-----

Eлизабет Костова е родена през 1964 г. в семейството на професор. Дипломира се в Йейлския университет като бакалавър и магистър по изящни изкуства и художествено писане в университета в Мичиган. От 1990 г. е омъжена за Георги Костов, който работи в областта на компютърната биология и модели на човешки органи. Световна слава й донася романът "Историкът", публикуван през 2005 г. Наскоро създаде фондация за подпомагане на съвременната българска литература, която представи и на фестивала "Аполония" преди дни. В Созопол бе и предпремиерата на тайнствения й нов роман.

---



- Има ли формула как се пише успешен роман?

- Няма никаква формула. За мен успехът на "Историкът" бе голяма изненада. Аз го написах от интерес към сюжета и от радост. Писателят според мен трябва да е увлечен от темата, по която пише. Желанието ми беше да напиша роман, в който да има мистерия, но и да е със силна история, а пък като читател исках да зная какво ще стане в края. Държах да го напиша на добър художествен стил - не с езика на трилърите, а като добра литература. Стремях се да експериментирам със стила и структурата, но със средствата на елегантната проза. Защото съм установила, че поне при нас в САЩ писателите не правят разлика между комерсиален и художествен стил. А през XIX век това в литературата го е нямало. Не можеш да кажеш примерно за един Дикенс, че романите му нямат плът или пък добре съчинена история. В този смисъл за мен "Историкът" беше експеримент.

- Вторият ви роман, на който упорито не искате да кажете заглавието, едва ли ще е толкова експеримент?

- В него също има много история, надявам се добър сюжет и е много по-психологичен от "Историкът". Става въпрос за перспективата пред един художник.

- Учи ли се доброто писане?

- И може, и не може. Това ми подсказва личният опит. Мисля, че има неща, които не можеш да научиш, и първото от тях е желанието. Това също е много странно, защото само желание не е достатъчно. Ако искаш да имаш добър резултат, трябва да имаш и талант. Мисля обаче, че както във всяко изкуство, има неща, които могат да се научат. Ако си художник може да се научиш как да държиш четката и да използваш цветовете. Във всяко изкуство има и някаква техника. Затова смятам, че е много добра оная формула 99 на сто труд и 1 на сто талант.

- За колко време се ражда добрият роман? Първият го писахте 10 години, вторият само две.

- Няма правило. Фокнър е писал за 6-8 седмици. Балзак също е пишел много бързо. Толстой обаче е написал "Ана Каренина" за 10 години. Важното е крайният резултат да не е добър, а много добър.

- Задължително ли е, особено в САЩ, хубавият роман да е и комерсиален?

- Според мен не трябва да бъде така. Проблемът обаче е, че има смесване на книжния пазар. Глобализацията налага да има комерсиален успех, а това твърде често няма никаква връзка с художествените качества на една книга. При нас в САЩ, а и в много други страни вече излизат много на брой по-добри романи, отколкото преди 10 години. Много хора твърдят, че романът умира, но аз не съм съгласна. В подкрепа на тази моя мисъл е фактът, че в световен мащаб излизат все повече истински книги.

- Как обаче ще обясните успехите на сюжетите с вампири, извънземни и катаклизми?

- 0-о-о. Няма нещо, което да гарантира успеха на една книга. Търговският успех не е сигнал за качество. Вампирите, извънземните, катаклизмите, изобщо мистичните неща винаги са били популярни и това вече става социален въпрос. Именно днес тази развихрена фантазия е толкова популярна, защото много се притесняваме за бъдещето. И може би именно с четенето на фантазии или за миналото се опитваме да забравим мисълта за неговата неяснота. Според мен обаче, когато четем една добре написана историческа книга, научаваме и нещо за бъдещето. И това е много по-важно от фантазията.

- Дали наистина историята ни помага да анализираме по-добре настоящето и бъдещето?

- Да. При положение че четем добре и мислим добре. Ако използваме миналото само като източник да си развихрим фантазията, то това ще е много романтично, но не би ни помогнало. Но мислим ли по-дълбоко - защо това е станало така, можело ли е да бъде избегнато, по какъв начин и с какви средства, т.е. ако се учим от историята, то тогава наистина би могло да ни помогне.

- От какво е застрашен човекът в днешно време?

- От несигурността. Но от друга страна това е добре, защото, като се чувстваме малко несигурни, мислите и действията ни са насочени към по-добро.

- Не е ли обратното - сигурният и уверен човек мисли положително?

- И в България, и в САЩ, ако човек е убеден, че дадено нещо е така, както именно той го прави и нещо не може да го разколебае, то тогава резултатът няма да е добър нито за обществото, нито за него, нито пък за утрешния ден. При нас в САЩ има много социални проблеми и човек, който мисли, че е в състояние да се справи с тях съвсем лесно, вероятно нищо няма да направи. Но изпитваш ли неувереността или притеснението дали ще стане, то точно те ти дават надежда.

- За пръв път по една случайност идвате в България през 1989 г. - по време на първите митинги през декември. Към по-добро или към по-лошо вървим след тях?

- О, да. Имаше голяма еуфория. Аз не мога да кажа накъде върви България сега. Вярвам, че има вътрешен, а и външен късмет, но и посоката зависи от всеки отделен човек. За някои нещата са станали много зле - например пенсионерите. Това е ужасно. Но мисля, че достигането на добрия живот на хората в една държава е дълъг процес. Винаги е за добро, когато има повече свобода на информацията, на идеите, на действията и постъпките на човека като индивидуалност. И тази свобода трябва да се използва. Сега в България всички работят за това, но процесът е много дълъг, най-малкото защото самите промени станаха много бързо.

- Но ние имаме чувството, че 17-18 години са голям период в един човешки живот.

- Затова и говоря внимателно по този въпрос. Наистина това са много години, но те няма да помогнат на отделния индивид. Аз мисля като за исторически процес. Може би за нашите деца, за нашите внуци...

- И вие ли? Та ние непрекъснато се успокояваме с тази мисъл. Бихте ли направили прогноза как ще завърши борбата между тежкия ни преход и вечната надежда у българина?

- Именно заради тях е труден периодът на промените. Аз съм идеалист, но и прагматик. Всеки човек може да направи нещо - дали ще помогне на една бедна съседка, дали ще изчисти веднъж седмично коридора на жилищния блок, дали нещо друго. Идеята на демокрацията е всичко да зависи от отделния човек. Идеалът е, че и тя, и отделният индивид трябва да са едно и също нещо.

- Събирали сте български народни песни. Какво ви привлече в тях?

- Те са прекрасни и са голямо съкровище за културата ви. На мен ми беше много интересно. Слушах ги много, направих доста записи. Купувам си дискове на ваши професионални певци. Сега нямам време да ги пея в хор, но ми е радостно, че ги пея, когато мога - в кухнята, в колата, с приятели.

- От песента ли тръгна интересът ви към България?

- Да. Не можеш да имаш интерес към нея, без да имаш интерес към културата. Когато искаш да знаеш нещо за една песен, ти научаваш и за културата на страната, на която тя принадлежи.

- Кой български писател препрочитате често?

- Опитвам се да чета всички, които мога - Йовков, Елин Пелин, Яворов - класиците са най-важни за една култура. Те са превеждани много на английски и аз ги чета за себе си. Но вие имате и много добри съвременни писатели. Като ги чета и откривам майсторство. Сега препрочитам "И други истории" на Георги Господинов. И много се радвам, че нашата фондация ще стимулира издаването на български автори на английски.

- Кой от нашите съвременни писатели би могъл да има успех по света?

- Не бих могла да определя това. Както казах и преди - няма формула. Но днешното време е много важно и енергично за българската литература. Забелязвам, че вашите издателства издават много български автори. Проблемът обаче не е да има книгите им в книжарниците, а и да имат читатели. И с моята фондация като външен човек искам да помогна на този процес да се развие.