В последна сметка онова, което лично най-силно ме възмути - свалянето на тавана на данъците два и половина пъти до нечувани за Европейския съюз нива, типични за Третия свят, и то в същия момент, в който се говори, че постъпателното двойно увеличаване на заплатите в сектора на образованието щяло да разклати бюджета. Данъчните подаръци за богатите - изведнъж до 140% - няма да разклатят бюджета, така ли? Защо ни правят на балами - по наше време поне математиката се преподаваше както трябва!
---------------
Ще си позволя да поразсъждавам върху аргументите, които съпътстват този социален конфликт.
Основното послание на правителството и неговите говорители от неолибералните тинк-танкове е, че първо трябва да се направи реформа, а после ще има пари. Учителите пък искат първо пари, после реформа. Получава се омагьосан кръг като за кокошката и яйцето и в последна сметка преговорите стават онази "седянка", в която си представя, че участва г-н Орешарски.
Нека все пак попитаме първо кой точно е виновен, че няма реформа? Учителите или властта? Две поредни правителства с участие на НДСВ държат ресорното министерство, това са вече 7 години. Ако няма реформа, то управляващите трябва да се извинят на данъкоплатците, че не са успели да я направят, не да прехвърлят вината върху гражданите.
Основният аргумент, който чувам от страна на властта днес е, че учителите били много. Ами добре, ако пропорциите между учители и ученици са нарушени от демографското развитие, това просто значи, че определен процент учители се съкращават. (А впрочем те вече отдавна се съкращават.) Тук няма никакво място за преговори и никой не би подкрепял синдикатите, ако бранят мъртви учителски души. Само че който е ходил из страната знае, че този проблем не е на учителската гилдия, а на общините - малките населени места отчаяно бранят училищата си, защото не искат децата им да пътуват. (А това впрочем значи, че държавата не осигурява добри условия за това - автобуси, охрана, пътища и др.)
Другата тема е диференцирано заплащане
Но аз пак питам - кой следва да го диференцира?
Да накараш учителите в дадено училище сами да си определят заплатите - малко по логиката на Титовото работническо самоуправление, на практика породи безкрайни скандали вътре в училищата за някакви мизерни 50 лв. отгоре. Не случайно наместо да приемат въпросната реформа, те се обидиха и почнаха да я саботират. Представете си как става това в едно , кой определя заплатите - мениджърът или трудовите колективи? Според мен трябва директорът да получи право да се разпорежда свободно с делегирания (надявам се от тази година) бюджет, да диференцира заплатите и после да отговаря пред община, министерство, родителски комитети, експертни оценки, евентуално прокуратура за цялостната си работа. Дали са съгласни учителите на външна оценка - аз поне досега не съм чул да са се противопоставили на това. Тогава за какво говорим? Говорим за прехвърляне на отговорността от политическата власт върху народа - така както майсторски го правеше Живков навремето, ако нещо не върви, то все беше заради несъзнателността на трудещите се.
Впрочем учителският труд днес е един от най-строго, бих казал абсурдно контролираните - учителят не може да проведе един урок извън програмите на министерството, следят го областни, под тях общински инспекторати. Ако искат да ни убедят, че трябва да се промени оценката на качеството, най-добре да почнат от тези звена - а не чувам някой да обещава съкращаване на инспекторати.
Да отбележа и че когато се прави реформа, трябва да се дават пари. Немалко неща бяха разбутани в живота на учителството без компенсация. Например въвеждането на матурите, което иначе е много положителна промяна, в последна сметка се оказа повече работа за същите пари. Едно минимално познание на институционалната логика предполага всяка сериозна промяна да бъде придружавана не само с пръчка, но и с морков, и то сериозен морков. Иначе хората просто саботират. Реформата иска много пари и те трябваше да текат успоредно с всяка една нейна стъпка. Конфликтът днес е до голяма степен резултат от
нарушаването на баланса между пръчката и моркова
Нека отбележа и тази идеология на вечния "преход". Аз изживях първата половина на живота си в едно общество, в което се мислеше за преходно - "социализъм", който, виждаш ли, водел към истинския живот, наречен "комунизъм". После дойдоха 90-те години, когато трябваше да се търпи, за да се прехoди от този, предполага се, сбъркан модел към истинския живот на пазарната демокрация. И днес отново уж "преходът" свърши, а отново - и тук, и из целия глобализиран свят - основният инструмент на властта е "реформа", "адаптация", "структурни промени". Търпете значи, докато се концентрират едни капитали, докато се приватизират едни активи - после ще е добре.
Само че в същото време такситата вдигат цените си през година, зъболекарите увеличават цената на услугата си, сиренето на пазара е с все повече пари. Когато в сферата на образованието поискват да коригират отдавна станалото неадекватно заплащане, неолиберални фундаменталисти от уж социалистическата партия им обясняват, че това щяло да разклати икономиката. Питам се защо ли не го казват на продавача в плод-зеленчука, на хотелиера, на строителния предприемач? Вярно грешка на учителското съсловие е, че не протестираше навреме, година след година, тъй че заплатите му да следват плавно инфлацията и днес исканията идват наведнъж - но пък ще му е за урок. И нека се разберем: аргументът "преход" и "реформи", особено след влизането в ЕС, вече не работи.
"Ако дадем, всички ще поискат"
Ами така е при пазарното общество - непрекъснато всички искат повече, пазарят се, преговарят. Нещастието на учителите е, че купувачът на труда им е монополистът държава. Не е лошо тази държава по-сериозно да се замисли за това как да задържи работниците си - и лекари, и лесничеи, и полицаи, и съдии. Ще искат всички, това е сигурно, затова казвам, че не бива да се ликвидира публичният сектор с ултраниски данъци заради този нов либерален популизъм, който комбинира духа на времето с традиционната българска омраза към държавността. Ниските данъци са плюс само при равни други условия. Иначе сериозните инвестиции имат нужда от сигурност, от ефикасни чиновници, образована работна ръка, пътища и др. Така че аргументът на г-н Станишев трябва да го накара да коригира собствената си политика - да, всички ще поискат, гответе се за това, ако искате да има държава.
Другата фигура на този дебат са аргументите "ад хоминем". Г-жа Такева не била най-добрият възможно лидер. Г-н Вълчев бил интелигентен и симпатичен. По медиите непрекъснато се появява някакъв учител, който изказва едни малко наивни мисли, звучи патетично, активизира неприятни спомени от детството ни. После някакъв шофьор, който ругае учителите, задето му задръстват пътищата и му пречат да изкара надницата си (често надхвърляща месечната учителска заплата). Това като израз на здравия народен разум. Най-отгоре върховно въплъщение на народа - г-н президентът, който не намери друго да каже, освен че всинца са маскари и че исканията били радикализирани и от двете страни (междувременно лично той преговаря за непосилните и безсмислени френски и шведски военни доставки).
Аз бих предложил тук да не намесваме хората и
да не ставаме пленници на медийна персонализация на проблемите
Става дума за конфликт, от който зависи типът страна, която ще бъдем. Страна от келнери и камериерки, пазена от силна армия, и данъчен рай за съмнителни капитали или европейска страна с образовано население и сериозен публичен сектор. Дилемата е между краткосрочните ползи от демонтирането на държавата (сваляне на данъците, социален дъмпинг) или дълготрайна инвестиция в бъдещето (образование, ред, инфраструктура). Няма как да имаме и двете - европейските страни събират много по-високи данъци и балансират стихията на пазара с една сериозна публична политика (впрочем тъкмо по нея се различава развитият свят от останалата част на планетата). Ако трябва да говорим за аргументи "ад хоминем", аз бих предложил, когато медиите канят някого по тази тема, първо да го/я питат дали детето им е записано в частно или държавно училище (за моето - ще се досетите сами, четейки този текст).
Нелепо е и обвинението, че протестът се бил политизирал. Ами какво друго е политиката, ако не битка за това как да се харчат публичните пари - дали за данъчни подаръци на най-богатите и за военна техника или за образование? Нещо повече, същите мислители, които сега оплакват политизацията на учителската стачка, доскоро страдаха за това, че политическото било умряло, че нямало вече разлика между ляво и дясно. Ами ето ви истинска, дълбока политизация - взимайте страна, давайте да дискутираме!
Абсурдът е, че ултрадясната позиция днес се въплъщава от БСП, така че СДС и ДСБ плахо влизат в дебата с призиви за по-голяма умереност и разум, като по този начин пак се озовават отляво на столетницата!
Ами то така си беше през целия "преход", че не се учудвайте,
БСП просто е партия на олигархията
и ако кажете нещо критично за нея, няма как да не се озовете отляво. Една консервативна критика на настоящата политика предполага не само внимание във финансовите баланси на държавата, но и удържане на социалното равновесие. Учителите не са пролетарии - другаде те са част от онази средна класа, върху която се крепи държавата, те са хора с по-високо образование, култура, морал и нищо странно не би имало десни или консервативни партии да ги подкрепят.
Впрочем чудя се къде са в този конфликт "левите" от БСП? Къде са "националистите", които май милеят повече за славните конски опашки на прабългарите, отколкото за бъдещето на нацията. Окичиха ли се с лентичките "Достоен труд - достойно заплащане" онези, които носеха лентички за медиците? Хубавото в подобни конфликти е, че някои разделителни линии станаха видими.
Увеличение на заплатите 2000-2007 г.
| Период | Най-висока начална директорска заплата | Най-ниска начална учителска заплата | |
| януари 2000 г. | 214 лв. | 154 лв. | |
| октомври 2000 г. | 235 лв. | 169 лв. | |
| април 2001 г. | 259 лв. | 186 лв. | |
| януари 2002 г. | 272 лв. | 195 лв. | |
| юли 2002 г. | 286 лв. | 205 лв. | |
| януари 2003 г. | 296 лв. | 212 лв | |
| юли 2003 г. | 306 лв. | 219 лв. | |
| юли 2004 г. | 332 лв. | 238 лв. | |
| юли 2005 г. | 344 лв. | 247 лв. | |
| януари 2006 г. | 358 лв. | 257 лв. | |
| юли 2006 г. | 379 лв. | 272 лв. | |
| юли 2007 г. | 417 лв. | 299 лв. |














