Да бъдат предприети законодателни инициативи за привличане като работна ръка на етнически българи, които сега живеят извън пределите на страната. Около тази идея са се обединили членовете на междуведомствената група, назначена със заповед на премиера Станишев. До септември тя трябваше да подготви национална стратегия за миграционната политика, но документът се забавил заради летните отпуски и новият срок е пролетта на 2008 г. Работната група се председателства от вицепремиера Ивайло Калфин и е доминирана от представители на социалното и външното министерство.
"Всичко остава в сферата на пожеланията, докато не видим конкретните мерки", коментира зам.-шефът на БСК Дикран Тебеян, който е член на групата. Според него един от най-важните въпроси е дали стратегията ще бъде финансово обезпечена. Документът трябва да даде отговор на въпросите как ще се осигуряват жилища на привлечените работници, след колко години те ще могат да получават гражданство и пр. Тебеян допълни, че бизнесът гледа много положително на подобна инициатива, особено на нашите сънародници от Молдова, Украйна и Македония. Проблемът е, че трябва да има информационна система, която да събира данни за нуждите на бизнеса от работна ръка и да издирва високвалифицирани служители, които да привлече.
"В момента има сериозен недостиг на работна ръка за индустриалното производство", заяви секретарят на агенцията за българите в чужбина Стефан Николов. При него идвали шефове на предприятия, за да питат могат ли да внесат специалисти с определени професии, като предлагали жилища. Така например в България за последните 15 г. не бил обучен нито един заварчик, а добрите напуснали страната.
През последните 15 г. в България са се заселили между 15 000 и 20 000 чужди граждани от български произход.
-----
БЕЗ ПРИТЕСНЕНИЕ
Работната група стигнала до извода, че българската емиграция не е опасна за Европа. Напускането на млади и образовани хора обаче било рисково за страната. През 2007 г. е намалял делът на жените и на безработните с нагласи за емиграция, но се е увеличил този на работещите и учащите. Все по-малко хора от големите областни градове се готвят да се установят навън. Семейните предпочитат да се развиват у нас за разлика от хората без ангажименти.
|
|