Едно е сигурно в НДСВ вече: окопната война се превръща в касапница. До този момент двете силно изразени крила на партията - това около бившия вицепремиер Пламен Панайотов и това около лондонските юпита, се биеха за любовта на царя с бели ръкавици. Ако бъдем точни - биеха се за наследството, което монархът ще остави. Неведнъж е ставало дума, че монархът се гласи да излезе в заслужен отдих - да се радва на имотите и внуците и почетно да управлява собствената си партия от някоя борова гора.

За да стане това обаче, той трябва да благоволи да вдигне пръст и да посочи наследник. Като истински цар обаче досега Симеон почти садистично стоеше отстрани и наблюдаваше кой е най-приспособим, най-напорист и най-гъвкав в стремежа си към първенство в партията. Така около него се очертаха двата кръга - на юристите и на юпитата.

Докато беше на власт НДСВ (в предишния парламент), ролята на Пламен Панайотов беше да внася баланс в интересите на развихрилите се министри. Не случайно беше наричан "сивия кардинал". Практически той беше дясната ръка на премиера, в смисъл че вършеше черната и мръсната работа на царя в политиката и във връщането на имотите. Достатъчно е да се каже, че в политически аспект юристът изнесе дори преговорите за сегашното коалиционно правителство, макар да беше против съюз с БСП.



Тихата война между двете крила



в НДСВ се превърна в нещо по-голямо на последния конгрес на партията, след който на власт трябваше да остане само едно от крилата. Всъщност единственото запомнящо се нещо от конгреса (извън емоционалната реч на Соломон Паси) беше свалянето на Панайотов от поста зам.-председател на партията. Изненадващо за противниците му легитимността на конгреса беше оспорена в съда. А както много добре знаем, хората на Панайотов разбират от право.

Точно тук идва най-същественият въпрос. Тази седмица Симеон открито и ултимативно призова хората на сивия кардинал да оттеглят иска си, в противен случай ще им поиска оставките по всички направления - партия, парламент... Получава се нещо изключително интересно. Царят се поставя над закона. Той очевидно приема, както и враговете на юристите, че съдът ще отмени решенията на конгреса и че това ще бъде шеметна победа на Панайотов. Войната на юпитата ще се обърне против тях самите.

Тук обаче трябва да зададем въпроса защо Симеон, който обяви война на политическата партизанщина преди шест години, постъпва антидемократично? До този момент съм чувал за много хора, които оттеглят жалбите си от съда - основно тези, които имат



опрян в челото пистолет



или пък вследствие на сплашващ атентат забравят да се явят в съда. За пръв път обаче лидер на партия шантажира собствените си съмишленици, за да се откажат от закона. Дори когато лидерът на СДС Иван Костов прокуждаше бившите си съратници, той не се осмели да прекрачи уставите на партията и законите на страната. Царят обаче е над закона.

Това, което прави Симеон, е не само скандално, но и опасно. То създава прецедент в политиката, който е всичко друго, но не и в рамките на нормалното и моралното. Защо? Защо царят изгуби афинитета си към добрия тон? Той не би трябвало да има проблем с човек като Панайотов, който винаги през тези години му е помагал. Панайотов е този, който го измъкваше от кашите, отивал е на всеки пост, за който го помоли величеството. Той единствен от управлението на партията не играеше за собствени икономически интереси.

Едно е сигурно. Ако Симеон директно поиска от Пламен Панайотов да се махне, юристът ще го направи.



Сивия кардинал на НДСВ



неведнъж е заявявал това. Царят обаче до този момент не е искал подобно нещо и това е объркващо.

Какво може да бъде обяснението на този факт - лидерът на НДСВ настоява хората на юриста да се откажат от закона, за да бъде легитимирано отстраняването на Панайотов, но не и да му поиска главата в прав текст.

Обяснението може да бъде само едно: някой притиска Симеон. Грубият тон в публичното пространство не е стилът на царя, махането на Панайотов не е неговата воля. Проблемът на враговете на сивия кардинал са два: не могат да го уязвят с каквито и да е скандали и не могат да го надвият чрез законите - нито чрез партийните игри, нито чрез съдебни искове. Той обаче очевидно нещо пречи на кръга около юпитата и нововремци. Постове, корпоротивни интереси? Какво? Каквото и да е, явно е нещо сериозно, след като са способни да принудят царя да гази закона. Което пък е много жалко за човека, който дойде преди шест години с претенциите за нов морал в политиката.