Не вярвам, че ромите са лоши като хора. Те са и прекалено разнородни, за да могат да бъдат обобщени под един знаменател. Въпрос на касти, семейно възпитание и обществена система. Може би балансът между по-лошите и по-добрите да е малко нарушен, но картината не се отличава съществено от останалите етноси. Факт е обаче, че ромите винаги успяват да попаднат във фокуса на новините - за добро и за лошо. Но дали само те са виновни, когато новините са лоши?

Всъщност въпреки страховитите гледки от столичния квартал "Красна поляна", ромите не са опасни. По-скоро са специални. Не защото над тях бдят куп шумни правозащитни организации, а защото имат ключово влияние върху всякакъв тип избори.



Ромският вот е като диамантената Якутия



за парламентарната ни система. Гласовете на мургавелците са конвертируема валута, която се котира високо. Всеки, който се занимава с избори, ще ви каже, че един цигански глас тежи колкото два обикновени. Защото ромите гласуват почти на сто процента и така се превръщат в твърд капитал, готов за продажба. Техният вот лесно може да бъде проконтролиран. Ако един глас отиде за една партия, урничката на конкурентите автоматично олеква точно с един глас. Това на практика означава, че който е надвил в наддаването, печели реално два гласа. Затова големите партии инвестират огромни средства в подкупването на ромите. И при сделката изобщо не мислят за морал, а за победи. Както традиционно се казва: по пътя към победата всички средства са позволени.

Неслучайно покрай сблъсъците около виетнамските общежития българите бяха най-недоволни от "липсата на законност" и "чувството за недосегаемост", което вдъхновява размирните роми. Тези неща са логично следствие от положението, до което сме се докарали - демокрацията у нас да е



заложник на хора, които я продават срещу бира и кебапче



Това е корумпирана демокрация. А проблемът на корумпираната демокрация е... че не е съвсем демокрация. Подкупите договарят финансови и властови условия, които не са от полза за обществото. Именно те са причината един кмет да толерира беззаконието в града си, а едно министерство да охранява вандали в столичен квартал. Най-жалкото е, че и хиляда политици да се изсипят в размирен ромски квартал, проблемът пак няма да се реши. Идват местни избори и гласовете ще трябва да се пазарят. Просто у нас се мисли краткосрочно, а не стратегически. Купуването на няколко хиляди ромски гласа може да вкара един политик за 4 години във властта, но минира трайно устоите на държавата. Защото най-важното нещо в един обществен договор, какъвто на практика се явяват всички избори, е законите и правата да важат за всички. Ако живееш незаконно на някакво място, трябва да го напуснеш. Ако си социално слаб, да получиш подкрепата на държавата. Ако нямаш работа, да получаваш социална помощ. Ако крадеш - затвор, ако плащаш данъци - облекчения.

В България, уви, не е така. У нас най-демонстративно едни хора нарушават законите и нищо не им се случва. И етносите нямат нищо общо с това. Често сме свидетели не само на цигански зулуми, но и на изстъпления на скинари, които остават ненаказани.

Преди години американците въведоха във военната терминология термина "съпътстващи щети". Така се наричат невинните цивилни, които гинат по време на операции. Все пак е неприемливо да кажеш "Нашите войници убиха четири семейства, сред които 10 деца". Казва се "има и съпътстващи щети, но правим всичко възможно да ги намалим". При нас спокойно може да се въведе терминът "съпътстващи кебапчета". Демокрацията у нас много често е съпътстваща щета на диктатурата на кебапчетата. И трябва много ясно да си признаем: сами сме си виновни за това положение. Защото избираме политици, които живеят по законите на джунглата. Защото масово не гласуваме и така придаваме допълнителна тежест на "покупката на гласове". Защото не знаем как да отстояваме правата си, нито пък как да потърсим отговорност, когато държавата не си изпълнява задълженията. Затова накрая мнозинството живее под диктатурата на малцинството. От какъв етнос ще е то, не е от особено значение. Все така порочно е.