямата потребителска кошница?

- Малката кошница не бива да се счита за меродавна. Най-вече защото тя съдържа само 100 жизненоважни стоки, без които не може. Информацията за това кои стоки се съдържат в малката кошница се взимат от това за какво харчат пари двайсетте процента най-бедни българи. По малката кошница например за юли се получиха 3.7% поскъпване, защото в нея имат по-голямо относително тегло хранителните стоки. Но в никакъв случай този индекс не може да е мерител за инфлацията. Той служи предимно за управленски цели, за да се знае какви мерки трябва да вземе правителството в социалната област.

Вижте - всеки в крайна сметка си има своя собствена потребителска кошница и следователно своя инфлация. Не може всеки да купува винаги това, което потребяват средно хората около него. Във всеки случай обаче в потребителската кошница - и в голямата, и в малката, липсват луксозни стоки. Просто структурата на потреблението у нас не е такава. Освен това бих казал, че всеки народ си има свое специфично потребление. Южните народи не плащат много за отопление, в България няма големи разходи за наеми и т.н.

- Защо тогава в България доскоро се наблюдаваха и цените на роялите?

- Какво толкова ви притеснява роялът? Ако вие имахте определени интереси в музиката, може би и цената на роялите щеше да има значение за вас.

Например в методиката, която се използваше през 1990 г., имаше цени на лекарски услуги и цени на образованието, но тогава просто нямаше такива услуги и тези цени не се наблюдаваха. Те се появиха едва сега.

През 1990 г. пък синдикатите настояваха от наблюдението да се извадят луксозни стоки като луканката. Тогава пък аз настоях да ми дадат дефиниция какво е луксозна стока. И тъй като никой не можа да я даде, цените на луканката продължиха да се отчитат.