--------

Димитър Рачков е роден през 1972 г. в Бургас. Завършва НАТФИЗ през 1995 г. Работи в театрите в Сливен, Варна, МГТ "Зад канала", а от 1998 г. е в трупата на Народен театър "Иван Вазов". Носител е на награда за мъжка роля от Театралните празници "Благоевград`99 " и на "Аскеер'2000" за изгряваща звезда. Снима се и в киното (Дочо Булгуров в "Патриархат"). Телевизионните си изяви започва в Канал 1 с комедийното шоу на групата НЛО. От близо 3 години е част от екипа водещи на "Господари на ефира" по Нова телевизия.



---------

- Засмука ли ви съвсем телевизията? Ако иска човек да ви види на сцена, какво ще го посъветвате?

- Не, не. Ще участвам в "Троянският кон" по Омир, "Есхил" с режисьор Александър Морфов в Народния театър, макар че все още не знам каква роля ще ми бъде поверена. Сашо не прави предварително разпределение, практиката му е в хода на работата да решава кой кого ще играе. Пак в Народния театър Боян Иванов ме покани да изпълнявам ролята на слугата в "Слуга на двама господари"от Карло Голдони - пиеса, която като дете съм гледал.

- Възприемате ли се като завършен "комедиант"? Имате ли си някаква роля - несбъдната мечта или пък съвсем ваша, която ви лепне като втора кожа?

- Всички роли, които съм изиграл, независимо дали са сполучливи, или не, са ми любими. Веднага уточнявам защо е така - всяка една роля е свързана с определени мои изживявания и емоции, с определен екип от хора, с които съм работил. Дори емоциите да са неприятни, те пак се "вписват" в биографията ми. Няма роля, от която да се срамувам, но и нямам роля-мечта.

- Е, не ви ли се иска нещо велико и класическо...

- За разлика от много мои колеги не бленувам да изиграя Хамлет или Отело. Важното е ролята, която ще приема, да ме провокира, а и да сме хубав екип. Театърът е като футбола - ако има единомишленици, хора, които са си интересни един на друг, ако има хъс за работа, тогава и съответната роля се получава добре, и самият спектакъл става сполучлив, и публиката го харесва. Не държа да играя само главни роли - изпълнявал съм и малки, и големи.

- А българинът обича ли да го разсмиват? На какво най-много се смее?

- Българинът има живо чувство за хумор. Отделен е въпросът, че през последните години на т.нар. плавен преход, който всъщност се оказа доста дълъг, то беше поставено на изпитание. Въпреки изминалите тежки 17 години българинът успя да си запази чувството за хумор. Мисля, че то е една от вродените му черти. Смея да твърдя, че българският зрител е капризен и това го казвам като комплимент. Съвсем не е достатъчно да му покажеш един пръст или да изкривиш очите си, за да избухне той в смях. Ние като актьори сме наясно с това и не разчитаме на всеядност от страна на нашенския зрител. Напълно отговорно казвам, че българската публика е интелигентна и не се смее на какво да е. Освен това тя притежава и безценното чувство за самоирония. Например в пиесата "Вражалец", която се играе в театър "Сълза и смях", през цялото време, докато тече действието, се разказва за дребните хитрости на българина. Кметът и попът все гледат бързичко да забогатеят, да дръпнат някой лев. Във финала на представлението моят герой пита: "Знаете ли на какво се смеете?" При тези думи, след като през цялото време преди това всички са се смели, изведнъж настава тишина, в която прозвучава: "На себе си се смеете". И публиката приема тази реплика на героя ми със самоирония и разбиране, защото осъзнава, че това е нашата си, българска действителност, която ни прави свидетели на какви ли не случки - как някой кмет иска да измами общината, как се скатават "общонародни" пари за собствена облага. Всъщност текстовете на Вазов, на Ст. Л. Костов още са актуални и се харесват от съвременния зрител може би защото в тях са претворени най-здравите черти на националния ни характер.

- Кое провокира младите хора да пристъпят в театъра?

- Телевизията е място, където, появявайки се, много по-бързо можеш да станеш популярен. Така е по цял свят - киното и телевизията са средствата, които светкавично те издигат на върха, защото имат повече зрители, отколкото театърът. От личен опит знам, че много хора от различни възрасти първо са ме видели по телевизията и после са отишли да гледат постановка с мое участие. Добрата новина е, че според статистиките все повече млади хора - студенти, ученици, се решават да влязат в театъра, и то не организирано, а по собствена инициатива. Другото, което ме радва, е, че през последните години салоните са пълни. Например "Хъшове" на Сашо Морфов има тълпи от почитатели. След спектакъла ни очакват на служебния вход, молят за автографи, подаряват ни цветя. Понякога си говорим с колеги, че когато играем пред тийнейджъри, някои от които влизат за пръв път в театъра, трябва да сме много по-отговорни и да играем на 100%. По никакъв повод младите не бива да си помислят и още по-малко да усетят в играта ни, че не се стараем достатъчно, защото публиката ни е ученическа. В такъв случай не бихме ги провокирали да дойдат пак. Дори 20% от тях да станат редовни зрители, не е малко. Това според мен е начинът да се възпитава поколение.

- "Господари на ефира" всъщност ви направи звезда... Нещо ново да чакаме ли от предаването?

- Сезонът започва на 10 септември. В началото ще бъдем водещи аз и Валентин Танев. После той ще продължи с Малин Кръстев, след което ще се появим двамата със Васил Василев-Зуека. Ние сме взаимозаменяеми и това е смисълът да бъдем четирима души. Когато някой от нас има ангажимент, се сменяме. А и да се работи на ротационен принцип е по-интересно, самият италиански модел на предаването е такъв. Ясно ми е, че едно лице, ако се задържи по-дълго на екрана, в един момент омръзва на зрителя.

- Бъзикате се с чуждите гафове, но и вие ги правите. Кой гаф ви е най-голям?

- Ако това минава за гаф, напоследък много често се разсмивам на сцената, когато си партнираме с Любо Нейков във "Вражалец". Правим го откровено пред зрителите, без да се крием. Мисля, че е хубаво, когато публиката вижда, че и ние, актьорите, се забавляваме. То си е в човешката природа.

- Актьорите като цяло не са богати. Сега се говори, че "плоският" данък ще им намали заплащането всъщност. Мислили ли сте за това?

- Данъци трябва да се плащат, няма какво да се лъжем. Във всяка преуспяла държава хората плащат данъци и до голяма степен тя се крепи на тяхната себестойност. В някои страни данъците са по-високи, отколкото у нас.

- А какво ви смущава?

- Аз съм за данъците - пари трябва да влизат в хазната, само че при едни други условия. Съгласен съм да ми взимат дори 60% от приходите, но да знам, че съм осигурен във всяко отношение. Парадоксът у нас се изразява в друго: в България вдигат цените, вдигат и размера на данъците, а в същото време доходите ни си остават ниски. Безспорно трябва да вървим по общоприетия път, но моделът, който се налага, пак е някак български. Държавата ни не може да си стъпи на краката и да бъде част от Европа, ако населението не си плаща данъците. И тук идва голямото "но". При условие че българинът има малък доход и му облагат и него, занапред той ще гледа да го укрива. Нашите законотворци трябва да се съобразяват с реалната действителност у нас, нека да се мисли и за това, че има много българи със слабо социално положение.

- Парите решават много неща в изкуството. Май те решиха и либийския казус. Вие също се включихте в кампанията. Остана ли нещо неясно за вас в нея?

- Радвам се, че освободиха тези невинни хора и че развръзката дотук е положителна. Сигурно е имало задкулисни игри, не е ясно кое как е станало, дали са се платили пари, дали ще плащаме, дали дългът на Либия ще бъде опростен. Отговори на тези въпроси едва ли ще получим скоро. От друга страна, няма място за паника. Ние винаги сме поддържали добри отношения с арабския свят и нашият етнически модел е пример за това - тук живеят българи, мюсюлмани, арменци, евреи. За разлика от други страни успяхме да запазим социалния етнически мир. Мисля, че ситуацията се преекспонира - не вярвам последиците да бъдат отрицателни. Възможно е след години да стане ясно как точно се е случило всичко, но и преди за много събития никога не сме узнавали как точно са станали.

- Имате доста широки интереси за актьор. Какво ви вълнува извън професията, ето, сравнихте театъра с футбола. Разбирате ли от него?

- Откровено се вълнувам от футбол. Сега, когато на треньорския пост се върна пак Димитър Пенев, не знам какво да очаквам. Преди години много се зарадвах, че Стоичков оглави националния отбор, но нещата не се получиха. Обаче силно се надявам да се класираме за европейското.