Да проверим как се развиват цепнатините в управляващата коалиция "(турски) сокол, (германски) рак и (руска) щука". Такива проверки ще ни трябват, за да можем да изчислим кой накъде ще скочи, когато отлагането на членството ни в ЕС получи официалното си потвърждение.

От пръв поглед се вижда, че цепнатини има помежду коалиционни партньори, вътре в някои от тях, в правителството и в негови подразделения.

Шоковото напускане на солидна група от ръководството на МВР не само сигнализира за цепнатина между политическото ръководство и професионалния състав, но и води до



пропукване в доверието на международната общност



към вътрешната стабилност на България. На фона на неспирните екзекуции, свързани с гангстерите, допълнителното пропукване е прекалено сериозно, за да бъде отминавано с фриволността, която е отличителен знак на министър Румен Петков. Още повече, че току-що, както си седя и творя, застреляха Емил Кюлев - емблематичен банкер и съветник на президента. Къде повече?

В доверието към страната пълзи и друга пукнатина, пусната от мустакатия надзирател от МВФ относно дефицитите в структурата на икономиката. И с извода на "Прозрачност без граници", че нивото на корумпираност у нас се връща към нива, характерни за средата на миналото десетилетие.

Очевидно е, че и фасадата, и няколко носещи стени на държавната къща са така напукани, че се нуждаят от



спешен и сериозен ремонт



Няма го обаче екипът за целта, тъй като пукнатините в отношенията между управляващите стремително се разрастват. В момента всички мразят финансовия министър Орешарски, който, не бидейки нито от соколите, нито от раците, нито - от щуките, създава напрежение между всички тях и себе си, като се опъва на исканията за увеличаване на министерските харчения.

В БСП тече сблъсък между правителството и социалистическите гласоподаватели на тема: "Обещавахте шоково вдигане на заплатите, а сега шоково вдигате цените"" Половината червени депутати явно са избрали да бъдат трибун на избирателите. Значи готови са да пъхат пръти в колелата на правителството, а не да му бъдат здрав тил.



Повтаря се схемата,



довела до преждевременен край правителствата на Луканов (изоставен от БСП на Лилов) и на Филип Димитров, загърбен от недоволни депутати - "сини мравки".

Кандидатирането на "чепатата", но никога неуправлявала Татяна Дончева за кмет, е също симптом на пропукване при червените. Ако наистина искаха да се борят за София, имаха възможност да излъчат по-тежки кандидатури - Костадин Паскалев, например. Не само разбира от кметуване, но е бил и министър на регионалното развитие, че и съветник на президента. И не говори "мьеко". Този очевиден ход обаче не беше направен, а значи - някой с някого не се разбира в недрата на БСП. И този някой е готов да загуби изборите в София,



за да натрие нечий червен нос



НДСВ се е снишило и оставя социалистите да поемат ударите на общественото недоволство. Така НДСВ си оставя пътечка за оцеляване, когато дойде лошата вест от Брюксел. Ако дотогава гражданството твърдо е идентифицирало управлението само с БСП, провалът с членството в ЕС ще може да бъде приписан на социалистите. Така жълтите се надяват да излязат сравнително сухи от батака. Вътре в НДСВ е непривично тихо - просто защото на последния конгрес Симеон взе цялата власт вече официално, по устав; и появата на вътрешни цепнатини става много трудно.

Но политиката не търпи вакуум -цепнатина има, и то много впечатляваща. Тя е в доверието към Симеоновото движение. Почти половината от гласувалите за НДСВ се чувстват измамени и не биха повторили своя вот. Електоралната арена, на която танцуват жълтите, е днес по-малка от тази на ДПС. А това означава, че ако трябва сериозно да се опънат за нещо на БСП,



царистите просто няма да имат силата



да го направят.

ДПС е вече огромна политическа сила, втора по електорат след БСП и радваща се - за разлика от двамата си коалиционни партньора - на продължаващата подкрепа на своите. Чувството, че излиташ нагоре, води до липсата на дрязги и цепнатини вътре в ДПС едва ли могат да се очакват. Спрямо партньорите си ДПС се прави на невидимо - поведение, много различно от дразнещото помпане на мускули, демонстрирано по време на царисткото управление.

Тази скромност обаче дойде прекалено късно - след като арогантността вече бе предизвикала масовата подкрепа за "Атака", която днес диша във врата на ДПС и е, де факто, третата политическа сила в страната. Огромният разлом в отношенията между мнозинство и малцинства, пренесен на арената на държавната власт от "Атака", тепърва ще дава горчиви за всички - червени и сини, републиканци и царисти, християни и мюсюлмани - плодове.

Какво следва? Без да знаем какво ще се случи отсега до пролетта, когато най-вероятно ще бъде обявено отлагането на членството в ЕС, вече можем да се подготвим за



следния сценарий?



Първо, отнасят го социалистите като виновни за провала на членството.

Второ, макар снишили се, отнасят го и царистите, сведени до остатъците от своя електорат.

Трето, сухи от водата излизат, в очите на своята си публика, ДПС и "Атака", което ги позиционира като основните политически играчи - т.е. субектите, от които най-вече зависи пейзажът на общото ни бъдеще. Те обаче са конфронтиращи се антиподи и не са в състояние да намерят терена, на който да придвижват напред общото благо.

Четвърто, десните партии с право ще тръбят, че са предупреждавали за отлагането на членството от 2001 насам, но едва ли ще са в състояние да убедят публиката да се обърне именно към тях за спасяване на "европейския проект".

Политиката е разговор за бъдещето и онзи, който не е готов да прави това, няма правото да казва, когато бъдещето тупне в краката му? "Ау, ама каква стана тя!"