|
| Премиерът Станишев отдавна не е споменавал, че здравеопазването е приоритет на правителството. Може би, за да му е чиста съвестта. |
Паралелно с това в началото на мандата си премиерът Сергей Станишев упорито изтъкваше, че здравеопазването ще бъде приоритет на правителството.
Две години по-късно единствената промяна в здравната система е, че министър-председателят спря да повтаря, че тя е сред важните за управлението. Умен ход, тъй като
никой, имал досег със здравеопазването, не би му повярвал
Управляващите изсипаха куп приказки и визии какво трябва да се промени. На практика не се случи почти нищо. Нито за пациентите има повече талони за прегледи, нито лекарствата са по-евтини, нито корупцията в болниците е намаляла, нито качеството на медицинската помощ е станало по-добро. Нито в системата е сложен ред, нито парите за нея са се увеличили.
Все още съвсем в реда на нещата е, например, пациент на прага на смъртта да бъде върнат от болница с обяснението, че здравната каса плаща само ако са направени всички процедури по съответната клинична пътека, а човекът ще почине доста преди това. И няма значение дали правилата на касата са безумни или лекарите си търсят извинение, защото просто не им се занимава. Важното е, че това се случва.
Затова и една от най-важните и болезнени сфери е болничната помощ. Там настоящото ръководство на здравното министерство успя да свърши две неща - да спре трупането на дългове, което, трябва да признаем, не се удавало на друго правителство. Само по себе си това не касае директно пациентите, но е важно за финансовата стабилност на системата. Другото, което се случи, е че
60 души от МЗ се оказаха назначени в бордовете
на държавни болници. Такова е законовото изискване, но това не значи, че законът е идеален.
Идеята зам.-министри, шефове на дирекции и експерти да участват в бордовете е, че те трябва да прокарват държавната политика в държавните търговски дружества, каквито са болниците. Според Търговския закон работата на борда е да управлява дружеството, да следи за опазване на имуществото му, членовете му отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. Според закона членовете на борда са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Горе-долу това е работата на бордовете, т.е. нищо особено. Конкретните задачи по управлението се възлагат на директора на болницата.
Някои от министерските хора в бордовете не си правят труда и да стъпят в болницата, за която отговарят, други са по-грижовни. Очевидно въпросът е оставен на личен избор. Което не пречи всеки да си взема в края на месеца заплатата от борда, която за различните болници варира от 600 лв. до 2000 лв.
Факт е обаче, че няма твърде много държавна политика за прокарване, извън забраната за трупане на дългове.
Болниците донякъде компенсират липсата на достатъчно пари със свръхотчети към здравната каса. От касата са убедени, че често става дума за отчитане на мъртви души. Това води до перманентен и ежегоден дефицит в бюджета на касата. Т. г. се предвижда той да е 66 млн. лв. Парите вероятно ще се вземат от резерва на касата в БНБ. Очевидно е обаче, че бордовете не могат или не искат да ограничат източването на здравната каса, въпреки че нейната стабилност би трябвало да е въпрос именно на държавна политика.
Здравна стратегия на МЗ, която включва и мерки за реформа в болниците, стана нарицателна, тъй като от май 2006 г. чака ред да бъде приета от Министерския съвет.
Близо 4-те милиарда официални и неофициални плащания
в здравната система я правят заложник на твърде много и разностранни политически интереси и трите партии в коалицията още не могат да се разберат за повечето ключови моменти.
Стратегията предвижда широко обещаваното от всяко правителство преструктуриране на болниците. Идеята е да се намалят до минимум разходите им, така че парите, които получават, да им стигат за повече и по-качествени услуги. Според министър Гайдарски и неговия екип това трябва да стане чрез няколко мерки - приватизация, продажба на имоти, концесии, публично-частно партньорство и промяна в статута и работата на някои лечебници. Министърът дори изчисли, че изпълнението на тези мерки ще влее 1 милиард лева в здравната система.
Въпреки че според професора е добре да има приватизация на общински болници, засега няма никакъв знак, че това е на път да се случи. Идеята се подкрепя и от БСП. ДПС обаче са особено чувствителни по въпроса за раздържавяването на болници в по-малките градове, затова и приватизацията там едва ли скоро ще тръгне.
Още от 2005 г. министърът обяснява, че болниците трябва да продадат недостроени сгради, имоти и земи, които не ползват. В това има логика, тъй като болниците няма да са принудени да харчат пари за поддръжка на нещо, което им е излишно. Според министерството обаче парите от продажбата трябва да се върнат в здравната система, а не както е сега по закон - в държавния бюджет. И тъй като промяна в закона няма, идеята отлежава втора година.
Същата е съдбата и на публично-частното партньорство и концесиите. МЗ смяташе да развие бурна дейност в тази област - от отдаване на концесия на частници на неспецифични за болниците дейности като готвене и пране, през хемодиализата, която тъне в мизерия, до цели санаториуми и болници за рехабилитация. Процесът трябваше да започне тази година, но досега на концесия не е дадено абсолютно нищичко.
Както всички останали ръководства на здравното министерство, и това смята, че е необходимо преструктуриране на болниците. Според предишните управления това значеше закриване на болници и отделения. Сега идеята се видоизмени - броят на лечебниците у нас е европейски, закриване не е нужно, но редица малки общински болници функционират неправилно. Тоест - болниците за скъпото активно лечение са много, а не достигат клиники за долекуване, рехабилитация и хосписи, които са и далеч по-евтини. Затова и в момента на места болниците в по-отдалечените райони работят като социални заведения и просто трябва да се промени статутът им. Здравното и социалното министерство дори предвиждаха от тази година да заработи програма, която да финансира хосписи и болници за долекуване.
Естествено, нищо подобно не се е случило
Наченки на реформа в болниците беше опитът да се състави здравна карта на страната, която да покаже от какви и колко лечебни заведения има нужда във всеки конкретен район, къде лекари и болници са в повече и къде не достигат. След което лечебници и отделения да се преструктурират спрямо потребностите. Картата определи броя на болниците у нас - 270, като напълно достатъчен, но така и не мина през Министерския съвет. Според нея здравната каса работи с твърде много лични лекари и специалисти и трябва задължително да намали броя на договорите, които сключва. Вероятно това предопредели съдбата й в небитието.
Промени в работата на болниците предвиждаха и стратегии на политическите сили, също до една несбъднати. НДСВ продължи да настоява в клиниките да се въведе задължително доплащане. БСП пък реши, че трябва да се промени моделът на договаряне на услугите и цените, които здравната каса плаща на болниците. Сега НЗОК преговаря само с лекарския съюз, а занапред касата трябва да работи и с пациенти и представители на изпълнителите на медицинска помощ - организации на лекари и на болници. Идеята е, че те могат да защитят по-добре интересите си пред НЗОК. Преговорите за догодина са на път да започнат, но засега няма заявка за промяна в закона, която да подсказва, че те ще протекат по различен от обичайното начин.
БСП замисляше
още една сериозна промяна в статута на лечебниците
- университетските и областните болници трябваше да престанат да бъдат търговски дружества и да се превърнат в държавни публични здравни заведения. Това би ги защитило от фалит, би подобрило контрола над работата им и би премахнало ненужните бордове. Както всички останали идеи и тази засега остава на книга.
На управляващите им отне цели 2 години да изприказват и обещаят всичко това. Което води до основателното съмнение, че следващите 2 години ще им стигнат, за да реализират дори едно от обещанията си.