|
08 Октомври 2007 23:07
През 1999 г. авторитетното американско списание Тайм определя Ернесто Гевара като един от символите на 20-ти век.
След смъртта му най-вече каризматичният му лик, а не толкова неговата личност, става изключително популярен благодарение на СНИМКАТА, направена от кубинския фотограф Алберто Корда, заснета случайно по време на траурна церемония през 1960 г.. Тя завладява целия свят и до ден днешен се възприема като символ на борбата за справедливост, независимост, непримиреността, волята, или в повечето случаи просто на тийнеджърския порив за неподчинение на обществените норми. Много анализатори считат, че епохата след смъртта на Че Гевара и засилващите се настроения срещу външната политика на САЩ в социалистическите страни са съществени предпоставки за превръщането на аржентинския революционер в идол на няколко поколения. Интерпретациина фотографията са направени от редица съвременни артисти - като например Джим Фицпатрик, който отпечатва първите плакати през 1968 г. по времето на Виетнамската война и Анди Уорхол, считан за основател на 'поп' изкуството - което още повече е допринесло за глобалното ѝ разпространение. Днес тя е сред най-разпознаваните и известни фотографии в цялата история на човечеството. Ликът му може да се види на тениски, чаши, плакати и шапки.
В Никарагуа сандинистите, поддръжници на идеите на Че Гевара, се връщат на власт през 2006. Боливийският президент Моралес неведнъж засвидетелства уважението си към личността на Че, той има негов портрет в кабинета си. Президентът на Венецуела, Уго Чавес придружава Фидел Кастро през 2006 година на посещение на дома на Че Гевара в Кордова. През май 2007 от печат излиза книгата "Повикване на духа" на неговата вдовица Алейда Марч.
Някои политици изказват опасения, че култът към Че засенчва делото на дисидентите и че личността му се представя в иделистична и романтична светлина, без да се имат предвид неговата идеология и политическа кариера.
Цитати
Ернесто Гевара пише така за своята политическа философия през 1967 г.:
"Омразата като бойно средство е безусловната омраза към врага ти, която те отнася отвъд човешките ограничения и те превръща в ефикасна, насилствена, селективна и студена машина за убиване."[3]
* Ако винаги, когато се извършва неправда някъде по света, те обхваща справедлив гняв, сме приятели, а това е най-важното.
* Ако аз загубя, това не означава, че не е трябвало да се победи.
* Зная, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй страхливецо, ти просто само ще убиеш един човек.
* Аз не съм освободител. Няма освободители. Хората сами се освобождават.
* Аз съм авантюрист, който рискува живота си, за да докаже баналната си теза.
* Ние трябва да пренесем войната навсякъде, където е врагът - в неговия дом, в неговите увеселителни центрове: тотална война. Необходимо е да не му дадем нито един момент покой, нито един миг извън или в барикадите: трябва да атакуваме навсякъде където е той и да го накараме да се чувства като звяр, притиснат в ъгъла. Тогава издържливостта му ще започне да се смалява, но съответно с това ние ще почувстваме как започват да изчезват всякакви признаци на упадък.
* По време на революция човек или побеждава, или загива.
* Може да звучи глупаво, но според мен, истинският революционер е воден от силно чувство за любов.
* Бъдете реалисти, мечтайте за невъзможното.
|
за коментарите 
Венецуела избира социализма