Че 90% от говора, който се чува по улиците на Кърджали, е турски, не е новина. Че в града от години българи и турци съжителстват спокойно, също не е новина. Новина обаче би било, ако българите се обединят срещу властта на ДПС в целия регион. Засега големи изгледи за това няма.

За разлика от политиците на национално ниво българите в Кърджали не говорят за етническо противопоставяне. Те се оплакват от икономически геноцид. "Една от причините младите хора да не се връщат в Кърджали е, че тук не могат да намерят реализация. Единственото условие да те наемат в обществения сектор е да си член на ДПС", обяснява зъболекарят Костадин Стоев. Той е един от четиримата кандидати за кмет на Кърджали, които в началото на септември ще се явят на предварителни избори. Те ще излъчат общият кандидат на гражданското обединение "За Кърджали", в което се включват голяма част от партиите. Извън нея обаче остават ГЕРБ заедно с ВМРО, БЗНС, евентуално ДСБ и СДС. Те пък ще издигнат друг кандидат - посочения от Бойко Борисов Стефан Чанев.

Двете кандидатури ще размият гласовете срещу ДПС, кахърят се членове на гражданското сдружение, събрали се на обществено обсъждане на управлението на кмета Хасан Азис. От обсъждане на проблемите на града обаче сбирката се превръща в обсъждане



как да бъде преборено ДПС



"Чанев е Троянски кон, мюре, хвърлено в езерото да се отклонят заблудените патици", негодува друг от кандидатите - Вячеслав Спасов. Той работи в местното митническо бюро и се определя като националист. Спасов е единственият, който признава, че вотът в Кърджали е етнически. "Който си въобразява, че може да има друго гласуване освен етническото, е сгрешил. Нито ние сме узрели, нито те", смята митничарят. Всички земи от бившия горски фонд около язовир "Кърджали" са продадени на турци въз основа на фалшиви декларации, че са имали земи там преди комунизма, продължава Спасов. Декларациите изобщо не са проверявани, терените са разпродадени с решение на министъра на земеделието и горите Нихат Кабил, добави още кандидатът. Той дава за пример и терен от 20 дка в бъдещата вилна зона около язовира, купен от Хасан Азис за 10 лв. на квадрат. Целият род на Азис не е притежавал толкова земя преди комунизма. "ДПС има такъв финансов ресурс, че ако се помотаем още малко, трябва да си вземем шапките и да се махаме", заключава Спасов.

"Общинската администрация си е позволила да продава общинско имущество на 2-3 и 4 пъти по-ниски цени, като например терен от 200 дка, продаден за 70 000 лв.", добавя Костадин Стоев. Констатацията се потвърждава и от Димо Бодуров, който е бил общински съветник 2 мандата и бивш шеф на пазара в Кърджали. Той дава за пример ремонта на пазара, чиято стойност ще стигне 10 млн. лв. Първоначално общинският съвет одобрил само 300 000 лв., по-късно станали 2 млн., а сега вече са 10 млн. лв. "Това означава, че ако Кърджали може да поеме 2 тона риба, да се правят съоръжения за 100 тона", изчислява Бодуров. Според него е добре в града да идват



инвеститори, но те са предимно турци



Както в общинските фирми, така и в частните работят само турци. "Карат ги от селата от 30-40 км на работа, но на българите отказват работа", твърди Бодуров.

"ДПС не трябва да се чувства толкова комфортно и безнаказано във властта. Формулата на тройната коалиция се чувства с най-страшна сила тук. Те държат всички ключови места на местните представителства на държавните структури и на общинските фирми, всички места, където се въртят пари", обяснява и Даниел Делчев, специалист по еврофондовете и също кандидат за кмет. Той не си е спомнял в последните 2 г. в администрацията или обществения сектор да е назначен професионалист, ако не е член на ДПС. Като пример Делчев дава звеното за кандидатстване по еврофондовете, в което работели 6-7 експерти, но общината не приключила успешно нито един проект. "Това не е война, а състезание, в което ДПС трябва да осъзнае, че трябва да направи някои промени. Ние не искаме конфронтация, а справедливо разпределение на всичко в общината", добавя и четвъртият кандидат за кмет Атанас Ангелов, лекар и собственик на верига от аптеки.

Настроенията на хората в града са сходни с тези на партийните лидери и кандидатите за кметове. По улиците се срещат забрадени жени. Отвсякъде се чува турска реч, при това на доста висок тон. "Винаги е било така. Но



сега го правят по-показно,



дори предизвикателно", обяснява координаторът на "Атака" в града Камелия Колчева. От часовника на полицията на всеки кръгъл час прозвучава българска революционна песен. Хасан Азис обаче поискал тази практика да бъде прекратена, защото дразнела турците. Заради големия обществен отпор музиката останала, но доста намалена и съкратена. В града има 2 действащи православни храма и 3 джамии, скоро ще започне строежа на четвърта, обяснява още Колчева.

"Вълнуват ли ви предстоящите избори?", питам две жени на пейка в центъра на града. "Ох, болната тема", въздъхва едната и се усмихва притеснено. При обещанието, че няма да питаме за имена и да снимаме, жените се отпускат. "Знаете ли какво е да се чувстваме като малцинство в собствената си страна? Даже, като влезем в заведение, ни заговарят на турски", оплаква се едната. "Чувстваме се потиснати. Всички институции са техни. Като отидеш в общината или някъде другаде, те гледат като друг вид човек", оплаква се другата. И добавя, че било много по-различно, когато имали кмет българин - предишния градоначалник Румен Димитров. Жените са скептични за изхода от изборите. "Всичко е ясно, това е бастионът на Доган", отново притеснено свива устни едната от жените. Според нея единственият начин ситуацията да се промени е всички българи да се обединят около една фигура. "Това обаче явно няма да стане", свиват рамене кърджалийките.



"Да гласуваш е безсмислено,



всичко е решено предварително. ДПС има 30-40 000 гласа в Кърджали и околността и магаре да сложат, ще го изберат", обяснява и Стамат Иванов. Той твърди, че 4 пъти е участвал в избирателни комисии по селата около Кърджали. От 18-те главно помашки села идват гласовете за ДПС и те определят и кмета на Кърджали, добавя мъжът. Кметът на едно от селата признал, че не е отписвал от списъците хора, които още преди 18 г. са напуснали страната и не са се връщали оттогава освен за да гласуват. "Даже и за умрелите в Турция пускат бюлетини. В комисията в някое село от 7 души 6 са турци. Българинът я гъкне, я са му отрязали главата", описва живописно ситуацията Стамат Иванов. "ДПС печели служебно още преди да са започнали изборите", продължава мъжът. Имало и българи, които гласували за хората на Ахмед Доган, защото работели в турски фирми или в общината. Кърджалийци са скептични и към гражданското обединение, и към партиите. "Няма партии, тя е една, разделена на парчета", обяснява Иванов и сочи отсрещния блок, където се ремонтира партерният етаж. Според него там преди била централата на БСП, а сега щяло да се нанесе ДПС. Стефан Чанев пък изобщо не бил от Кърджали, а "помак от 300 км оттук".

Макар и турци, и българи да отричат между двата етноса да има каквото и да е напрежение,



етническото противопоставяне е факт



"Ние от телевизията и радиото само чуваме, нямаме такива конфликти, това е най-тихият град на България", обяснява възрастният Апфи Кадир Асан. И добавя: "Не правим разлика между българи и турци, нямаме никакъв зор, добре живеем, имаме общ език". Не е съгласен и с твърденията, че само турци се наемат на работа в обществения сектор и в частните фирми. "Всички бизнесмени са българи. Нашите хора работят на полето и пак сме доволни", обяснява Апфи Асан, докато петимата негови приятели, с които е седнал на раздумка в парка, клатят одобрително глава. Според турците на избори не идват повече от 4-5 автобуса с изселници, които имали имоти тук и идвали да си ги нагледат. Но и турците имат претенции за правата си, които смятат за нарушени. "Като граждани на България и ние имаме права. Отделят ни като второстепенни граждани", оплаква се Асан.

Кърджали замръква, привидно спокоен, но с цял казан от страсти, горящи под маската от етническа толерантност.