Бос, опърпан, остриган заради въшките; вързопът в ръцете му помръдва и изплаква. "Сестрата, напикана е", казва делово, после плачливо: "Дай двайсе стинки, чичка, Бог ш'тъ поживи". Сестрата е близо годинка. Влачи я със себе си, понеже майка му и мъжът й работят. "По кофите, това-онова". Били още три деца, две стояли в тях си, в махалата до реката в "Западен парк", едно просело из центъра. Неговото място е пред лъскавия магазин до училището, където е записан. Трети клас ще е, трудно чете, но преписва добре буквите. Без да преписва може да напише името си - Исус. "'Мериканци" дали пари на техните за смяната на предишното - Методи; брат му Кирил си останал така, а той станал Исус. "Ма не съм протестан, хриситянин съм." И в училище го водят Исус, но ходи рядко. Няма да отиде и днес, 15 септември. С какво, нали сменил за цигари обувките, дето баща му намерил? Пък и заради малката. "Два лева днеска нема, само боза, кифла, малко дават, скъпо, ама в събота - повече".

Поскъпнало е и за Мария, също от трети клас. Разбира се, не в това училище, където уж ходи Исус, макар да е най-близко. Баща й я вози до другия край на града; там били най-добрите учители; майка й я прибира с другата кола. Мария не излиза сама навън и изобщо не говори с непознати. Говори майка й: "По-трудно ни стана, нямаме баба, а и бензин, учебници, особено тия по език; ние учим английски и в училище, и частно. Толкова пари даваме за 15 септември, дрехи, обувки, чанта, сега пък - стачка. Но в нашето училище няма да има. Защо да развалят празника на детето?" После забелязва Исус, дръпва Мария и влиза в магазина.

Исус и Мария няма да се срещнат на 15 септември, не само защото учат в различни училища. Стената между тях е по рождение и сантименталните илюзии за образованието като изравняване на жизнените им шансове не могат да я пробият. Те нямат общо място, ако не броим входа на магазина, пред който Исус проси, но никога не влиза, а Мария го прекрачва с майка си, но никога не говори с такива деца. Само случайно пътищата им биха се пресекли, когато по необходимост Исус премине от просия към кражби и продажби, а Мария се измъкне от родителския контрол. Примерно като й свие GSM-а или тя му даде десетарка за трева. Е, могат и да се влюбят от пръв и следващи погледи, но пак ще е след пет-шест години, когато детето от вързопа ще има своя 15 септември. По особен начин днес тъкмо той е най-важен.

Ако нещата и тогава са като на днешния, то ще бъде не като батко си сред 30-те процента, а вече сред 50-те процента от децата в България, чийто шанс за прилично образование е близо до нулата. Това ще личи още повече край лъскавите магазини, където съвестните учителки по литература могат да водят класа, та да гледа живи картини в стил "Братчетата на Гаврош", стане ли дума за Смирненски и днешните Ючбунар и Коньовица, новото "сити" на столицата. Не само в трети, но и в десети клас, който обещават тогава да е задължителен, доста от тия деца трудно ще говорят и четат, още по-трудно ще пишат. Повечето ще разчитат на мизерни родителски доходи и на кампанийни подаяния, за да имат храна, обувки и учебници. В масовото училище основен проблем ще бъде поддържането на реда и охраната, а не качеството на т. нар. образователна услуга. А Янка Такева, Желязко Христов и Константин Тренчев сигурно пак ще заплашват със стачки, ако не се увеличат със 100% заплатите на заетите в училище. От 1 януари 2014.

Може ли да не стане така? За Исус и Мария нещата изглеждат предопределени. Но поне за безименното дете от вързопа все още е възможен друг 15 септември.

Най-напред Исус трябва да бъде освободен от грижата за сестра си, прибрана в седмична ясла, а после и в детска градина на пълна държавна издръжка. Именно средствата за такива ясли и градини навсякъде могат да се увеличат рязко, включително и за заплати на работещите в тях - резултатът от техния труд ще се види след време. Той ще е толкова по-добър, колкото повече една община съумее и със средства от самооблагане да подкрепи началното образование, в което се постъпва с проверка на образователната готовност след задължително двегодишно предучилищно обучение на всички деца, пък ако ще детето да е едно в селото. Ако няма учител, с това да се заемат родители - дори и срещу заплащане. С право една кандидат-възпитателка казвала за квалификацията си: "Нямам никакво педагогическо образование, но пък съм била дете". Току-виж така се смени господстващият принцип на образователната ни система - всяко по-горно ниво да компенсира несвършената работа както в по-ниските нива, така и на родителите. Предстоящите местни избори са прекрасна възможност за подобни обещания и действия, а още по-прекрасна - идващите парламентарни. Не ЕС, фондовете, инфраструктура, пенсиите, а образованието трябва да е основният им проблем. Защото еврокрацията, крадливата политическа върхушка, магистралите и дори пенсионерите могат да почакат, но не и детето от вързопа, което расте в ръцете на брат си. Съвсем скоро не само то, не само половината от децата, но и самата България все повече ще изглеждат така, както изглежда Исус на 15 септември 2007: почти неспасяемо. Нищо че името подсеща за спасител. А Мария? След време тя ще спасява от чужбина с 200-300 евро родителите си, чиито инвестиции в образованието й са далеч по-надеждни от вноските в НОИ и който и да е от пенсионните фондове.