Французите си имат Супер-Сарко, ние си имаме Супер-Бойко. Ето как две франкофонски държави си приличат. Други прилики не се забелязват така ярко.

Супер-Сарко, когото някои определят като "Царкози" и "Сарколеон", обясни завчера пред студентите в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" същността на своя метод: "Като не ми подават топката, сам си я вземам". Супер-Бойко, наричан с уважение "Бат' Бойко", чака всички да му подават топката, за да изпълни своите суперпроекти. Виновни са онези, които стоят на по-високите етажи на властта. Супер-Бойко трябва да расте, че никой да не му пречи. Тогава народът ще види големите му успехи.



Разликата в методите на двамата супергерои



произтича от фундаменталната разлика между двата народа. Французите искат да знаят какво прави властта за тях сега, българите слушат обещания, че им принадлежи бъдещето (но никога настоящето).

Ден преди да тръгне за България Супер-Сарко увери французите: "Отхвърлям политиката на затягането на коланите, която е политика на жертвите и на повишаването на данъците". Франция няма икономическа криза, но се нуждае от бюджетна дисциплина. Нормално е правителство на десницата да бъде по-предпазливо в разходите, но десницата във Франция е по-социална и от левицата в България. "Аз съм от десницата, но не съм консерватор", каза той в София. Управляващата левица в България се сродява с британските консерватори от времето на Маргарет Тачър. В сформираната от нея коалиция е пълно с юпита, учили в Лондон навярно по стари учебници.



Защо Супер-Сарко слага социалисти



на възлови постове? "Моят дълг е да намеря най-доброто, а най-доброто се намира във всички политически семейства", каза той в университета. Тройната коалиция в България сякаш е събрала най-лошото от всички политически семейства, защото всички сектори на обществото са недоволни от нея. Властта настоява всички да се примирят с мизерията, защото, ако даде на едни, няма да може да откаже на други и макроикономическата илюзия за стабилност ще се срути. Тя обаче не дава отговор защо отприщи спиралата на инфлацията чрез системно повишаване на базови цени, които влияят върху всички останали. Не обяснява и какво ще прави с абсурдно големия бюджетен излишък при изнемогващи слоеве от населението. При инфлация над 3% годишно французите си търсят правата на улицата, а 10% ги подсещат за барикадите. Срамежливата официална статистика у нас уверява, че удържа положението на 12% инфлация, но народът знае, че и двойно по-голямо число също би било занижено.

Български студент запита Супер-Сарко не би ли се застъпил за стачкуващите учители, както спаси медиците ни в Либия. Последва кратък отговор: "След усилия да избегна стачки във Франция не бих се заел и със стачките в България". Жалко. За да не се излага пред чужденците, нашето социално правителство премести за един ден социалните протести на по-закътано място под предлог, че се грижи за сигурността на френския президент. Така улесни неговата мисия да му извие ръцете за военна сделка за над 1 млрд. евро. Супер-Сарко си брани националните интереси, но ако под прозорците на Министерския съвет скандираха гладни учители, докато той преговаряше с българския премиер за продажба на 4 корвети по 250 млн. евро парчето, може би щеше да избере по-мек подход. Държавата обаче сама си е виновна, щом е тръгнала на оръжеен пазар без портмоне. Едва ли преди две години е имала 1 млрд. евро повече, когато е канила французите да й правят оферта.





Тук се стига до съкровена тайна,



която бихме могли да споделим с французите само като франкофони на франкофоните. Те ще ни разберат, защото са минали по същия път. Когато преди две години военни лобита агитираха в полза на различните чужди оферти, всяко се е надявало на някаква комисиона. Французите спечелиха не само защото стоката им е добра, но и защото се бяха прочули по света с комисионите, давани по сделка за техни фрегати с Тайван. Този скандал се проточи над десетилетие и засегна политици както от левицата, така и от десницата. Нашите лобисти навярно са разчитали на френската традиция в този търговски сектор и това им е грешката. Две години след тръжната процедура за корветите на власт дойде не кой да е, а бившият вътрешен министър на Франция Супер-Сарко, който винаги е бдял да не се забърка в подобен скандал, защото при толкова много политически врагове, които не му подават топката, никой не би му простил. За още по-голямо разочарование на недосегаемите участници в корупцията по високите етажи той обеща в интервю за четири български вестника, публикувано в деня на пристигането му у нас: "Ще ви помагаме недосегаемите да влязат в затвора".

В държавата на Супер-Бойко, който като бивш шеф на полицията не посочи решетките на нито едно висше корумпирано лице, това прозвуча неразбираемо. Франкофони сме, но не сме дотам.