Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. Женен, с две деца. Завършил е Московският държавен институт за международни отношения, специалност "Международни отношения". Специализирал е в Georgetown University, Вашингтон, САЩ.
- Г-н Кючуков, с новия закон в САЩ не се ли усложни решаването на визовия проблем за българите, които искат да пътуват зад океана?
- По принцип влизането на територията на САЩ се усложни значително след терористичните атаки. Там вземат много сериозни мерки.
- Да, но те обещаха за съюзниците си, включително за България, сериозни преференции?
- Да, и за България това означава отмяна на визите. Но, от друга страна, в новия закон, който касае този въпрос и предстои да влезе в сила, едновременно с облекчаване режима за новите съюзници има общо затягане на режима за влизане в САЩ, на всички граждани, включително на старите страни-членки от ЕС. Трябва да се дават предварителни данни за полетите, които кацат в САЩ, включително лични данни на гражданите. Неща, които ЕС не е склонен да приеме в този им вид. Това, което е добро за България, е, че има шанс да получи този безвизов режим, но ако намалеят под 10% отказите. При нас те са по-високи, но в рамките на последната година са паднали почти двойно. От друга страна, не трябва да се забравя че отказите се издават от американската страна и консулските служби, но са свързани с евентуалната възможност за нарушаване от българските граждани на съответните разпоредби. България залага на общата позиция на ЕС в преговорите със САЩ, а не на създаване на някакви вътрешни групировки в рамките на съюза. Мисля, че процентът от 10% откази е достижим, има вече няколко източноевропейски страни, които са под този праг.
- Да, но на България беше обещано, че ще ползва специални преференции като съюзник, който предостави свои съоръжения?
- Като всички останали източноевропейски страни и страни от ЕС. Просто България се изравнява от тази гледна точка с всички останали страни. Тук има принцип на еднакво третиране.
- Скоро пристигат първите военни от САЩ у нас. Подписани ли са вече всички допълнителни споразумения за базите?
- Основните споразумения бяха подписани преди 2 години. Доуточняват се допълнителните въпроси, свързани с ежедневното функциониране на съоръженията и техния персонал.
- Кога пристигат?
- Все още този въпрос не е актуален, като най-рано това е възможно да стане през втората половина на следващата година.
- Ако американски военен извърши престъпление у нас, ще може ли да бъде съден и разследван в страната ни?
- Един от основните ни пунктове по време на договарянето беше статутът на военнослужещите. Беше използван стандартният статут на НАТО (т.н. СОФА), който в такива случаи се прилага за войски на чужда територия, така че първичната юрисдикция е българска.
- Ако евентуално САЩ решат да нападнат трети страни от територията на България, колко по-рано трябва да уведомят за това ръководството на българската държава?
- Такава възможност така формулирана не съществува. Тя не съществува и в практически план - не бива да се забравя, че това са тренировъчни съоръжения. Освен това всичко, което е свързано с използване на българска територия за водене на военни действия, е свързано с решение на парламента.
- Тези дни бившият македонски премиер Любчо Георгиевски се самопредложи за посланик на България в Македония. В ход ли е такава процедура?
- Мисля, че това, което Любчо Георгиевски направи в своето писмо, беше да иронизира някои македонски медии и политици. Така че в това няма, разбира се, нищо сериозно. Въпросът за назначаването му за посланик е абсолютно несериозен и невъзможен.
- Как външно коментира активността на бившия македонски премиер в България. Той участва в номинирането на кандидат за кмет в Благоевград, показва засилена политическа активност?
- Дотолкова доколкото Любчо Георгиевски е и български гражданин, това не е въпрос вече на външно министерство, а въпрос на индивидуалната преценка на всеки български гражданин, който има всички права. От тази гледна точка нищо неестествено няма. Нещо повече, съвсем нормално е всеки български гражданин да се чувства ангажиран с проблемите на страната. Защото освен права българското гражданство означава и отговорност. Друг е въпросът, че това предизвиква вълнения в Скопие, а не в София.
- В проектозакона за дипломатическата служба са предвидени 10% политически назначения, но няма ангажимент посланиците ни от тази квота да знаят два езика, даже един. Как ще става избирането им по този критерии?
- Въпрос на политическите партии, които предлагат тези назначения, е те да отговарят на критериите за професионалните дипломати, заложени в закона. Изискването за два езика на практика е изискване за всеки български дипломат. Надявам се, че ще има високи критерии и за политическите назначения.
- Да, но този закон на практика ще създаде неравнопоставеност между посланиците и ще отвори вратата за абсолютно аматьорски назначения на посланици?
- Този закон не отваря вратата, а в много голяма степен я затваря за политически назначения. Защото досега нямаше никакво ограничение. Това съществуваше като теоретична възможност, а в определени периоди и като практика. Известни са такива случаи, когато новоизлюпени български дипломати контактуваха със "send me a fax", защото това беше единствената фраза, която знаеха на английски.
- Но ако една политическа централа ви предложи човек, който не знае нито един чужд език, ще има ли основание външно да откаже тази номинация?
- Външно министерство и външният министър, естествено, имат всички основания да кажат ясно и еднозначно своето мнение по въпроса и да отстояват една позиция. Както между другото беше през тези две години. Знаете колко малко политически назначения имаше през този период?
- Посланикът ни в Казахстан Никола Филчев научи ли друг език освен руския?
- Периодично в министерството се провеждат изпити, така че всеки може да удостовери знанията си, в случай че владее допълнителен чужд език. Господин Филчев владее освен руски и немски език. Във всеки случай това е единственото реално политическо назначение от вече 44 посланически назначения за двете години. Така че това е далеч под 10%.
- И как се справя това единствено политическо назначение в работата си?
- Бих казал, че посолството в Казахстан работи добре.
- Чия беше кандидатурата на Бойко Коцев, който оглави мисията на ЕС в Брюксел?
- На МВнР. Той има всички необходими качества за това, опит и професионална подготовка. Работил е дълги години във външно министерство, бил е директор на дирекция "Европейска интеграция". Той е участвал в преговорите за членство, познат е в Брюксел. И не на последно място познава детайлно нещата в може би най-чувствителната сфера за България - правосъдие и вътрешен ред.
- Може ли да кажете дали всички български дипломати в чужбина вече говорят два езика?
- Да, всички. Тези, които не владееха по два езика, се прибраха в България.
- Хора като съпруга на Емел Етем, който е домакин на посолския комплекс в Берлин, колко езика трябва да говори?
- За техническите лица стремежът е да говорят поне един чужд език. За тях няма срокове, в които трябва да докажат, че го владеят. Но в рамките на ротацията вече се изпращат хора с чужд език.
- Защо не направихте ревизия на всички роднински назначения и съответно на тези, които имат проблем с езика?
- Това е въпрос на философия и подход към стабилността на една институция. Ако всяко ново ръководство на съответното министерство започне с ревизия и уволнения, никога няма да има стабилност. Със закона за дипломатическата служба сме в пълното съзнание, че ще се бетонира статуквото в МВнР. Статукво, което, най-меко казано, е създадено от други правителства. Ние смятаме, че е време да се тегли чертата и на тази основа, която съществува, да започнем да градим и създадем стабилност на институцията.
- Има спор в НС дали шофьорите и счетоводителите в посолствата трябва да говорят чужд език. Защо според вас това е задължително?
- Защото някак не е съвсем удобно посланикът да превежда на шофьора си, когато трябва да стигнат до някъде и питат за пътя.
- Вие сте човекът, ангажиран с представяне на българската позиция по темата "Косово". Но защо се провали планът "Ахтисаари и окончателното решаване на проблема с Косово забуксува?
- Точно обратното. В момента този процес има своя нова динамика със започване на дейността на т.нар. Тройка от представители на ЕС, САЩ и на Русия. Това е един изключително сложен процес, при който трудно би могло да се намери решение, което да е добро и да задоволява и двете страни. Но основното е как решението за статута да не дестабилизира целия регион и да не го върне десетилетие назад. Не бих говорил за провал на план "Ахтисаари". Той просто не беше приет от сръбската страна и от Москва, но не бива да се забравя, че неговите основни елементи извън въпроса за статуса бяха постигнати и приети в резултат на преговорите между двете страни.
- Ще приеме ли България разделяне на Косово?
- Разделяне на Косово е един от най-нежелателните сценарии. Това би създало един доста тежък прецедент - прекарване на граници по етническите територии в региона. И да дестабилизира не само Сърбия и Косово, но ще рефлектира и в Южна Сърбия (Прешево, Медведжа, Буяновац), неминуемо ще има своето отражение върху стабилността на Македония. Тук става дума и за Босна и Херцеговина и реакцията в република Сръбска. Идеята, която се прокрадва вече, за възможно разделяне на Косово крие в себе си много рискове.
- Това означава ли, че българската позиция е по-скоро против?
- България винаги е била за това да не се допуска разделяне на Косово. Да не се допуска присъединяване на територии към Косово или присъединяването му към други страни и територии.
- Как балансираме в случая с руската позиция, която застана твърдо в защита целостта на Сърбия?
- Естествено, че България изхожда от това да се търси решение, което да бъде международно легитимирано. За нас има няколко ключови принципа. Най-важният е решението за Косово да е взето с резолюция на Съвета за сигурност. Знаете че 10 декември е определен като срок, в който Тройката трябва да докладва в Съвета за сигурност за хода на преговорите.
Тоя тулуп е завършил Московския университет - смятайте.
"Професионалисти" - демек разбирай офицери от ДС.
Фикуса от Дондуков 1, човека фонтан и дебелия пръдльо от МВнР притискат дупетатите за отмяна закона за досиетата. Службите нарочно не им дават архивите си. Тая скапана ченгесарска и КГБстка върхушка се възпроизвежда.
Фикуса от Дондуков е бивш агент. Човека фонтан ходи в москва да ближи задници и на алкохолен туризъм, главния прокурор е син на номенклатурчик. Човека дето трябва да ни защитава пред ЕС (посланник на БГ в ЕС) е син на генерал командвал първо управление от ДС в продължение на десетилетия.
Има ли смисъл да пиша повече. Картинката е ясна.













Да се смееш ли, да плачеш ли? Вижте подчертаното в цитата и не питайте в каква държавичка чудничко си живеем! Вероятно става въпрос за незнанието на български език!?
