След половин година влиза в сила новият НПК. А с това промените от многократно предъвквана тема ще се превърнат в реалност. Следствието ще бъде фактически закрито. И дознателският апарат ще трябва да се справя със сложни и обемни разследвания на убийства, длъжностни и икономически престъпления. Песимистите отсега предричат срив в системата и натрупване на дела. Твърдят, че промените в НПК няма да се окажат нищо друго освен добра услуга за престъпността. Времето ще покаже дали са прави.

Основните критици на полицейското разследване са самите магистрати следователи. В момента те са около 1050 души. С влизането на промените в сила за тях ще останат единствено делата за престъпления срещу републиката, срещу хората с имунитет и членове на Министерския съвет, за престъпленията, извършени в чужбина, и срещу държавните служители в МВР. Тези дела са не повече от 2%. Което на практика означава, че около 90% от следователите ще трябва да си търсят ново поле за изява. Преди дни те пратиха открито писмо до Висшия съдебен съвет, с което предупредиха, че е реален рискът демотивираните следователи да престанат да изпълняват задължения си по заварените и постъпващите дела, за да си търсят работа.

Ръководството на МВР неведнъж обяви, че следователите са добре дошли в дознателските редици. Министър Румен Петков изигра и силен свой коз - още преди парламента да приеме окончателно новия кодекс, той покани за свой вице един от земестниците на директора на Националната следствена служба. Така Румен Андреев от магистрат и зам.-шеф на националното следствие се превърна в зам.-министър, отговарящ за дознанието. Може би с този си ход Петков цели да привлече следователи в МВР. Засега обаче не успява. Защото нито един магистрат не е пожелал да премине на работа в силовото министерство заради промените. Още преди НПК да влезе в пленарната зала, много от следователите се спасиха с преназначения в прокуратурата. Така постъпи дори шефът на столичното следствие Сергей Стойчев.

Самият Андреев признава, че не се изживява като "овчаря със свирката, който може да поведе когото и да е след себе си". Надява се обаче бившите му колеги да предпочетат да продължат с почти същата работа, а не да "избягат" към прокуратурата, съда или адвокатурата. Въпреки че като следователи те имат функционален имунитет и могат да растат в ранг.

Не е маловажен обаче фактът, че



дознателските заплати са близо два пъти по-ниски от следователските



Много следователи открито признават, че точно това ги спира. А МВР не може да си позволи да преназначава следователи, запазвайки заплатите им. Въпреки че това би могло много лесно да се уреди нормативно. Причината е проста - министерството няма ресурс да увеличи така драстично заплатите на дознателите, които сега работят там. Ако единствено бившите следователи бъдат назначавани с високи заплати, ще се създаде каста на привилегированите. От това никой няма да има полза, разсъждава Андреев. Има и друг детайл, които не трябва да се забравя - в МВР не работят само дознатели. Там има много оперативни работници, технически персонал, експерти. И принципът на екипността би се разрушил, ако има дисбаланс в заплащането им.

Румен Андреев обяснява, че в момента се проучват няколко варианта в рамките на съществуващите щатни таблици и длъжности на министерството да се намерят всички възможни резерви за повишаване на заплатите на дознателите. Така че вероятно повишение ще има, но не голямо.

Преди дни Висшият съдебен съвет, който кадрува в съдебната власт, взе решение във връзка с новия НПК да спре назначаването на следователи и прокурори, идващи извън системата. Реши се още следователите да бъдат атестирани от съвета по предложение на преките си ръководители. И атестациите да се вземат предвид при преназначаването им в другите институции на съдебната власт. Това поставя въпроса дали няма да се окаже, че само следователите с недобра атестация ще се насочат към дознателската работа. Зам.-министърът отказва да разглежда тази хипотеза. "Не бих си позволил да категоризирам колегите си на много добри и много лоши. Всеки човек си има положителни качества. Ние ще се опитаме да привлечем хората с положителни качества," дипломатично отговаря той. От камарата на следователите и националното следствие пък предложиха на ВСС да прехвърли щатни бройки от следствените служби към съдилищата и прокуратурите. А следователите да бъдат преназначавани с достигнатите длъжност и ранг, но след като приключат делата си. Това щяло да намали дестабилизацията в правозащитната система. Не отвориха и дума за преминаване на следователи на работа в изпълнителната власт.

С новите отговорности, които НПК ще стовари върху дознателите, те със сигурност ще имат нужда от сериозно подкрепление. Затова ако през следващите 6 месеца не се вземат мерки, ще има сериозни проблеми. В момента са назначени около 1100 дознатели. На 27 октомври трябва да бъдат назначени още 70 випускници от Академията на МВР. Елементарната аритметика показва, че чисто физически ще им е трудно да се справят с делата, които досега са разследвали с още толкова следователи. Още повече че



новата вълна ще е от сложни и тежки производства



А и сроковете в НПК бяха съкратени чувствително. Румен Андреев обаче е оптимист по отношение на сроковете. Според него за разследването в скъсените срокове ще се разчита много на работата в екип и на наблюдаващия прокурор, който навреме в хода на разследването би забелязал и отстранил дефектите му. Това е една от целите, които се преследват, обяснява зам.-министърът. Според статистиката на МВР от началото на годината до септември са образувани 78 375 дознания, от които 12 713 - бързи полицейски производства. Половината от тях са приключили с повдигане на обвинение.

Андреев обаче е против механичното пресмятане на това колко дознатели ще са нужни, за да работи гладко системата. В момента МВР има щат за 2000 дознатели, обезпечен със средства за заплати. Той не е зает, защото е преценено, че назначените 1100 души могат да се справят. Нужният брой ще зависи много от това дали ще се реализира моделът на разследващата полиция, обяснява Румен Андреев.

Следователската гилдия като че ли е свикнала да гледа на дознателите като на втора ръка разследващи органи. От МВР обаче са категорични, че те ще се справят. Не е за пренебрегване и фактът, че макар и никъде да не е регламентирано, МВР е превърнало в практика да се назначават само дознатели с юридическо образование. Едва 50 от тях не са юристи, но те са "стари и опитни", допълва ресорният им зам.-министър. А и всички новоназначени задължително преминават двумесечен специализиран курс в Академията на МВР. Предвиждат се и обучения на място, по региони, фокусирани върху измененията на законодателството.

Някои наблюдатели предвиждат и



напрежение между следователската и дознателската гилдия,



свързано с това, че магистратите получиха правото да разследват дознателите. Андреев обаче не е съгласен, че бившите му колеги биха си позволили да злоупотребят със законовите си правомощия, за да образуват дела на дознателите и да показват колко лоши са те.

От МВР вече настояват за промяна в НПК. Основната им забележка е, че за да започне разследване, на всяко местопроизшествие ще трябва да се чака пристигането на щатен дознател. А това ще блокира процеса. Полицаите на улицата трябва да могат да извършват първите неотложни и спешни действия - да разпитват очевидци, да направят оглед, обяснява Андреев. Такъв е моделът на разследващата полиция в повечето европейски страни, към който вървим, допълва той. Убеден е, че този пропуск в закона не е сериозен и може да се отстрани и след като той започне да се прилага.

Влизането в сила на новия кодекс няма да е евтино. От МВР обаче все още отказват да споменат дори и приблизителна сума. "Това е комплексен въпрос, свързан е и с елементарните битови условия - кабинети, автомобили, техника; дознателските заплати и експертизите. Навсякъде по света наказателното правораздаване е скъпо," заключва Румен Андреев.