Политическата коректност се основава на първобитна вяра в магическото въздействие на думите: някои не бива да се употребяват, за да не разбудят злите сили в нещата. Така коректни бяха обясненията на МВР и на чевръсти медии за безчинствата на стотици цигани в софийския квартал "Красна поляна". Най-напред това бе представено като отговор на предишни скинарски набези, от който пострадаха ниско подстригани посетители на квартално кафене. След вандалските нощни походи се появиха по-точни, но не и по-убедителни обяснения за мелето: пиянски свади и предизборни провокации, творчески допълнени от Цветелин Кънчев, лидер на "Евророма", със сюжета за наркопласьори. Зам.-министърът на МВР Камен Пенков не се умори да казва, че не можело да се говори за етнически конфликт. В тоя дух на коректност Нова телевизия изтъпани в заставка на късните си новини "Расисти и роми", макар че спокойно можеше да е "Роми-расисти". А накрая прокуратурата се самосезира, но само за хулиганство от неизвестен извършител, не и за насаждане на расова и етническа омраза тъкмо от организаторите и участниците в събитията. Както трябваше да направи, ако иска да приложи цялата строгост на закона без разлика от етнически произход и вяра, както напомни президентът, жител на тоя квартал в битността си на обикновен гражданин.

Но не би. По политкоректни съображения



се разпространява една особена форма на расизъм



и етническа враждебност: като характерни социално-идеологически и поведенчески нагласи те се допускат за едни, примерно за българите, но се изключват за други, примерно за ромите. Възгласите и надписите в "Красна поляна": "Смърт на българите", заканите с гол в ръката нож: "Ще заколя 20 българи", и оплакванията на циганки и циганета, че българите са лоши, защото не им давали пари и ги псували, когато си просят най-кротко, показва обаче, че изключението отива към правило. И че у нас има както предизвикана, така и самопокълваща етническа и расова омраза, подобна на добре познатите й афроамерикански и евроколониални форми при образцови демокрации в не по-малко образцови гета.

Затова твърденията, че станалото в "Красна поляна" е причинено от ромския манталитет и наивност, че е провокирано с престъпни или предизборни цели (често пъти те не се различават) или е спонтанна защита на общността срещу реални и митични скинари, е скриване на действителността, която е



доказателство не само за провала на усилията за интеграция на ромите



в т. нар. българско общество. (Т. нар., защото това понятие обобщава паралелно съществуващи общности без икономически, политически, образователни, култури, езикови, всекидневни и т.н. връзки помежду им.) Тя е доказателство и за провала на практикуваната тук демокрация, която е на път да докара етносоциални конфликти, колкото и МВР да твърди, че няма сериозна информация за такива. (Може би BBC има, но пък е несериозна предвид престъпниците, работещи там.)

Но защо се чака сериозна информация, когато е очевадна сериозността на самите неща? Вече петнадесет години у нас се бистрят програми и стратегии за интеграция на ромите. Както при борбата с наркоманията, престъпността, корупцията и катастрофите по пътищата, нещата се влошават, сякаш за да осигурят работа за създателите на още по-отговорни програми и стратегии. Те прикриват социалната безотговорност на поредица правителства, следващи външни изисквания с вътрешни изгоди за крепящите властта групировки. И ако тая безотговорност отчетливо прозира навсякъде, направо крещи в циганските гета, махали и села. Тук ромите не са само народ, покриващ историческите стереотипи за себе си, а са вече плътна социална група. Нейните рамки, освен че се задават "по кръв и род", се запълват от равни шансове, но не в смисъла, за който обичат да говорят стратегиите.



Повечето роми имат равни шансове за безработица,



необразованост, бедност, безправие, престъпност, ранна смърт. Донякъде те биват подслаждани с картинки за "истинския живот" на успели, богати, руси и изрусени цигани, идващи в гетата през телевизорите, а понякога и в "Мерцедес" с немски номер, особено ако ги нарочат за лидери, защото организират избори, държат заложни къщи, въртят магазин или имат фондация. Но това само укрепва котвата, държаща ромите към дъното на социалната маргиналност, където човешките права отстъпват на природните сили. Тук се утаяват етническата и социалната ненавист, чиято спонтанна проява е агресивното сплотяване срещу "чуждите", живеещите извън гетото. Това има видимостта на случайно изригване на придънни утайки, но е предизвикано от напластявания на равните шансове: безработица, необразованост, бедност, престъпност, безправие, ранна смърт. Изригването може да бъде злоупотребено, ускорено, отложено, но не и предотвратено. Защото е естествена реакция за запазване на минимална социалност, чийто първичен израз е враждебността към "чуждите".

Кога те ще отвърнат със същото толкова сплотено, колкото го направиха ромите в "Красна поляна", е въпрос на време. Защото перспективите от ромските гета - безработица, необразованост, бедност, престъпност, безправие, ранна смърт - пълзят и към панелните комплекси, към порутените градски квартали и бедстващи села. Там отдавна пробиват кълновете на уж чуждата и за българите етническа ненавист. При редовно поливане те лесно могат да се сплетат със самопокълващата омраза в гетата, за да отклонят посоката на социалното недоволство. Все пак политически е по-коректно да има мелета в "Красна поляна", а не в "Бояна".