|
- Г-н вицепремиер, как ще коментирате факта, че ден след като еврокомисията поиска спешни мерки в борбата с организираната престъпност, у нас става поредното показно убийство?
- Шокиран съм от това показно убийство. То е различно, защото очевидно не става дума за разчистване на сметки между наркодилъри, с които се обясняваха предишните убийства. Това е предизвикателство към държавността. Всички държавни институции трябва да покажат солидарност и голяма твърдост не само заради този конкретен случай, но и за да покажат, че в България има държава и тя защитава правата на своите граждани. Това е поредният пример, който показва, че това, което трябва да направим, не е само заради ЕС, а нещо, от което страната има нужда.
- Споделяте ли мнението на вътрешния министър Румен Петков, че убийството на Емил Кюлев цели дестабилизация на държавата, и че кръговете, които стоят зад него, целят да възпрепятстват страната ни към ЕС?
- Не знам кой стои зад убийството. Министър Петков е по-информиран. Но е факт, че подобно убийство не ни помага, а напротив - то и всички други подобни са пречка за членството ни в ЕС.
- Толкова стряскащи ли са констатациите в доклада на Европейската комисия за България, колкото изглеждат?
- Въпрос на интерпретация. Докладът е критичен и очаквахме да е така. Той е критичен най-вече в пет области, за които трябва да се вземат незабавни и ефективни мерки. По-нататъшното им забавяне може да доведе до задействане на отлагателната клауза.
Има няколко причини докладът да има такъв тон. Първо, той е много по-различен от досегашните. Той е доклад преди последното решение за членството в ЕС и показва не какво е свършено за миналата година, а това, което трябва да се извърши до момента на членството. Второ, през 2005 г. България се предполага да дава резултати, тоест - да показва не намерения, а да изпълнява и да предоставя конкретните резултати на Европейската комисия. Третата причина е, че Европейската комисия е под натиск от страните-членки да бъде максимално строга при изготвянето на този доклад. Мисля, че докладът е абсолютно обективен. Не трябва да търсим в Комисията някаква зла умисъл или специално негативно отношение към България.
- И все пак може ли да се каже, че изискванията към нас са по-строги, отколкото към десетте страни от първата вълна на петото разширяване?
- Последната година преди членството и за тях, както и за нас, е най-трудна. През тази година ние трябва да покажем, че работим като страна-членка на ЕС, да сме си изравнили законодателството, да сме създали институции и те да работят, без всъщност още да сме членове на съюза и без да получаваме преимуществото на членството. За България и Румъния има едно допълнително отежняващо условие - настроенията в някои от страните-членки, които не благоприятстват разширяването и заради които страните изискват от Комисията да бъде максимално строга. Това означава, че Комисията няма да си затваря очите за нищо в България.
- Като заговорихте за настроенията в страните-членки, възможно ли е някоя от страните от ЕС да реши въпроса с ратификацията на договора ни за членство с референдум?
- Не очаквам да има такива страни. Но например Франция промени конституцията си и всяко следващо разширяване след България и Румъния ще бъде предмет на референдум. Това не значи, че вървят безпроблемно процедурите по ратификация на договора. Полагаме максимални усилия за това да се прави разлика между процеса на мониторинг и процеса на ратификация. Ратификацията е нормалният завършек на целия процес по присъединяването, а мониторингът е процес, който продължава по-дълго. В някои области дори през първите години на членството в ЕС. В самия договор има инструменти, с които могат да се задействат различни предпазни клаузи.
- Кое от двете е по-опасно и носещо повече загуби на България: задействане на отлагателната клауза, или на една от трите предпазни клаузи?
- И двете са много опасни и не е добре да стигаме нито до отлагателната, нито до трите предпазни клаузи. Предпазните клаузи важат за първите години на членството и за десетте страни, които се присъединиха миналата година. Отлагателната клауза е изключително неприятна от политическа гледна точка както за страната, така и за мотивацията на институциите и обществото, така и за примера, който останалите страни от региона следват. Разбира се, има и финансово измерение на това отлагане, но то не е основното. България би загубила достъп до фондове, но няма и да плаща членски внос по-рано. Не бих свел въпроса за отлагането до сметки. По политически причини е много важно България да стане член на ЕС от 1 януари 2007 г. А ако не си свършим работата и например бъде задействана предпазната клауза по земеделие, няма да имаме достъп до земеделските фондове. И това е изключително опасно, защото българското земеделие ще се наложи да се съобрази с всички тези ограничения, които създава ЕС, без да има достъп до фондовете. Това ще доведе до тежки финансови резултати за много земеделски производители.
- Добре, как стана така, че се изравнихме с Румъния? И какви действия ще предприемем оттук-нататък - ще се подбутваме взаимно?
- Не е моя работа да коментирам Румъния. Но в доклада пише, че в последната година в Румъния са направени доста промени, които са били отлагани от доста време.
- А ние сме стояли на едно място?
- Не бих казал, че сме стояли на едно място, нито пък може да се оправдаваме. Но е факт, че през последната година още от април държавата се впусна в предизборна кампания, избиране на правителство, което продължи до септември. Това е една от причините за забавянето.
Ако четем между редовете на доклада, Европейската комисия дава възможност през следващата година страните-членки да вземат каквото и да е решение за България и Румъния. Той отваря вратата и за двете страни и остава въпроса за решаване през пролетта на следващата година, а не предпоставя нещата.
България и Румъния са заедно, защото са в един договор за присъединяване. Наш общ интерес е да работим заедно по ратификацията на договора. След това има различни процедури за България и Румъния. ЕС оценява всяка страна според собствените й заслуги. Така че съвместни мерки не може да има по изпълнение на националните ангажименти.
За Румъния например е по-облекчена процедурата по задействане на предпазната клауза. В България е много по-тежка процедурата по задействането й. Не бих разчитал на това обаче.
- Като заговорихте за това, има ли България силно лоби в ЕС? Достатъчно е само една страна да е против отлагателната клауза и това няма да стане. Работим ли в посока да намерим тази страна?
- Опитваме се да създадем максимално лоби и затова се работи на много високи обороти във връзка с ратификацията на договора. Всяка една страна-членка трябва да го ратифицира. Правим всичко възможно България да получи положителен образ в чужбина. Не бих разчитал обаче, че един или двама от нашите приятели ще се тръшнат и ще кажат: "Няма да се въвежда отлагателната клауза." Ако има такава препоръка в доклада на ЕК, надали ще има страни, които да правят изключения. Така че България търси 25 сигурни защитници на членството си в ЕС.
- Времето, оставащо до решението през пролетта, е малко. Какво конкретно можем да направим, за да каже ЕС, че сме си свършили работата?
- Освен петте области, в които ЕС има сериозно притеснение, има и други, по които не сме си свършили работата и не бива да ги забравяме. Трябва да се работи по всички области. Най-сериозните забележки са в пет глави. Едната е в сферата на земеделието. Става въпрос за приемане на закон за ветеринарната дейност, изграждане на гранични ветеринарни пунктове и още няколко конкретни неща, които България трябва да изпълни. Има забележки към усилията за спазване правата на интелектуалната собственост в България. Има забележки по отношение на предоставянето на услуги - главно застраховките на автомобилите. Има забележки по отношение на регионалното развитие, свързано най-вече с административния капацитет за изразходване на европейските фондове. Все конкретни мерки. И точно това трябва да прави държавата през следващите месеци.
- Как например ще покажем, че усвояваме правилно парите от еврофондовете?
- Не става въпрос да се усвоят някакви пари през следващите 6 месеца, а да се изгради този административен капацитет. Проблемът е, че механизмът не е доизграден. Много конкретни са нещата, които трябва да направим. Разбира се, в доклада има и области, които не подлежат на измерване - например, очевидният резултат в борбата с корупцията. Много важно е държавата да покаже и политическо желание и механизми да се бори максимално с корупцията.
- Наслушали сме се на заявленията, че има воля, но резултати няма. Как за 6 месеца ще се появят?
- Ако си мислим, че ще стане с поредното обещание и ще кажем: "Ние вече няма да сме корумпирани и ще вземем всякакви мерки срещу корупцията", наистина няма да стане. Трябва да покажем действително механизми, които се предполага, че ще проработят.
- Трябва ли да влезе някой висши чиновник в затвора, за да ни повярват в Брюксел, че се справяме?
- Това е едно от нещата, което ни казват екипите, които идват от ЕС. Не си представям обаче изведнъж трима висши политици да влязат в затвора и да се реши въпросът. Промените, които правим, ги правим за нас, а не за ЕС. Трябва да разберем, че всяко нещо, което се извършва, не е за да се харесаме на някой европейски чиновник, а за да свърши работа на нашата държава. Така че, ако действително искаме да се борим с корупцията и да я ограничаваме, трябва да предприемем съответните мерки. Не си правя илюзиите, че за пет-шест месеца те ще дадат резултат и изведнъж корупцията ще спре, защото няколко души ще отидат в затвора.
- А с какво ще успеем да се справим през този период?
- Много от конкретните мерки, които са нужни и за които говорих, ще бъдат направени. Ние дори нямаме 6 месеца. Ето какво следва оттук-нататък - в близко време ще получим предупредително писмо като това през юни, в което ще се съдържат конкретните мерки, които ЕС иска от България. Поискахме в началото на ноември да дойде тяхна група от експерти, с които да уточним точно мерките, които се предполага, че трябва да вземем. Януари и февруари ще има партньорски проверки по областите, в които има сериозни забележки. След това ще има политически разговори. След което ще има следващ мониторингов доклад през април-май, който е много важен. Той ще препоръча на Съвета на ЕС дали да задейства отлагателната клауза или не. Той обаче няма да е последен. През есента ще има нов доклад, в който вече могат да се задействат или не предпазните клаузи. Ще има мониторингови доклади и след членството на България в ЕС, в които пак могат да се задействат тези клаузи.
Време е да пукаме по-често...... 
