ВИЗИТКА

Йосиф Аврамов e доктор по икономика, лектор по финанси, банково дело и финансов контрол в Стопанския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", УНСС, Висшето училище по застраховане и др. Председател е на Международния фонд "Център по приватизация и чуждестранни инвестиции", зам.-председател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара.



- Г-н Аврамов, ваш пакет от мерки за борба със сивата икономика от февруари е заседнал в парламента, а наскоро разбрахме, че НАП ви е "откраднала" част от идеите - например за въвеждане на забрана за плащане в брой над 10 000 лв. Мария Мургина също като вас смята, че в България трябва да има фискална полиция?

- Финансовата полиция е изключително необходим орган. Всички сме наясно, че у нас основен проблем са "кражбите" на ДДС и акцизи, източването и укриването са в особено големи размери. А във всички разкрити досега схеми за източване на ДДС неизменно участват данъчни служители. В България вече са разплетени десетки дедесарски вериги и във всяка от тях неизменно присъства по някой чиновник, най-често човек от отдел "Ревизии" в съответната служба на НАП.

Затова е много важно да бъдат разкривани и прекъсвани връзките между данъчните измамници и техните "вътрешни хора" в администрацията. Това сега е работа на службите "Инспекторат", създадени в НАП и в Агенция "Митници". Проблемът е, че тези инспекторати са част от самите агенции и за инспекторите е много деликатно и трудно да разследват свои колеги. А понякога освен неудобството има и по-сериозни спънки в работата на разследващите - например намеса "отгоре", анулиране на докладни записки, актове и т. н. Контролът трябва да се отдели, да се върши от друга институция.

- Тоест инспекторите, разследващи корупция в НАП или в митниците, да са кадри на бъдещата финансова полиция или агенция за фискални разследвания?

- Точно така. И новата агенция трябва да е част от МФ (както е в останалите държави от ЕС) и да бъде на пряко подчинение на министъра на финансите, а не на негови заместници, в чиито ресори са другите агенции - приходната, за държавните вземания, държавната финансова инспекция и т. н. Подчертавам - трябва да е част от МФ, а не от МВР. Вече два проектозакона, внесени в 38-ото и 39-ото народно събрание, бяха стопирани от МВР с аргумента, че има икономическа полиция и нямало нужда от други, дублиращи органи.

- А така ли е?

- Икономическата полиция се занимава предимно с дребни случаи, особено докато имаше много държавна собственост - например присвояване на 2-3 хиляди лева от някой счетоводител, домакин или касиер на държавно предприятие. В последните години имаше повече работа покрай делата за банковите фалити и някои приватизационни сделки.

- А с какво се занимава в момента?

- С това, което й подадат другите финансови органи. Най-добре е цялата работа по разследването на престъпления срещу бюджета да се съсредоточи в една служба, в която да работят опитни финансови експерти, подпомагани от юристи, а не обратното. Фискалната полиция задължително трябва да има разследващи функции. Логично е тя да поеме и всички финансови дела от дознанието, което засега и без това не показва особена ефективност. Новата агенция ще има смисъл само ако е силно ведомство с големи правомощия, иначе ще е поредна ясла за чиновници.

- Как се борят с престъпленията срещу хазната другите от ЕС?

- Има различни модели. В някои страни например към Сметната палата действа финансов съд. Много успешно работи италианската Гуардиа ди финанца. Тя е изключително мощна структура. Изцяло военизирана е, но е на подчинение на министъра на икономиката и финансите. Има собствени БТР-и, вертолети, кораби, може да обискира навсякъде - в офиси, складове, на пътя, със заповед на съдия и в домовете на хората. Преследва и данъчни престъпления, и прането на пари, и кражбата на авторски права, и контрабандата, а освен това отговаря за сигурността и реда по държавните граници.

- Ако се равняваме по Италия, сегашната Агенция за финансово разузнаване, която има за задача да се бори с мръсните пари, може да стане част от нашата финансова "гвардия"?

- В момента се говори, че АФР трябва да се влее в Агенцията за национална сигурност, за която вече има решение на управляващите. На този етап това не е лоша идея. Но ако се създаде фискална полиция, мястото на АФР по-скоро ще е там.

- Вие предлагате плащанията в брой да се ограничат до 10 000 лева, а бъдещата финансова полиция да следи за спазването на този праг?

- Да, както е във Франция и Румъния.

- И Румъния ли си има фискални полицаи?

- Да. Дори Албания и Молдова имат. България всъщност е сред малкото европейски страни, които си нямат финансова полиция.

- Да, но в повечето страни от ЕС няма бариери за плащането на пари в брой, а вие предлагате у нас таван до 10 000 лева? В Италия и в Германия например няма таван?

- Но те имат механизми за следене на транзакциите - техните служби за финансово разузнаване и техните финансови полиции следят.

- И у нас следят - АФР бди, банки, агенции и т.н са длъжни да й докладват за всяко движение на суми над 30 000 лева в брой...

- Но контролът не е достатъчен. В АФР работят само петдесетина души и те са в София, агенцията няма поделения в страната. И двата фрапиращи случая - обвиненията срещу Валентин Димитров за пране на пари в австрийски банки и срещу Людмил Стойков за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД, са по сигнали на чужди финансови разузнавания, не на нашето. Това е много показателно. АФР има добро ръководство, но няма достатъчно като опит и брой кадри.

Ето защо при създаването на финансова полиция - а аз смятам, че това е неизбежно, АФР трябва да стане част от тази нова служба. За да взаимодейства добре с другите страни от ЕС, България трябва да унифицира службите си с техните. Очаквам и Европейската комисия да окаже натиск за това.

- И какви наказания предлагате за нарушителите, ако се въведе лимит за плащане в брой?

- Предлагам за първо нарушение глоба между 1000 и 2000 лева. При повторно нарушение освен по-висока глоба - до 5000 лв., може да се предвиди и отнемане на сумата, предмет на нарушението, в полза на държавата. При трето престъпване на правилата - парична санкция от 5 до 10 хиляди лева, отнемане на платената в брой сума и заличаване на фирмата от Търговския регистър.

- Значи сте за административни санкции, не за търсене на наказателна отговорност?

- Да, струва ми се прекалено да обявим за престъпник всеки, който е взел или дал 10 хиляди лв. на ръка. Смисълът на мярката е да намали оборота на пари извън банките, да направи проследими транзакциите и да "хване" не самите пари, а престъплението, с което те са обогатили някого. Ето защо сивият сектор няма да посрещне с възторг ограничаването на кешовите плащания. Дори очаквам сенчестата икономика да подеме медийна кампания, за да "докаже", че мярката ще засегне парите и времето на обикновените хора. И в Народното събрание със сигурност ще се появят депутати, които ще бранят свещеното право на българина да избира дали да плаща на ръка или през банка. Въпреки че някои управници не се сетиха за това право, когато въведоха плащането на болничните по банков път.

- Какви други мерки има във вашия пакет с предложения?

- Приемане на закон за заложните къщи. Публична тайна е, че през тях преминават много крадени вещи (обикновено никой не пита за произхода на заложената вещ), перат се пари. Не е ясно какви са оборотите им, дали плащат адекватни по размер данъци. Заложните къщи са АД-та, ООД-та, дори ЕТ, за които важи само Търговският закон. А те не са обикновени - дават краткосрочни заеми, като приемат за залог недвижими имоти, скъпи вещи - бижута, злато, картини, дори иманярски трофеи - тоест кредитират, а според нашите закони само лицензирани от БНБ финансови институции имат право да извършват кредитна дейност.

- Преди месеци министърът на финансите обяви в парламента, че ще има закон за заложните къщи?

- Да, но още не сме видели проект. Повече ред може да се сложи и в работата на обменните бюра. Те, също като заложните къщи, са много удобни за перачите на пари. Можем да възприемем примера на Франция и на други страни в ЕС, където чейндж бюрата задължително са филиали на търговските банки. Така измамите ще бъдат сведени до минимум. Знаете, че продължава да има много оплаквания за заблуждаващи надписи, хитруващи касиери, арогантни собственици, охранители грубияни. Сега има разделение на контрола върху чейндж бюрата - БНБ лицензира техните собственици, Агенцията за финансово разузнаване води регистъра на обменните бюра, НАП следи дейността им (тази функция не е основна за НАП). Ако обменните бюра са само към търговските банки, те ще бъдат изцяло под контрола на "Банков надзор" на БНБ.

Между другото в развитите страни по света масово се ползват автомати за обмен на валута. Но у нас стотиците по-дребни собственици на обменни бюра - финансово-брокерски къщи, не могат да си позволят да инвестират в такива скъпи устройства. Докато за банките едва ли ще е проблем да купят и поставят на подходящи места машинки, така че обменът на валута да е възможен 24 часа в денонощието, а не само в работно време.