През 2002 г. Герхард Шрьодер надяна ботуши, нагази в наводнената от порои Германия и изненада социолозите, печелейки изборите. Случката влезе в учебниците - тя показа как един претендент може да се възползва максимално "от външни фактори", които случайно му предоставят шанс по време на предизборната кампания. Точно обратното се случи това лято в Гърция, където пожарите стопиха аванса на Караманлис, но пък съвсем изгориха амбициите на ПАСОК. Универсални примери няма, но пък има стремеж на политиците да бъдат там, където гневът и проблемите затискат избирателите.

В момента България е изправена пред много важни избори, които ще зарадват елита с много пари. Затова и той вкарва



много пари в предизборната кампания



Не по-малко са гневът и проблемите на "редовите хора", които избуяват точно в навечерието на изборите. Но някак си многото пари и усилия не пораждат адекватна предизборна кампания. На практика имаме две кампании. Едната се води от политиците, които се мъчат да си кажат нещо един на друг, а другата е на разсърденото общество, което се бори със същите политици за социален статут и отстояване на морал.

Двете кампании текат по едно и също време, сякаш за да докажат, че никога няма да се срещнат. Докато учителите реват за заплати, Бойко Борисов се обръща към Георги Кадиев с "кретен". Последният, докато бе зам.-министър на финансите не бе чувал за СИБанк, а сега изведнъж се сети, че тя се мъчела да оперира сметки на НАП. Докато еколозите уреждат срещи из интернет за поредната блокада, премиерът Станишев (забележете - не червеният кандидат Аспарухов, а премиерът) е свикал тежка пресконференция, на която обещава в далечното бъдеще строеж на някакво административно сити.



Няма го българският Шрьодер



В момента партиите и кандидатите така водят кампаниите си, сякаш правят всичко възможно да отблъснат колкото се може повече избиратели. В нито един град го няма дебатът по важните теми, за които хората надигат глас. Е, хайде да приемем, че учителските заплати са работа изцяло на централната власт. Но къде е разговорът за екологията, за административната бюрокрация, за данъците, за европарите, които всички чакат, пък никой не казва в какво смята да ги инвестира (ако смята)...? Нито един кандидат нищо не каза и за детските градини, за които само преди месец отново се видя, че не само са малко, но пораждат и много корупция.

Вместо това кампаниите са не само семпли и безинтересни, но и повтарят до болка познати грешки. БСП явно много си вярва, че управлява добре, затова министри и депутати не слизат от мерцедесите, за да "прелеят" от авторитета си на местните кандидати. С което просто рискуват да ги провалят. Бойко Борисов стриктно върви по стъпките на царя и обещава неизпълнимото, като например да сваля от власт хората си, "които крадат" (Симеон наричаше тези неизмислени методи "механизми"). Мартин Заимов е поредният "нов" политик, който залага на интернет обществото, което пък е доказало, че трудно гласува, защото е най-трудно манипулируемо. Навсякъде старите кметове, които се смятат за сигурни победители,



бясно режат ленти и правят първи копки,



без да им дойде наум, че така могат да отвратят и собствените си симпатизанти. С това се изчерпва българската "предизборна кампания".

Понякога е чудно къде отиват многото пари, които партиите дават по време на кампания. Така и никой не се похарчи например за социологическо проучване година преди вота, за да провери профила на избирателя си - какво той харесва, какво му е в излишък или не му достига... Никой не инвестира и в екип, който да му напише програма (Бойкоборисовата да не се бърка с такава). Но "общественият дебат" ясно показва къде отиват тези пари - отиват в тежки PR-центрове, социолози, медии, чийто "продукт" уж цели да бъде продаден на аудиторията, но на практика служи само за да бъде зарадван авторът на поръчката. Не случайно кампанията започна, а и вероятно ще завърши със социологически скандал - спор кой на кого и защо плаща по време на избори.



На евровота хитът в кампанията беше чалгата,



по преди това - кебапчетата. Въпреки спецификата на настоящия местен вот тези два задължителни "реквизита" на агитацията намаляват, може би защото вече не дават кой знае какъв резултат. Но пък циркът продължава с разни медийни тигри, които се мъчат да се пласират като паста за зъби. Така е, защото предизборната кампания все повече се възприема от политиците като търговска реклама вместо като средство за правене на политика.

Избирателите отдавна знаят, че политиците са търговци. Но след такава "предизборна кампания" и на този вот вероятно ще покажат, че това не им харесва. Досега местните избори винаги са привличали относително висока избирателна активност. Няма да е чудно, ако след 28 октомври политиците ни заговорят и за "липса на интерес у хората и към проблемите на местната власт". Което няма да е вярно, просто неинтересни до втръсване са не проблемите, а политиците, които не ги решават.