Само ден след острите критики на Европейската комисия към родния държавен и политически елит, че не се справя с мафията и корупцията, българската организирана престъпност отвърна на удара с ярко и знаково убийство. Посред бял ден, на оживен булевард в столицата бе разстрелян един от най-големите български бизнесмени. Човек, който отдавна се радва на медиен и обществен комфорт, който не се свързва със сенчески групировки, а официално съветва правителства и президенти. Човек, който през годините успя да извади целия си бизнес на светло, да се раздели мирно с някои от скандалните си съдружници, да стане собственик на една от най-големите български банки и застрахователно дружество, да завладее значителна част от туристическия бизнес. Човек, който имаше много силно политическо лоби и заради когото се променяха закони в парламента. Част от политическия и икономическия елит в момент е минал през неговите фирми - там са работили депутати, министри, шефът на БНБ и т.н.

Затова



Емил Кюлев не е случайно подбрана жертва



И МВР не може да си измие ръцете с обичайната си версия за преразпределяне на наркопазари или други подобни фантасмагории. В най-новата българска история това убийство може да се сравни с разстрелите на бившия премиер Андрей Луканов през 1996 г. и на лидера на "Мултигруп" Илия Павлов през 2003 г.

За влиянието на Кюлев може да се съди и по вцепенението в цялата държавна машина след убийството. В парламента бяха привикани шефове на служби и министри, правителството изслуша извънредно МВР-шефа, свикано бе съвещание с участието на главния прокурор, президентът отложи планирана визита в провинцията, създаден бе специален кризисен щаб, заговори се за посегателство срещу държавността и за извънредни мерки срещу престъпността. Главният прокурор Никола Филчев в прав текст обяви, че разстрелът има политическа окраска.

Разбира се, главният въпрос



ще бъде кой и защо поръча убийството



И още отсега може да се прогнозира, че ще е изключително трудно да се стигне както до извършителите, така и до евентуалните поръчители. Всички версии, които се завъртяха вчера, са базирани по-скоро на слухове, спомени и анализи, а не на конкретни факти. Така бившият вътрешен министър Богомил Бонев, с когото Кюлев е учил в Симеоново и с когото заедно са били оперативни работници в столично районно полицейско управление, а после и в СДВР, обяви, че корените трябва да се търсят някъде в първоначалното натрупване на капитали или пък в това кой на кого дължи пари във финансовата група, управлявана от жертвата. Опозиция естествено лансира тезата, че се избиват хората от бившата Г-13, започнали своя бизнес с червени капитали. Сред основните версии ще бъде и хотелиерският бизнес на Кюлев. Това е доста удобна теза - тя се появи и покрай убийството на боса на бившата ВИС Георги Илиев.

Всяка една от версиите има някакви основания, макар че повечето изглеждат извън времето - първоначалното натрупване на капитали отдавна свърши, а и рядко някой убива длъжник, тъй като мъртвият пари не връща.

Кюлев наистина бе ключова фигура в българския бизнес и



при експанзията си често действаше агресивно, дори грубо.



Той притежаваше луксозни хотели - "Ривиера" и "Сандански", бе дал кредитите за покупката на поне още половин дузина туристически селища - край Варна и Пловдив, кроеше грандиозни планове за развитието на Боровец, където бе закупил хиляди декари земя. В групировката ДЗИ влизат над 350 фирми с най-разнообразна дейност. Твърди се, че покрай тези апетити е влязъл в остър конфликт с друга българска групировка, която е във възход и постепенно дублира целия му бизнес - и тя има банка, застрахователно дружество, туристически обекти.

Не липсваше и сблъсък на интереси в чужбина - Кюлев преговаряше за банки и други предприятия в съседни балкански страни. Най-шумен бе опитът му да влезе в Македония - там той не успя да купи Радобанк, а македонските медии подеха кампания срещу ДЗИ банк.

Най-абсурдни са слуховете, че убийството е извършено, за да се даде повод на определени кръгове да въведат извънредни мерки в страната. Макар че точно това се случи вчера - МВР и прокуратурата за пореден път заговориха за специален закон срещу организираната престъпност, за изваждане на всички сили, в това число и на баретите по улиците, за пресиране на определени групировки. Още отсега обаче може да се прогнозира, че всичко това едва ли ще доведе до някакъв сериозен резултат. Не само защото подобни начинания не са новост, но и защото обикновено са свързани с преразпределение на политически, икономически и магистратски ресурс. А съпротива срещу разбутване на установеното статукво е много по-силна от волята за справяне с престъпността. Дори и залогът да е влизането на България в ЕС.