|
Няма общи правила как се пише тема, оценката е комплексна и в голяма степен се базира на общата преценка за качествата на работата, обясниха експертите. Въпреки това съществуват изисквания, които трябва да се спазват, допълниха те.
Какъв е механизмът за оценка на работите
За да се избегне, доколкото е възможно, субективизма на оценяването, преди всяка кандидатстудентска кампания проверителите минават на специален инструктаж, обясни Тишева. Всеки от тях получава екземпляр от изисквания за оценка на съответната тема. Разработват се както общи изисквания, така и критерии за поставяне на конкретната оценка - отличен, много добър и т. н.
Темите се оценяват по два типа критерии. На първо място проверителите оценяват доколко кандидат-студентът владее правописа и пунктуацията - т. нар. езикови норми. На второ място се оценява т. нар. литературна и литературно-историческа компетентност - умението на кандидат-студента да интерпретира, доколко познава съответния автор и епохата, в която е творил.
Какво съветват експертите?
Кандидат-студентите да не се влияят от юбилеи на автори или други конюнктурни съображение. Изпитните комисии полагат специални грижи да не пропуснат нито един от авторите в конспекта.
Твърдението, че уводът е най-важната част от темата и трябва да бъде дълъг и обстоен, е мит. Според тях това е един от най-често срещаните недостатъци на кандидатстудентските работи. Колкото по-кратък е уводът, толкова по-добре. Увод, който става за всяка тема, не става за нищо, категорични са експертите. "Не е нужно кандидат-студентът да излее всичко, което може да каже по темата в увода, той трябва да е целенасочен и да отвежда към същината на проблема. Най-хубавите теми, които сме виждали, обикновено са теми с максимално съкратени уводи", обяснява Бистра Ганчева.
Няма правила колко емоционално да пишат кандидат-студентите
Кандидатите сами решават как да оформят жанрово и стилистично разработката. Текстът обаче трябва да е проблемно издържан. На темата трябва да се гледа като на задача, която трябва да бъде решена, изяснена, трябва да личи, че по нея се мисли, обяснява Ганчева.
Една слабостите на изложението са преходите между различните произведения. "Често анализите при преходите от произведение към произведение са верни, без обаче да са свързани по какъвто и да е било начин с темата. Иначе казано, кандидатът пише всичко, което знае за Алеко Константинов, и когато дойде да провери работата си, се чуди: "Аз имам 3 грешки, пък имам 3,50", дава пример експертката.
Допълнителното включване на произведения извън кандидатстудентския справочник носи бонификация към оценката. "Колкото по-добро познаване на творчеството на даден автор демонстрира кандидатът, толкова по-високо ще бъде оценен. Интерпретацията на странични произведения обаче не може да компенсира факта, че кандидат-студентът не знае задължителните заглавия", обясняват специалистите. Възможно е някои от произведенията, посочени в справочниците, да не бъдат разгледани. Дали това ще се отрази на оценката зависи от това в каква степен неразгледаното произведение е важно за темата. "Ако вземем за пример миналогодишната тема "Съмнения и спасение в лириката на Димчо Дебелянов" в СУ, пропускането на "Легенда за разблудната царкиня" няма да има чак такава тежест. Ако обаче кандидат-студентът е пропуснал ключова творба като "Да се завърнеш в бащината къща", това ще е доста сериозен пропуск", обяснява Йовка Тишева. Желателно е да бъде обърнато внимание на всички произведения, посочени в кандидатстудентския справочник.
Няма формула колко и къде да се цитира
Цитатите не са задължителни, но ако липсват напълно, особено при поезията, в разработката ще се усети празнота, която ще бъде санкционирана, обясняват експертите. Цитатите трябва да са точни, въпреки че това изискване не се абсолютизира. Безразборното цитиране не е препоръчително. "Цитат се въвежда, когато той подкрепя и когато от него може да се изведе тезата на самия кандидат. Основното е той да бъде функционален. Дали цитатите ще бъдат малко или много е второстепенен въпрос", обясняват специалистите.
Задължително е точното използване на термините. Ако кандидат-студентите не разбират достатъчно ясно даден термин и не знае какво точно иска да каже с него, по-добре изобщо да не го използва, съветват литературоведите. "Имаме случаи, в които кандидат-студентът непременно трябва да въведе думата дискурс. Той я употребява, просто защото знае, че по принцип този термин се употребява, като това, което иска да каже, отива на заден план. Това намалява общата стойност на работата и рефлектира върху оценката", обяснява Ганчева.
Познаването на съвременната литературна критика
е сериозен плюс, признават специалистите. "В СУ има една подчертана теоретична нагласа с предпочитание към философски прочит или прочит на творбите през различни интерпретативни гледни точки - било през системата на символите или някоя философска система", обяснява Тишева. Доброто познаване на актуалната литературна критика не е задължително, но е бонификация. Желателно е кандидат-студентът да спомене автора и съответната критическа разработка.
Обикновено кандидатите, при които е показано добро познаване на съвременната критика, изкарват оценки над 4,75, обяснява Тишева. Тя признава, че още от втория ден на проверката се познава кои са водещите източници, от които са работили студентите. "Най-често това са томовете по история на българската литература, но това не е достатъчно. Бих посъветвала всеки, който е решил да кандидатства в СУ, да погледне поне един от сборници с преподавателски разработки на кандидат-студентски работи", обяснява Тишева. Тя признава, че авторите на разработките участват в комисиите по формулиране на темите и въпросите, които дават, са много близки до техните интерпретативни гледни точки.
Според Тишева една работа може да получи много висока оценка и без да включва елементи или интерпретативни подходи от критическите разработки.
"Това са най-приятните теми,
оценяват се с най-голямо удоволствие от комисията", твърди Ганчева. Според нея проверителите, които имат собствени разработки, не се влияят от избора на критика и не проявяват авторска ревност. "Най-високата оценка, която съм писала на работа, цитираща мои мисли, е 4,50. Никога не е имало значение дали кандидат-студентът е използвал моя разработка или разработка на колега от друг университет. Ако това свърши работа, ако бъде подкрепено и аргументирано, тогава оценката ще бъде висока. Ако нещата стоят закърпено, каквото и който да бъде цитиран, няма да му помогне", обяснява тя.
Оценителите проверяват и способността на кандидата да обвърже съответния автор с епохата, в която е творил и мястото му в нея. Не правете това в увода, защото започва да тежи, съветват експертите. Основният проблем тук е използването на клишета. "Често се случва да прочетем: "Ние винаги ще го помним" или "Днес, в началото на 21 век, човекът от началото на 20-тия намира своето място". Това са буквализми, които не носят положителни заряди", обяснява Тишева.
-----------КАРЕ-----------
Кои правописни грешки се санкционират най-много
Няма строго скала колко се отнема за дадена правописна грешка, но някои грешки се санкционират по-тежко от други, обясняват експертите. Като много груба грешка се приема неовладеният графичен облик на думите - т. е. кандидатът не знае как се изписва дадената дума. Към този тип грешки спадат неправилната употреба на префикси, двойните съгласни Н и Т, представките О и У.
Като много тежки грешки се санкционират и пунктуационните знаци, които оформят различните типове изречения или действат в рамките на сложните изречения. Ако в края на едно въпросително изречение кандидатът е поставил точка вместо въпросителна, това ще бъде по-тежко санкционирано, отколкото ако е забравил да затвори обособена част в изречението, обясняват експертите.
Неправилното членуване на думите от мъжки род не е чак толкова фатално, тази грешка може да натежи, ако е системна.
-----------
Общи критерии за оценка на писмена работа "Съмнения и спасение в лириката на Димчо Дебелянов"
Софийски университет, 2001
Темата изисква да се познава задълбочено поезията на Димчо Дебелянов, обща литературна култура и способност за проблемно мислене. Лирическият герой на Дебелянов е неспокойна и раздвоена личност, която изживява драматично своите конфликти с живота. Неговият копнеж по един свят на нравствена и духовна хармония неизбежно е проникнат от мъчителни съмнения, свързани с дилемите на човешкото битие. Темата предполага кандидат-студентите да изведат и интерпретират проблемите за самотата, отчуждението, покрусените идеали, бездомничеството, неосъществената любов и други. Алтернатива на страданието и съмненията при Дебелянов е настоятелното търсене на спасение за "разноликата и нестройна" душа на лирическия субект. Темата изисква да бъдат разбрани противоречивите състояния на съмнения и надежда в тяхната свързаност и взаимна обусловеност.
Следва да бъде оценявана положително способността на кандидат-студента да вникне в тази диалектика като се аргументира с конкретни наблюдения върху литературния материал. Желателно е да се открои и мястото на Дебелянов като значимо явление в развитието на модерната ни литература в началото на ХХ век.
При оценяването да се взема под внимание обстоятелството, че кандидат-студентът има право на свободен избор на интерпретативния подход, както и при жанровото и стилово оформяне на съчинението си. Да се уважават различните предпочитания към по-емоционален или по-аналитичен изказ. Композицията да бъде подчинена на специфичния подход на кандидат-студента към темата и на логиката на неговата аргументация.
Да се санкционират според степента на тяхната значимост нарушаването на книжовните норми, неовладеният правопис и пунктуация, бедният език, елементарните формулировки, както и неточната употреба на основни литературоведски термини.