Дойде ли време за правенето на проектобюджета за следващата година, секторът за сигурност лекичко пуска страховити сценарии, които освен за предупреждение на населението трябва да послужат и при защитаването на исканията за повече пари за съответната година.

И тази есен не прави изключение. Едно по едно звената започнаха да чертаят мрачни картини, да се оплакват от липса от пари или техника. Шефът на пожарната Николай Николов използва празника на службата и съпровождащите го изяви, за да обяви, че им трябват 340 млн. лв за подмяна на техниката, която била отпреди 1989 г. И че за гасенето на пожарите през тази година МВР, под чиято шапка е структурата, е изхарчило 5 млн. лв. и че се разработва краткосрочна програма за неотложно финансиране за 40-50 млн. лв. за купуване на хеликоптери и т.н. Внушението е ясно -



гледайте Пелопонес и хубавичко помислете колко пари ще дадете



По време на форум по сигурността директорът на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров пък заяви, че у нас има спящи терористични клетки и че присъствието на български контингенти в Ирак, Афганистан и Ливан създава предпоставки, рискове и заплахи от ответни терористични удари. Както и че може да има мрачни сценарии за Косово, които могат да рефлектират върху България. Внушението е очевидно - ще има голяма нужда от разузнаване. На същия форум началник на отдел в Националната служба "Сигурност" веднага след като успокои, че няма радикализация на исляма в България, пусна червейчето на съмнението с това как в момента в България пребивават 10 хиляди граждани от рискови държави и че евентуална терористична заплаха се съдържа и в транзитния поток, който създава риск от проникването на терористични елементи у нас. Но е направено всичко възможно в зародиш да се хваща всичко. Внушението - необходимостта от контраразузнаването е безалтернативна.

Междувременно и началникът на Националната служба за охрана ген. Димитър Димитров използва професионалния празник, за да разкаже как миналата година имало 45 сериозни заплахи за държавници и висши политици в България. Сигналите бележат ръст. Разбирай - нуждата от службата е повече от ясна.

Ще последват и другите структури от сектора - служби, комисии, прокуратура, следствие, съд, правосъдие и т.н.

Ясно е, че всички те са нужни... В крайна сметка държавността се крепи често основно на тях и за тях се отпускат много пари. Но тук е и тънката разлика с България. Че там многото пари се отпускат при ясни критерии, след много изслушвания в съответните комисии в парламента, при зададени приоритети, засилен контрол и съпътстващи отчети - кой, колко и за какво точно е похарчил.

През последните години все пак беше направен опит в комисията по вътрешна сигурност да се викат шефовете на съответните структури от сектора за сигурност и да защитават бюджета си. Дори на няколко пъти бяха отказани пари примерно на НСО за закупуването на нови бронирани автомобили. Но с това се изчерпва като че ли всичко.

Защото



за BG мащабите се наливат наистина огромни пари



Като цяло над 2,5 млрд. лв. А с правораздаването - близо 3 млрд. лв. Повече от образование, култура, здравеопазване, взети заедно. И всяка година нараства.

За Министерството на отбраната отиват 1 млрд. лв. За Министерството на вътрешните работи съвсем малко по-малко - 984 млн. лв. За Националната разузнавателна служба 18,9 млн. лв, за Националната служба за охрана 21,2 млн. лв. ... За част от ведомствата са само явните бюджети. Тъй като те са много тайни структури и в общи линии са завзели приложенията за това какво е държавна тайна у нас. Примерно точните им структури и разбивки на пари са класифицирана информация. Но и явните им бюджети си нарастват всяка година с по няколко милиона лева.

А по никакъв начин не се увеличават контролът и отчетността. Напротив. Може ли някой от парламента или от финансовото министерство да каже за какво отиват парите за разузнаване, контраразузнаване, охрана? Как се изчисляват разходите на пожарната примерно за гасенето на пожарите през лятото? Какви са приоритетите на въпросните служби? Как се оценяват тяхната ефективност и нуждата от същите или че и от повече пари? Доколко е оправдано в този сектор да работят над 130 000-140 000 души?

В крайна сметка обаче подходът, че точно финансите на сектора за сигурност трябва да са обвити в тайнственост, е не само погрешен, но и не помага за авторитета му. Тайна може да са агентите, сътрудниците, резултатите от СРС и какво ли още не. Но от кого точно се крие колко пари се харчат и за какво?

Нека комисията по вътрешна сигурност влезе по-активно в правомощията си. Същото се отнася за Сметната палата и финансовото министерство.