Всеки с ядрена електроцентрала. Френският президент Никола Саркози заяви в ООН, че Франция е "готова да помогне на всяка държава" да се сдобие с ядрена енергия за граждански цели. Аргументите, с които той обосновава това предложение, не са лишени от състоятелност. Наистина няма причина високите технологии да са запазени за развитите западни страни, а другите - конкретно държавите от Изтока, да са принудени или да се откажат от тях, или да си ги набавят по заобиколни или дори съмнителни начини, каза той, намеквайки за Иран и арабските страни.

В Договора за неразпространение на ядреното оръжие /ДНЯО/ от 1968 г. изрично се казва, че забраната за достъп до ядрената енергия - извън петте сили, които по онова време притежаваха ядрени оръжия - не се отнася до ядрената енергия за граждански цели. Без да противоречи на международните договори, идеята на френския президент има предимството, че отваря перспективи пред ядрената индустрия за граждански цели, в която Франция заема едно от челните места благодарение на дългия си опит. Държавната фирма "Арева" е световен лидер и контролира целия производствен процес - от извличането на урана до преработката на отпадъците.

Въпреки това предложението на Саркози съдържа рискове. Международният контрол над преминаването от гражданска към военна ядрена енергия не е достатъчно строг, за да отпаднат всякакви съмнения, че е възможно страни, притежаващи ядрена технология за граждански цели, да престъпят "червената линия". Поетите в този смисъл ангажименти не са абсолютни гаранции, както личи от примера с Иран. Освен това контролът, който упражнява страната доставчик, винаги може да се заобиколи без нейно знание.

Възможно е и по политически причини доставчикът на гражданска технология да си затвори очите за военната й употреба. Това опасение бе изразено във връзка с неотдавнашното споразумение между Вашингтон и Делхи. След като изключиха Индия от списъка на партньорите си, защото не е подписала споменатия договор, САЩ склониха да й доставят технология с двойно предназначение от съображения за регионално равновесие. Накрая "лошият пример" на дадена държава може да накара нейните съседи или съперници да нарушат международните правила, още повече че страните във възход поставят все по-често под въпрос "монопола", който са си осигурили великите сили, подписвайки ДНЯО.

Ако гражданската ядрена технология трябва да е общодостъпна, опасността, свързана с разпространение на ядрено оръжие, не е за пренебрегване. Затова, преди да поискаме да задоволим желанията на всички кандидати за ядрена технология, трябва да се заемем с преразглеждане на ДНЯО, придружено с усилване на контрола на договорна основа между великите сили и останалите държави.