Жега или не, опитите за глобализация на местно равнище не спират. Тези дни индианско племе в Канзас, наречено Кауеа, призна, че e продало племенно членство на 10 хиляди мексикански имигранти - почти всичките без легални документи - по цени между 50 и 1200 долара. Оправданието на индианските старейшини, официално изнесено пред медиите от говорителка в изряден сив костюм, беше, че мексиканците са си коренното население на Америка. Признатите индиански племена в Америка имат екстериториален статут и в много отношения не са подведомствени на федералните или щатските власти, но пък имат всички останали граждански права, влючително това на работа.

Ако се съди по реакциите на комиците от късните нощни предавания - великолепната четворка на Джей Лено, Дейвид Летерман, Конан О'Брайън и Джон Стюарт плюс новата звезда Стив Колбер - тази новина се оказа по-интересна даже от тайното посещение на Буш в Ирак, за което той се измъкна през страничния вход на Белия дом минути преди обявеното по разписание заминаване за Сидни, Австралия. Изглежда всички са толкова потиснати от жегата и четирите години безизходно лутане между Тигър и Ефрат, че такива събития вече не предизвикват някогашното вълнение.

Комедийните шоута тук открай време се смятат за



барометър на обществените настроения,



макар че още се спори кое е яйцето и кое кокошката в този контекст. Но когато Буш изненадващо отиде да реже пуйка за Деня на благодарността в Багдад през 2003 г., шегите бяха подобаващо сочни. Този път президентът беше пренебрегнат почти напълно във вечерните монолози, което хич не е комплимент за него.

Оставката на републиканския сенатор Лари Крейг, заловен в мъжката тоалетна на летището в Минеаполис да си иска, хм, така и не стана съвсем ясно какво, също мина и премина някак си лениво по екраните и страниците. Скандалите от този род вече станаха рутинни и понеже Айдахо е силно републикански щат, заместникът на сенатор Крейг няма да наруши статуквото в Сената. Останалото е, както се казва, човещина.

Почти наравно с тези политически минитрусове беше третирана новината за жена, практикуваща Уика (което е философия, начин за природосъобразен живот или магия, зависи кого попиташ), която извади един от четирите билета, спечелили 330-милионния лотариен джакпот. Както отбеляза Лено, може би ако Лора Буш започне да практикува Уика, това би разбунило духовете, подобно на спиритическите сеанси на Нанси Рейгън преди двайсетина години. Вместо това Лора и Джена Буш издадоха детска новела, разказваща за патилата на момченце, което хич не обичало да чете. Президентската съпруга полушеговито отрече този персонаж да има нещо общо с един всеизвестен нечетец в нейното собствено семейство.

Но да се върнем на предприемчивите индианци. Тяхната колаборация с мексиканците е пряк израз на стандартната протестантска поговорка If there is a will, there is a way*. Тя е и резултат от поредния



провал на опитите за смислена имиграционната реформа,



която е доста по-важна в дългосрочен план за Съединените щати от изхода на войната в Ирак.

Неприетото имиграционно законодателство се превърна в едно от най-големите поражения в президентската кариера на Буш, защото в края на юни Конгресът отхвърли изцяло предложената от него реформа и нещата си останаха както преди, т.е. под кривата круша. Даже пера, които обикновено се приемат с готовност в Конгреса, този път не минаха. Например граничните патрули така и не получиха многократно обещаваните близо 5 милиарда долара допълнително за огради, техника и персонал по протяжната южна граница с Мексико.

Това остави без алтернатива онези 10-12 милиона нелегални имигранти, които на някои места съставляват гръбнака на цели индустрии - селското стопанство в Калифорния, животновъдството в Колорадо, комбинатите за бройлери от Айова до Тексас, да не говорим за стотиците хиляди, които работят на парче, като гледат деца, подрязват храсти, изчукват коли или чистят басейни. Нищо не се промени относно невероятно рискованото преминаване на границата в някои участъци на Южна Калифорния и Аризона, където единственото и често фатално препятствие за влизане в обетованата земя са десетките мили камениста пустиня.

Затова пък тези, които вече са тук, бързо се ориентират в тънкостите на предприемачеството и намират начини да останат - дори като станат индианци.



Би било интересно да се види ценоразписът,



по който се раздава племенното членство в условията на свободен пазар. По всяка вероятност нещата са ставали на око - буквално. Индианците в Съединените щати се наричат Native Americans, т.е. коренни американци в директен превод. Затова пазарната логика диктува, че онези, които имат повече европейска кръв, би трябвало да платят повече, за да бъдат прекласифицирани и да получат всички документални облаги на американското индианство.

Ако това е наистина така, става дума за обръщане на вековната дискриминация по тен на кожата, която испанците са въвели още в 16-и век: по-светлите мексиканци са били издигани на по-високи постове, по-мургавите са си оставали в подчинение. Такива разсъждения обаче е изключено да видиш в американските медии, защото дори и комиците тук са съгласни, че всяко разпределение на благата според цвета на кожата си е чист расизъм.

Преди щастливо сменилите идентичността си мексикански имигранти да успеят да й се нарадват, лъснаха рисковете на такива пазарни транзакции, когато се изясни, че племето Кауеа няма нужната тапия от федералното правителство - т.е. от белия човек - че там са истински индианци.

Както се казваше в текста на една песен, If at first you don't succeed, try again**.



--------------------------------------

* Ако има желание, ще се намери и начин.

** Ако не успееш веднага, опитай пак.