Ще отваряме или ще затваряме досиетата? Въпросът е вече риторичен, че дори и комичен. Това обаче не пречи сагата около опосканите папки да няма край. Оня ден червени депутати пак тръгнаха да преправят закона за досиетата. Тъй като усетили, че държавата не може без разузнаване, щели да пристъпят към селективно затваряне на досиета. Какво ще затварят, след като нищо не е отваряно, ако не се брои прословутата папка "Гоце"?

Парадоксите по темата не свършват дотук. Миналата неделя президентът Георги Първанов отправи ясен призив: "Отворете досиетата!" Дори се осмели в разгара на кампанията срещу агентите на Държавна сигурност да каже добри думи за българското разузнаване - същото, което проспа през 1998-99 г. заговора за пленяването на медиците като заложници. Той определи точно и периода, който е за похвала на тайните служби - от пролетта на 2005 г. Тогава те започнали да играят "активна и конструктивна роля". Не стана ясно в какво се е изразявала тази роля, но президентът назова пенсионирани агенти на британското разузнаване МИ-6, които щял да предложи за държавна награда. Трудно е да си представим как за две години се възстановява разнебитено национално разузнаване и затова можем да допуснем, че неговата заслуга е била да направи връзка с тайни служби на други държави и да ги помоли за услуга. Шефът на българското разузнаване Кирчо Киров дори разкри, че за освобождаването на медиците са помагали 20 чужди разузнавателни централи.

Каква връзка има всичко това с папката "Гоце"? Свързващото звено е Иван Костов. Премиерът, по чието време започна сагата с медиците ни в Либия, публично изрази разочарованието, че папката "Гоце" се е оказала прекалено тънка. Неговият оракул по агентурни въпроси ген. Атанас Атанасов неуморно обяснява, че няма значение кой какъв е бил в Държавна сигурност, защото всички са вършили недостойна работа. Нямало разлика между държавно разузнаване и квартални доносници. Достатъчно било, че са имали връзка със "службите". Костов обаче отсече: не е достатъчно, липсват 36 страници от папката "Гоце". И се втурна да ги търси. Така показа на Първанов верния път: всеки носи отговорност само за своите дела и ако няма от какво да се срамува, може да настоява: "Отворете досиетата!".

"Държавният глава се оказа, че е секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС, независимо какво обяснява той - и голямата част от българското общество остана равнодушна към този факт", заяви горчиво пред агенция "Фокус" на 10 август ген. Атанасов. Явно и той разбира, че обществото е престанало да се влияе от лепенето на етикети и предпочита само да определя отношението си към публичните лица. За целта обаче трябва да има достъп до информация.



Президентът вече се чувства достатъчно уверен



по темата "досиета", защото смело защити и своя антураж, засегнат от отварянето на архивите. "Има перфектни дипломати, които са били мои служители и са посочени като агенти. Препоръчвам на онези дипломати, които са засегнати, да качат в интернет своите папки. Да затрупаме интернет с такива папки. Нека хората да преценят кой какъв е!", каза той пред журналистите. Според него поставянето на разузнавачите и доносниците в общ кюп имало за цел да прикрие доносниците. "Някой разбра ли кои са доносниците в България? Не беше ли това целта? Доносниците бяха прикрити, набедени бяха хора, които цял живот са работили професионално за своята държава", заяви той. Като се знае, че точно костовистите настояват най-енергично да не се прави разлика между едните и другите, може да се допусне, че Първанов сочи тях като най-заинтересовани да прикрият доносниците. "Няма добри и лоши в тази игра, няма разузнавачи и доносници - всички са служили на тоталитарния режим по един или друг начин, независимо какво са си мислели", каза ген. Атанасов.

Тъй като темата за досиетата е доста износена, Първанов едва ли може чрез нея да предизвика обществен дебат, ако просто разменя реплики с Костов и обкръжението му. Не му върши работа и упрекът, който отправи към управляващата тройна коалиция, че и тя е грешница чрез своя закон за досиетата, който смесва разузнавачи и доносници, защото чрез прословутите картончета не дава яснота кой какво е вършил. Президентът е уязвим, защото всеки може да го запита: щом не му е харесвал законът, какво е пречело да му наложи вето?



Истинският заряд в досиетата,



който може да събуди народа, е другаде и хубавото е, че Първанов го съзнава. Хората се интересуват не толкова от досиетата на комунизма, предназначени за димна завеса, а от досиетата на прехода, в които трябва да се съдържа истината за тяхното ограбване, за организираната престъпност и за корупцията на високо равнище. Нищо чудно оттам да идва "приятелският огън", за който спомена президентът. Народът страда повече от 15 години, а досега никой не е посочил поне един виновник. Не го направи и Първанов, макар че още в началото на първия си мандат зададе публично въпроса "Кажете кои са босовете на организираната престъпност в България!". Тъй като той има право на достъп до всякаква класифицирана информация, би трябвало да е научил имената. Помолен от в. "Сега" да ги огласи, той отвърна: "Всички ги знаете".

Знаем ги, но са недосегаеми. Нищо чудно родната йерархия да ги поставя по-високо и от президента, щом и той не може да ги огласи. Бедата е, че точно техните досиета са по-тънки дори от папката "Гоце". "За 15-те годни на прехода онези, които попадат в кръга на заподозрените, са заличили следите си и за тях няма нищо - останали са само скромни и тънки папки с по 1-2 листа", каза той. Това е печална констатация за държава, претендираща за върховенство на закона. Тя звучи като президентска амнистия: "Преходът свърши, забравете!"