Анестезиологът Станко Йочев тревожно ми сподели, че на фамилно събиране на стария ден на Голяма Богородица разрязал празнична диня, която се оказала съвсем зелена. Поверието в техния прочут някога бостанджийски род, произтичащ от Дъбниците, гласяло, че зелена диня по Богородица е на глад и голотия. Защото на този ден (28 август) такъв зелен плод е практически невъзможно да се намери, освен ако не е изпратен за знамение. Последен такъв случай в семейството се помнел от петдесет и трета година, след което дошла колективизацията, земите им ги взели в текезесето, а самите те се пръснали по строежи и мини в далечни краища. Дядото, комуто се случило да я разреже, до смъртта си не можел да си прости това. Изпитвал вина. Очевидно Станко сега също се терзаеше от калпавия си късмет. Обвиняваше се за инцидента. Говорехме на спирката при "Плиска", съзнанието ми беше заето с друго и доста тъпо опитах да отклоня темата: "Та ти тогава дори не си бил роден - рекох му - защо се косиш заради разни суеверия!" Докторът ме изгледа странно, осъдително. "Погледни цените" - каза той и се натовари на някакъв рейс за гара Искър.



Но защо ви разказвам това?



Не толкова защото, както всички останали, накрая "видях" цените и аз. А повече заради това, че срещнах човек, който изпитва вина за онова, което се случва наоколо, с нас. На фона на самодоволните предизборни словоизлияния на управници и политици неговото болезнено, почти кафкианско угризение е като единствен граждански трепет на отговорност: за удара, който се стоваря върху милиони българи. (Понеже такива удари винаги идват изневиделица, човек може да си въобрази, че стават едва ли не по невнимание.) Моментът е избран виртуозно, да се вплете този удар сред наводненията и пожарите е израз на порасналото номенклатурно-мафиотско единство. Да се разбърка с тонове предизборен асфалт, демагогия и мирис на предвкусвани кебапчета - това по нашите земи е доведено до съвършенство. И в същото време е една рутинна процедура.

Шокът се коментира приспивно и е обвит в някакви мъгляви обещания: щели да въздействат, щели да разгледат, да компенсират и т.н. Дори опозицията не се възмущава, не зове на протест, не обвинява. Знае се, че в България нищо не се случва против волята на партиите. Всичкото зло по тези места се разиграва с тяхно съгласие. Те просто печелят от него и си получават процента от всеки мръсен лев в държавата. Публична тайна е, че парите от контрабанда, от наркотрафик, проституция или топлофикация мафията разделя с тях. И сега те ще си вземат дела от повишението - може би дори направо за изборите. Поне половината от това, което българинът ще отгладува, ще изстудува и изстрада, ще влезе в джоба на партиите и на управниците. Изненадващо е, че онова, с което ни бомбардираха от медиите напоследък - известна сигурност, стабилизация на живота, някакъв бит според кесията поне за част от българите - те сега с едно махване на ръката го разтуриха и прекратиха. С новите цени оцеляването се връща като основна грижа на хората, стандартът на българското семейство рязко слиза надолу, бедността се връща в хиляди домове.

Връща се и най-зловещото, което проми и изтри съзнанието на милиони: денонощната грижа за залъка, неспособността за чувства и пориви, за кроежи и размисъл извън тази грижа, извън страха за утрешния ден. Дългоочакваното съвземане на личността, възроденият рефлекс за духовност, за творчество и отрицание на мрака ще отстъпят пред ожесточаващата се отново битка за залъка. Тя ще обземе и подчини милиони от нас и ще скове душите ни. Такава битка смила качества и добродетели, тя не ги създава. Това е връщане на разложението в обществото, задушаване на градивния импулс, породен в сърцата дори само от вчерашната заблуда, че са оцелели. Днес с новия есенен ценоразпис, който се появи в общественото пространство, милиони ще направят крачката назад.



Скромните - към бедността. Бедните - към мизерията



Този ценоразпис хапе, къса живо месо. От стандарта на българина ще бъдат източени милиони, по-скоро - милиарди. Това ще са пари от трапезата му, от здравето му, от образованието и бъдещето - неговите, на децата му, на нацията. Тези пари ще отидат в политиката. По-скоро - у политиците. Иначе щяха ли бизнесмени и мутри (а най-вече мутрите бизнесмени) тъй трескаво да регистрират нови партии, както скоростно се регистрират ООД-та, когато трябва спешно да се усвоят някакви "траншове"? Някои от тях още с имената си показват, че са партии офшорки и са предназначени само да гълтат, без да се отплащат. Точно в тях ще потънат сумите, с които бизнесът ще се издължи за увеличението на цените. Защото партиите не са като държавата - те желязно си вземат данъка не само от бялата, но и от сивата икономика.

Някога Партията, на която изборите бяха в кърпа вързани, избягваше да дразни избирателя в навечерието на вота. Отлагаха съкращенията в щатовете, "корекциите" на цените, поредните стагнации в културата и изкуството, затягането на коланите. Сега никой не се вълнува, че може да разядоса народа преди избори. С това, което ще му измъкнат от джоба, те ще си напазаруват толкова гласове, колкото им трябват. Ще си закупят властта и ще им останат за харчлък...

А на нас с вас, които тая власт ще им я дадем, ще ни бъде виновна я някоя зелена диня, я нещо друго...