Ако се вгледаме в действията и думите на Георги Първанов след старта на втория му президентски мандат, ще забележим интересна тенденция. По всичко личи, че държавният глава се опитва да си изгради нов имидж, който да е категорично надпартиен, а в същото време да показва един активен и ангажиран с проблемите на обществото държавник. Целта му е отвъд втория мандат - Първанов вече мисли какво ще прави, след като престане да е президент. Още в началото той даде заявка, че иска да е обединител на гражданското общество. Засега обаче не е дал знак как точно смята да го направи.

Последният скандал, който гръмна около обвиненията на Първанов, че изваждането на папката "Гоце" е "приятелски огън" от партийна централа, е знак поне за 2 неща. Едното е, че явно по високите етажи на БСП има сериозен конфликт. Все пак президентът не визираше нито някой лагер в БСП, каквито има много, нито отделни личности. Когато политиците се карат, то обикновено е за власт и за пари. Властта в БСП явно е в процес на подялба. Лидерът Сергей Станишев все по-сериозно се еманципира от влиянието на доскорошния си наставник Първанов.

Острото изказване на президента обаче може да се тълкува и като опит за пореден път ясно



да се разграничи от партията,



с която го свързва пъпна връв в политиката. Какъв по добър начин да се разграничи от БСП от това да се представи като жертва на своите? Първо - президентът сам подхвана темата за досието си, след като скандалът, общо взето, беше отшумял. Второ - самите социалисти останаха доста изненадани от изказванията му. А както е известно, в БСП обикновено се знае кой с кого е и за какво се бори. Сега обаче е трудно ясно да се очертае противникът на Първанов, както и обектът на битката.

Действията на Първанов в последните месеци следват една системна логика - той се старае да излезе над политиката. Било, като лансира идеи за икономическото развитие на страната и стратегически цели, било, като посочва успешни кметове чрез един съшит с бели конци, уж независим инициативен комитет на интелектуалци. В същото време това са все удари по БСП - от една страна, защото тя е основната управляваща партия, от друга - защото е най-силна именно в местната власт. Да се чуди човек каква е ролята на президента да предлага икономически мерки? Това не беше ли работа на правителството? Още повече че икономическият доклад на президента се появи малко преди БСП да ревизира социално-икономическата си програма и да я предложи на коалиционните си партньори.



Социалистите се поококориха, но не коментираха



Малко по-късно се появи и инициативният комитет от интелектуалци за подкрепа на успешни кметове "Съзидание". Целта му е да подкрепя кметове, които са се доказали като добри стопани на градовете си. Но така и не стана ясно по какви критерии интелектуалците избират въпросните успешни кметове освен по собствените си впечатления от пътувания из страната. Трудно може да се отрече, че става въпрос за инициатива, излязла от "Дондуков" 2. Как иначе да си обясним, че почти всички от членовете на комитета са били и в инициативния комитет за втория мандат на Първанов? Един от създателите му проф. Николай Овчаров отначало с охота твърдеше, че президентът стои зад инициативата и че тя е съгласувана с него. След като избухнаха остри реакции срещу комитета и срещу участието на държавния глава, интелектуалците започнаха да дистанцират Първанов. Най-накрая и самият президент се разграничи от тях, с 2 месеца закъснение. А оттогава да сте чули някаква публична изява на комитета? БСП обаче доста остро реагира на тази идея.



Първанов иска да остане в историята,



но не му е достатъчно да е първият президент с 2 мандата. Той явно няма да се задоволи да слезе от политическата сцена след 4 г. и да потъне в обществено забвение, както направи Жельо Желев. Държавният глава не може да се задоволи и със съдбата на Петър Стоянов, който разби на пух и прах постигнатото като президент с провала си като партиен лидер. Първанов се цели към нещо по-голямо - по собствените му думи ще спечели този, който може да обедини гражданското общество. Един вид национален обединител. Засега без отговор обаче остава въпросът как може да стане това. Особено при положение че без партия реално няма как да участва в политическия живот.

Не случайно в общественото пространство се завъртяха слуховете, че Първанов има намерение да създаде своя партия. Донякъде изглеждат основателни, още повече че връщането му в БСП би било трудно. Президентът обаче на няколко пъти категорично отхвърли тези слухове. Нещо повече, той не пропусна да подчертае, че вече е бил партиен лидер и няма намерение след 10 г. в президентството да се заема отново с партийно строителство. Явно на Първанов му е пределно ясно, че за бивш президент да се върне като лидер на партия е равносилно на политическо харакири. "Аз знам много и бих могъл да бъда полезен на повече от една партия", заяви преди няколко месеца президентът. Предначертаната цел вече е ясна - Първанов иска да е обединител на нацията. За целта обаче трябва да е категорично надпартиен и да докаже, че може ефективно да участва в политиката, дори и от поста, който заема в момента. Интересно би било да се види как може да стане това на практика.