Парите, спечелени от бедствия, не миришат. Може би затова все повече стават хората, които умишлено причиняват щети за милиони, за да спечелят от чуждото нещастие.

При последните пожари, вихрили се в България, бе отчетено, че са изгорели над 350 000 декара гори, а щетите надхвърлят 6 млн. лв. В тази сума освен разходите за гасене на пожарите влиза и стойността на обгорялата дървесина. Едва ли някой може да пресметне обаче вредите за екологията, погубените ценни растения и животни. Горските са категорични, че пожарите не лумват само заради жегата. Голяма част от тях са умишлено запалени. Нищо че до момента няма даден на съд крупен подпалвач. Повечето заловени са причинили пожарите по невнимание или незнание. Кой все пак може да спечели от огъня?

Според горските



в 75% от случаите пожарите лумват от запалени стърнища



Така много фермери си спестяват по някой лев, който трябва да дадат за заораване на сламата. Земеделците се оправдават, че ако чистят нивите с техника, разходите им за килограм продукция ще скочат от 3 до 5 стотинки и това веднага ще се почувства на пазара. Държавата направи опит да овладее безчинствата, като в два закона въведе солени глоби за палене на стърнища, и обеща да ореже евросубсидиите на фермерите подпалвачи с 25%. Проблемът е, че както често става, строгите наказания не се прилагат на практика. Затова и няма официална статистика колко глоби са наложени. А тя би могла да изиграе и превантивна роля.

Самото управление на горите също има вина за пренасянето на пожарите от нивите към горите. С оправданието, че парите не стигат, горските от години не провеждат противопожарни мероприятия. Затова в лесовете ни липсват т.нар. "минерализовани ивици", които трябва да спрат пренасянето на огъня. Това са горски пътища с широчина 6 метра, които отделят нивите от гората. Целта е, нахлувайки в леса, огънят веднага да бъде локализиран на дадена площ и да не може да напредне. По тези ивици по време на пожар се придвижва и техниката за гасене във вътрешността на гората.

Ако "печалбата" от пожарите на тези недобросъвестни фермери се измерва с няколко левчета на декар,



милиони прибират някои дърводобивни фирми



Дългогодишни специалисти в горската система наблюдават странна цикличност на пожарите. Огънят застига лесовете ни през 7 години, като се започне от 1993 г., мине се през 2000 г., за да се стигне до 2007 г. Странно, но пожарите масово лумват все в години, в които настъпват промени в управлението на горския сектор. Така например преди 7 години бяха въведени процедурите, по които фирмите добиват дървесина и в момента.

Реформата в сектора, готвена сега от БСП, отново е свързана с промяна в начина на продажба на дървесина. Един от вариантите, които се обсъждат, е покупките да стават през държавна горска борса. Изменението чувствително ще свие печалбите на фирмите, а не е изключено и някои изобщо да се откажат от този бизнес. Така че една от целите за драсването на клечката може да бъде и евентуално забавяне на промените.

Публична тайна е, че в момента търговията с дървесина е много изгоден бизнес. Най-често фирмите се снабдяват с дърветата, като ги вземат на търг. Масова практика обаче е наддаване да не се осъществява, защото фирмите се наговарят помежду си коя да спечели. Така стартовата цена се променя минимално. Освен това, ако фирмата заплати например за 1000 кубика, нерядко, влизайки в гората, отсича поне 2000 кубика. За по-големия добив горските си затварят очите срещу съвсем скромно заплащане.

Не е изключено фирмите да палят и за да се сдобият по-бързо и с по-евтина дървесина. По закон опожарената гора трябва да се изсече веднага, за да не се възпламени отново, а и почвата да се подготви по-бързо за залесяване. От Националното управление по горите (НУГ) са категорични, че няма да отдават обгорелите дърва на по-ниска цена въпреки влошеното им качество. Природозащитниците от екоорганизацията "Зелени Балкани" обаче твърдят, че близо



80% от добива в опожарени територии се продава без търг



или конкурс на цени, в пъти по-ниски от пазарните. Те дори посочиха, че НУГ продава обгорялата дървесина едва за 10-11 лв. на кубик. Местни жители от Старозагорско, където вилняха едни от най-унищожителните и продължителни пожари, също твърдят пред медиите, че турски фирми в региона са започнали да изкупуват дървесината по 12 лв. за кубик.

Не е чудно непоносимата жега у нас от миналия месец да е използвана, за да прикрие и уреждането на сметки между фирми в бранша. Огънят веднага смъква качеството на дървесината, която ще продава фирмата, работеща в опожарената гора. Примери от миналото говорят за редица случаи за подпалени гори от конкурентите, загубили търг за дървесината.

Инвеститорски интереси към местоположението на дадена гора също може да стоят зад някои от пожарите, категорични са работещи в системата на горите. Обикновено схемата е, когато дадена фирма реши да се сдобие с държавна гора, например в курортна местност, това да става след опожаряването й. Огънят унищожава гората, а държавата се отказва от нея, заменяйки я с гора на частно лице. На практика от пожара частникът печели двойно - заради огъня държавата се отказва от искания масив, и то на много по-ниска цена. Така разпокъсаните гори на инвеститора при всички положения ще струват повече от изпепеления държавен лес и частникът няма да е принуден да доплаща при заменката.

По-трудната задача обаче е започването на строителство върху вече частната опожарена местност. Действащото законодателство забранява промяната на предназначението на опожарените гори за 20 години напред. Дали обаче ограничението се спазва, е трудно да се прецени, защото който е решил да инвестира в изграждане на хотел или курорт, разполага с пари и за подкупи. Една от промените в Закона за горите, които ще внесе БСП за разглеждане в Комисията по земеделие наесен, е именно да се забрани на държавата да заменя свои гори, ако преди това в тях е вилнял пожар.

Горските твърдят, че е малка вероятността лесовете да се опожаряват, за



да може дървесината да се реализира в съседни страни



От 2002 г. страната ни е забранила обгоряла дървесина да напуска границите ни. Нормата и сега е в сила, но след влизането ни в общността тя практически не действа за останалите държави-членки. Така поизгорелите ни дърва могат безпрепятствено да отиват до Гърция, а оттам и до която и да е страна и да се продават на по-високи цени. От "Зелени Балкани" твърдят, че тази вероятност не бива да се отминава с лека ръка. Аргументът е, че у нас дървесината се добива срещу 12 лв. за кубик, а в чужбина най-евтините материали за огрев се търгуват за 80-100 долара. Печалбата е достатъчно изкусителна, за да се нарушава законът.





---------------------------

Какво изгоря?

-----------------------------

Според последните данни на НУГ това лято у нас изгоряха 350 000 дка гори. На практика през миналия месец пожари имаше в почти всички области на страната, но най-засегнати бяха Стара Загора, Хасково и Пазарджик. Оказа се, че най-големият пожар у нас, вилнял близо 1 седмица в горите на старозагорското с. Дълбоки, е започнал след пикник на младежи, които не загасили добре огъня. За потушаването му бяха мобилизирани пожарна, полиция, жандармерия, Министерствотото на отбраната, Гражданска защита, Държавното лесничейство и доброволци, а също и руският специализиран самолет ИЛ-76. Друг пожар в областта около гара Дъбово глътна 30 000 дка гора.

Пламъци са вилнели предимно в широколистните гори - 190 673 дка. Огънят е засегнал и над 53 000 декара иглолистни гори, а също 23 465 дка смесени насаждения. Изпепелени от огнената стихия са и треви и стърнища за общо 21 642 дка. Други значително засегнати области бяха Сливен, София област, Стара Загора, Търговище, Шумен, Бургас, Варна и Велико Търново.