Всеки иска да има кмет-слънце, който да превърне ареала му в град-слънце. За съжаление, не всички живеем във Варна, където кметът се изживява като абсолютно независим самодържец на милитаризирана, но и деполитизирана територия.

Такива кметове трудно се намират. Заради великия български егоцентризъм избирателят мъчно посочва личности, на които би се доверил по време на избори. "Партиец" - това звучи днес гадно, а към самоиздигналите се политици, които всъщност са инженери, доктори, счетоводители и т.н., гледаме с характерното ни балканско подозрение - "Кой нормален човечец ще си зареже сериозната работа, за да се занимава с глупости? Явно и тия искат да крадат..."

През последните години българинът установи чрез проби и грешки, че от партиите файда няма, че всички са едни и същи. Лошото е, че същият този средностатистически българин от доста отдавна разсъждава като заклет обитател на социалистическото общежитие, в което и



личността няма значение



Да, той винаги търси Бащицата, който да го изведе през блатото. Да, разбира се, Борисов, Сидеров, Доган, Костов, Първанов, царят и още една шепа хора се ползват с уважението на големи групи хора, които изглеждат вменяеми и неосвидетелствани. Но тези политици са софийски герои, а изборите, които ни предстоят, са местни. При местни избори гласуваме за местни хора. А никой не е пророк в собствената си страна. Особено ако страната му е България.

Едно време всичко беше ясно - явяват се петима кандидати за кмет, двама са представители на СДС и БСП, а останалите са местните "луди", които си мислят, че чарът им може да грабне избирателите. После нещата се усложниха и част от партийците почнаха да мимикрират като независими. С появата на НДСВ и особено на "Атака" и ГЕРБ хората тотално загубиха представа кой кой е и за какво се бори.

Партиите така отслабнаха, а в същото време така се нароиха, че сега шансовете за успех или провал са еднакво сериозни. Независимо дали партията се казва ГЕРБ, БСП, СДС...

Сред партийците все пак има достатъчно пресметливи хора и те отдавна са наясно, че за да са в бизнеса, за да са във властта, партиите им трябва да се коалират. Само така имат шанс да оцелеят. Вярно, има места, в които на БСП не й трябват приятели. Да, Бойко би победил и сам. Но изборите не са избори само във Враца и в София. Освен това ние не избираме само кметове, избираме и много по-важните - общински съветници. Заради всичко това



коалициите са жизнено важни



в този момент.

Така и става. В тези дни нямаше друга тема освен тази - кой с кой ще се коалира на местните избори. Видът на коалицията, големината и разноцветността й предопределяше името на кандидат-кмета в съответната община.

На първо място май е ясно, че твърда национална коалиция между две партии, която да покрие всички големи общини в страната, няма да има. Десните, които отдавна са абсолютно наясно, че само в комплект биха оцелели, все още не тичат по една писта. Националистите също са разделени, центристите - също. На доста места коалицията, която управлява страната, се явява с различни кандидати, но това вече едва ли е новина.

В Бургас и Русе СДС е на път да подкрепи кандидатите на ГЕРБ, но в София почти се отказа от Борисов. В Пазарджик СДС, ДСБ, ВМРО, ССД и ДП се обединиха, но толкова голяма обща дясна коалиция засега няма в други общини. НДСВ ще подкрепи синия кмет на Хасково. ДПС пък ще застане зад синия кандидат във Варна и ще издигне червен кандидат в Шумен. ГЕРБ издигна за кмет общински съветник на НДСВ във Видин и подкрепи активист на ВМРО за кмет на Пловдив. В Свиленград леви, десни и центристи пак са в единен строй зад кмета.

Виждате ли логиката? Виждате ли нишката, която осмисля съставянето на такива разнопосочни коалиции? Партии от ляво застават до десни партии. Хора от властта подкрепят хора от опозицията. В този град се обичат, в онзи се мразят.

Тук логиката може да бъде само една - "Всичко за фронта. Всичко за победата". Тук



успехът се преследва с всички сили



и забранени средства за постигане на целта няма. Тук политически принципи няма. Тук никакви принципи няма. А когато партията се държи безпринципно, дори и верните й избиратели се разочароват.

Да не говорим докъде могат да стигнат безпринципните политици, които се учат от безпринципни партии. Жълтата кметица на Добрич вече е кандидат на ГЕРБ. Кметът на Шумен беше добър седесар, но сега вече е от ГЕРБ. Защо се налага тази трансформация, е ясно, нали? Традиционното свободно кандидатско делене в БСП отново се появи - червената партия ще има по двама кандидати в Кюстендил, в Пазарджик, а може би и в Пловдив. Дори и млада партия като ГЕРБ не е имунизирана от подобни процеси - тя ще има поне двама кандидати в Благоевград. А Причкапов, добрият комунист, няма ли пак да спори със сродна душа в Благоевград?

С две думи - кмет-слънце трудно може да изгрее в тая партийна мъгла, която е затиснала общините преди най-ожесточените местни избори в новата ни история.



Други статии от автора -

http://petyotsekov.dir.bg