Спомени от размириците през януари 1997 г. обхванаха вчера депутатите заради безпрецедентните мерки за сигурност, които отцепиха сградата на Народното събрание. В ранни зори районът беше затворен, пред главния вход на парламента бяха разположени метални заграждения, а цялата сграда бе опасана с жълта лента, охранявана от внушителен брой полицаи - повече, отколкото пазеха депутатите на историческия 10 януари 1997 г.

Загражденията предизвикаха скандал в пленарна зала. Лидерът на ДСБ Иван Костов поиска бариерите да бъдат махнати, защото възпрепятстват мирната демонстрация на учители, които не се очаква да бъдат агресивни. Подкрепиха го представители на ОДС, БНС и "Атака".

"Има паника сред управляващите,някаква тежка травма от миналото. Очевидно тя ги блокира и те не могат да разсъждават", разтълкува решението за тежката охрана Иван Костов. И допълни: "Пък и да пострада някой народен представител, много важно! И ние сме хора като всички останали". След това обаче веднага се застрахова, че според него така опасност изобщо няма.

"Ние от "Коалиция за България" призоваваме опозицията, която навремето участва в палежите на парламента, и водача на тези палежи Иван Костов да има малко по-отговорно отношение към днешната ситуация", побърза да реагира шефът на лявата ПГ Михаил Миков. Той обвини десните, че са инспирирали протестите, макар самите те да имали вина за тежкото състояние на учителите. Според него за опозицията било изключително удобно да търси нова ескалация и да превърне синдикалния протест в политически. Живата верига и блокирането на институциите обаче не били патент на демокрацията. "Живата верига, чупенето, палежът на парламента са патент на тези, които седят в дъното на залата. Които навремето влязоха в тази зала, запалвайки българския парламент, а постепенно избирателите ги извадиха на по-задните банки", обърна се Миков към опозицията.

Председателят на НС Георги Пирински отказа да подложи на гласуване искането за махане на загражденията, защото негова лична отговорност било да гарантира неприкосновеността на сградата. Той взел решението, след като разбрал, че пред парламента ще протестират още 4 - 5 социални групи, сред които и недоволните от "Натура", и лесничеите. "Не става въпрос за ограничаване правата на протест, но тези протести много често се използват от съвършено безотговорни, абсолютно деструктивно настроени елементи, които в процеса на протеста, както беше и в случая преди едно десетилетие, ескалират до недопустими покушения срещу парламента", обясни Пирински.

До края на заседанието повечето депутати вече бяха напуснали НС. ОДС, ДСБ, БНС и "Атака" започнаха да събират подписи за вот на недоверие към правителството заради кризата в образованието. Те обаче събраха едва 32 подписа при нужни 48. Днес се очаква да съберат и останалите и да внесат документите в деловодството на НС. Междувременно в левия кулоар депутати си разказваха спомени от събитията през 1997 г.

Учителите започнаха да се събират около парламента още към 13 ч. Веднага след края на заседанието в 14 ч. Пирински извика в кабинета си Михаил Миков, левите депутати Ангел Найденов, Румен Овчаров, Мая Манолова и шефа на комисията по образование Лютви Местан. По същото време независимата Мария Капон и Яне Янев от ОДС излязоха при протестиращите и взеха тяхната декларация, която се наеха да връчат на Пирински. Тъкмо Янев стигна до кабинета му, когато шефът на парламента, придружен от депутатите и засилена охрана на НСО, реши да излезе пред множеството. Той беше посрещнат с освиркване от учителите, но с благодарност от Желязко Христов, който му връчи декларация. Пирински повтори, че НС не може да е посредник в преговорите, но ще съдейства и ще приеме всяка договореност между правителството и синдикатите. След това бързо се прибра, изпроводен от мощно дюдюкане и викове "Мафия".



ОФЕРТИ

Пред журналисти Георги Пирински обясни, че "реални решения трябва да се търсят в бюджетната рамка 2008 - 2010 г." и че "за всеки сериозно мислещ човек е очевидно, че корекции от 1 октомври, които засягат базата на заплащането, са нереалистични". Според него трябва да се мисли за допълнително възнаграждение за тази година и да се води сериозен разговор за 3-годишния период. Целта била да се нормализират заплатите на учителите, като се изравнят със средната заплата за страната. Лютви Местан от своя страна обясни, че това е неговата идея за излизане от кризата. Тя предвижда началната заплата на учителите най-късно до януари 2009 г. да се изравни със средната за страната, като се набележат конкретни стъпки за постигането на тази цел.