Около бъдещата Национална агенция "Сигурност" има по-големи и по-малки странности.

Известните търкания между премиера Станишев и вътрешния министър Петков не са сред тях. Те са логични и обясними. Но безспорна странност е, че държавният глава, върховният главнокомандващ, назначаващият с указ всички шефове на специални служби и даващ им генералските пагони, владеещият поне два основни сегмента от сектора за сигурност изобщо не взема отношение по бъдещата агенция. Даже отбягва темата.

Странното е и заради това, че ако за някого до момента е било тайна каква е властта на който и да е президент на България върху специалните служби, вече не би трябвало да е така. И то благодарение на настоящия държавен глава Георги Първанов. Той за първи път публично даде да се разбере, че не само се чувства един от "господарите" на сектора за сигурност, но и правомощията и разбиранията му са, че е нещо като основен кадровик на разузнавателните, контраразузнавателни структури и изобщо на спецслужбите. Освен това смята, че оглавяваната от него институция ги контролира и им задава приоритети.

Преди месец уж покрай освобождаването на медиците от Либия той намери повод да обясни кой кой е по темата "Национална сигурност". Става дума за евксиноградската пресконференция и приятелския огън с атаките по линия на НРС и НСО. Един вид нападките към двете служби се целят именно в Първанов, защото са на негово подчинение.

Последва и още едно внушение за сектора за сигурност - чрез папка "Гоце" и с думите "активни мероприятия". Все неща от архива, практиката и жаргона пак на специалните служби. Тогава мнозина разчетоха неговите думи, че бил жертва на "приятелски огън" от БСП или от правителството. А някак много по-лесно може да се прочете



като "приятелски огън", изстрелян от службите за сигурност



В стенограмата от евксиноградския брифинг натрапчиво се говори за досиета, активни мероприятия, разузнавания, специални служби - наши и чужди. Но дори и без това всичко е ясно.

Къде, ако не в специалните служби - сегашни и предишни, е сглобявана папката за секретен сътрудник "Гоце"? Кой, ако не те, правят "активните мероприятия"? Къде, ако не при тях, е концентрацията от деликатна икономическа, политическа и властова информация?

И тезата, че комисията по досиетата "оплескала" нещата с папка "Гоце", е погрешна. Защото тя вади това, което й дадат специалните служби. А те могат да й дадат и повече, и по-малко. И никой няма да разбере. Затова само те могат да натиснат спусъка на приятелския огън.

Първанов даде да се разбере именно това. Той дори леко скръцна със зъби. Последва затишие. Но развръзка ще има.

Защото, преди да бъде президент на всички българи, той е държавен глава на всички специални служби. И то по конституция. Обикновено се говори само за това, че той е главнокомандващ в мирно и военно време, че е своеобразен "господар" на армията. И то защото назначава генералитета с указ. Но същото той прави и за специалните служби и за целия сектор по сигурност.

Но освен права това носи отговорности. Нито един шеф на специална служба в България не може да я оглави без санкцията, пък макар и на пръв поглед само формална на държавния глава. Така с президентски указ по предложение на правителството се назначават директорите на Националната разузнавателна служба - цивилното разузнаване, на служба "Военна информация" - военното разузнаване, на Национална служба "Сигурност" - цивилното контраразузнаване, на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" - военно контраразузнаване" - военното контраразузнаване, началникът на Национална служба сигурност. Или казано иначе - фактически на всички специални служби, които без военното разузнаване са наследници на главните и не толкова главни управления на бившата Държавна сигурност. И още - само с указ на президента се назначава и главният секретар на МВР, и директорът на националната полиция.

Тези служби са на различно подчинение, но шефовете им се назначават с указ на президента.

И законов, формален, а и



естествен обединител за всички тях се явява точно Първанов



И всеки държавен глава от 1991 г. насам - от приемането на конституцията, е използвал това. Като през цялото време и едновременно с това е правил и невъзможното да се дистанцира, да изглежда, че не той носи отговорността, че не са в него лостовете за контрол и управление.

А за всекиго е ясно какво може да стане, ако президентът не е съгласен с някаква кадрова промяна в службите, предлагана от правителството. Такива примери имаше по времето на Петър Стоянов, който не се съгласи да направи Атанас Атанасов хем секретар на МВР, хем шеф на контраразузнаването. Точно от времето на Стоянов и след тези негови откази на правителството на Иван Костов започна и практиката по предварителното съгласуване на всички кадрови промени в сектора за сигурност, т.е. предварително и след преговори между правителството и президента.

Понякога с компромиси, но с много задкулисни игри



истинският кадровик на сектора е точно президентът



Още при първия мандат на Георги Първанов през 2002 г. беше ясно, че ръководният екип в тази сфера ще бъде подменен тотално - постепенно, но целенасочено и планомерно. Така разузнаването вече не се ръководи от Димо Гяуров, а от Кирчо Киров. ВКР вече не е оглавявано от Орлин Иванов, главен секретар на МВР вече не е Бойко Борисов, а Илия Илиев. И националната полиция е с нов шеф, и контраразузнаването, и гранична полиция, и дори пожарната. И това няма как да стане без президента - без лоялност и подчиненост и към него. Дори основно към него.

Всеки президент, естествено, се възползва от тези възможности. И Първанов не прави изключение. Напротив. Дори понякога превръща това в любима, злободневна тема. Всъщност личи си, че тази роля просто му харесва.

Той бе първият държавен глава, който направи при себе си среща по повод обвиненията на служителя в НСО Николай Марков, събра на нея къде що имаше фактори в сектора за сигурност, а накрая дори пусна и пълна стенограма от разговорите. С



ясното послание за ролята си по тази тема



Изобщо той не пропуска и ситуацийка, в която да не покаже кой е Шефът на националната сигурност.

С тази тема той започна първия си мандат. Тогава обяви, че се налага реформа на сектора и запълване на законовия вакуум с липсващите закони за НСО и НРС. Повече от пет години статуквото е същото. Двете служби имат текст в закона за отбраната и въоръжените сили, в който пише, че кадрово се движат по него, докато не им бъдат приети отделни закони. Или иначе казано, на никой оправомощен май не му се иска каквато и да е промяна. Очевидно и на самия президент. Защото той някак забрави апелите си, а и изобщо не използва лостовете, с които разполага да предизвика поне шумен дебат за реформата в сектора за сигурност. Да, той няма законодателна инициатива, но е ясно, че той може да направи куп неща - да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, да събере ръководителите на парламентарни групи, да направи обръщение дори, да поиска отчетливо и с посочването на стъпки промяна, да предложи дори експерти и готови законопроекти поне за обсъждане.

Няма спор, че докато конституцията е такава, който и да е президент, ще е един от основните фактори в сектора за сигурност и изобщо в специалните служби. Но определено той не трябва да заиграва с която и да е от тях, с който и да е от техните ръководители.

Защото



ролята му трябва да е на контрольор и на отговорник,



както и на двигател за разкриване и разплитане на всеки скандал, тръгнал от такава структура.

И до момента дейността на специалните служби и финансирането им не са извадени на светло, нито действа сериозен граждански контрол. На камък удрят всички опити за мониторинг на работата и ефективността на сектора за сигурност и за обществен ред, който годишно гълта по над 1 млрд. лева. Публична тайна е, че освен явния си бюджет всички тайни служби имат и секретен, че имат допълнителни средства, специални суми, коли, тайни квартири, цели секретни поделения и т.н. Това, разбира се, може и да не е толкова осъдително. Ако имаше обаче кой да контролира разходите и дейността им.

И именно тук може да е ролята на президента. А не да полягва и той на службите. Както години наред правят и депутатите.

Защото така хем си "господар", хем си "зависим", хем нищо не се получава и не се променя.