Два месеца след пътната трагедия край морето няма никаква промяна в състоянието на изпадналата в кома 19-годишна Мануела Горсова. Точно както нищо не променя и изводът, че правосъдието, а и цялата държава очевидно не издържат теста "Стависки".

Те явно остават глухи за предупреждението, че всеки опит да се накара обществото да забрави трагедията, предизвикана от световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, ще ударят на камък. И че хората са нащрек и наблюдават внимателно как ще постъпят полицията, прокуратурата и съдът.

Как е възможно 2 месеца да не стигнат, за да приключи разследването?! В понеделник то беше удължено с 20 дни. А след това трябва още време за предявяване на материалите, написване на обвинителен акт, минаване през възможността делото да се върне за ново разследване от съда, после първа, втора, та и трета инстанция. Или иначе казано, с тези темпове ще минат поне две, та нищо чудно и три, и повече години до влязла в сила присъда. И то при сравнително ясен случай.

Около този случай напрежението се нагнетява от паралелни странни законодателни инициативи и конкретни технически грешки на прокуратурата.

Така в един момент се оказа, че прокурорът



сбъркал технически обвинението



и повдигнал такова, в което изобщо не се говори за смъртен случай. Представителят на държавното обвинение получи наказание "забележка". Междувременно чакаше Стависки да се върне от пътуване.

Като добавим и как цял месец след трагедията не стигна на бургаската прокуратура и полицията поне да формулират и повдигнат обвинение. Как един прокурор образува дознанието, после друг го наблюдаваше, накрая трети повдигна обвинение. А уж новият Наказателно-процесуален кодекс бе направен и заради това за всяко престъпление да има един наблюдаващ прокурор, който да носи отговорността от образуването на съответното дело до написването на обвинителния акт, та чак до поддържането му пред съда.

Като краен резултат пред два дни фигуристът бе обвинен за причиняване на смъртта на 23-годишния Петър Петров и тежка телесна повреда на Михаела Горсова при шофиране в нетрезво състояние с възможно наказание от 3 до 10 години затвор. Нещо повече. Има вече и нещо като наблюдаващ прокурор.

Тук пък веднага възникнаха спорове около промилите в кръвта на обвинения за катастрофата. Те варираха от 1.1, през 1.29, та чак до 1.8 от цитирани в медиите очевидци.

В крайна сметка прокуратурата се спря на 1.29. И то след сложни изчисления, основаващи се на метаболизма на организма му.



Те едва ли ще издържат в съда



Нещо повече. Някак странно в парламента бе направен опит да се вкара и прокара текст, според който наказателното производство за шофиране с употреба на алкохол да започва чак ако промилите са 1.5, а не както е досега - след 1.2. Тук става дума за случаи, в които няма причинена катастрофа, няма жертви. Извадиха се някакви аргументи, че съдилищата били задръстени, че така ще има повече ефективност чрез високи глоби и т.н. И този случай обаче само показа, че законодателят май има сбъркано отношение към шофиращите след употреба на алкохол.

Максим Стависки сега е обвинен в причиняването по непредпазливост на смърт и тежка телесна повреда. Защо например законодателят не помисли върху звучащата много солидно хипотеза, че всеки, който седне зад волана след употреба на алкохол и причини катастрофа и смърт, всъщност действа с умисъл.

Защото като потегли с колата, той най-малкото предполага, че може да направи белята и трагедията. И тогава ще има причиняване на смърт при умисъл, където долната граница на наказанието е 10 години. И игрите с условната присъда са невъзможни.

Каквито е почти сигурно, че ще се случат в конкретния случай. Защото съдебната практика в случаи като този на Стависки е да се налага условно наказание. Дори наскоро и главният прокурор се възмути от действащия НК, прилаган в такива процеси. Борис Велчев обяви, че "трябва да има механизъм за налагането на ефективни присъди, защото подобен тип престъпност е особено опасна" и че "използването на процесуални възможности за минимизиране на наказанието под един социално оправдан предел за съжаление е възможно в момента, но за мен е обществено недопустимо". Но присъди не се пишат по възмущение, а по действащи закони и съдебни практики.

А очевидно те са сбъркани или поне са против всички човешки принципи за справедливост.

Затова случаят "Стависки" може да се използва поне да не се допускат и бъдещи юридически каши и безумия при сходни ситуации.

И цялото правосъдие и неговите слуги, които ще имат думата по този казус, трябва да са сигурни, че всички ги гледат. На изпит са.