Десетки хиляди учители за втори път заляха централните улици на столицата за втория национален протестен митинг. С подобаваща шумотевица две големи учителски процесии тръгнаха едновременно от НДК и храма "Св. Александър Невски", за да се срещнат в пространството пред Художествената галерия.

Митингът отново се проведе на пл. "Независимост", под прозорците на правителството, по време на заседанието му. Заради надутото парно в гранитната сграда беше открехнат прозорецът на заседателната зала с риск министрите да оглушеят от продължилите над 3 часа крясъци. Самите те споделиха, че трудно се работи в такава атмосфера, но вече свикват. Нито един министерски мерцедес за втори пореден четвъртък не паркира пред сградата на МС, макар че над 200 полицаи охраняваха наоколо. Около 50-ина от тях бяха струпани в резерв в подлеза. Там търговията замря съвсем, а туристите гледаха отдалеч шоуто и се чудеха какво става. "Българийо, докога мисионери ще молят милионери!", минаха с плакат от основното училище в Своге. Учителки носеха знаменца под формата на банкноти от един долар, в които са вписани портретите на министрите Вълчев и Орешарски от двете страни.

"А-у-у-у", надава вой мъж на около 50-те с вълча маска на главата, на която пише "Министър". "Надписът показва какъв ми е рангът, а маската - какъв ми е нравът", обяснява шеговито Нешо Нешев, начален учител от Ловеч. След което пак се провиква, стряскайки жената от паркинга, която събира таксите, и няколко полицаи, които почват да се смеят. "Ще ги изслушам колегите, разбирам ги, затруднени са, ще отрежа от съдилищата, училищата и за тях ще останат трохи и бълхи", нарежда шегаджията с гласа на любимия си министър. Колегите му от училище също са доста духовити. Всеки ден пишат песни за стачката и си ги пеят с мерак.

Полицейският кордон около образователното министерство този път бе още по-голям - ограничителната лента опасваше и фонтана пред президентството, спирайки стачкуващите в рамките на шосето. Униформените обаче направиха компромис и уморените от пътуването демонстранти насядаха по кашпите зад лентата. Въпреки огромното множество - според синдикатите 80 хиляди, според полицията около 25 - полицаите бяха видимо спокойни, тъй като революционният дух от миналата седмица бе поуспокоен. Атмосферата наподобяваше есенна фиеста на училищната самодейност. Школски звънци, свирки, барабани, саксофони, тъпани и кречетала.

Образователният министър естествено е концентрирал почти всичката жлъч на учителите. Той е герой на песни, вицове, карикатури, плакати, шегички. На един плакат правителството е нарисувано като запънало се в блатото магаре, а на друг пише



"Дери народе възродени!"



Някой оригинал пък бе съчинил следното: "Давам частни уроци по етика на политици. Несретников". В две издълбани кратуни са поставени портретите на Вълчев и Орешарски. "Да вземат пари от съдилищата, защото там са най-корумпираните типове", съветва учител от провинцията. Този път плакатите бяха удостоили със специално внимание и премиера: "Другарю Сергей, изненада: ние сме на всеки километър", "Сергей Димитриевич Станишев Българоубиец", "Станишев, ако виждаш тоя надпис, хващай си пътя!" и др. Митингуващите отново проявиха изобретателност: освен тъпани, чинели, се блъскаха кастрони, капаци от тенджери и туба от минерална вода. И този път ученици от НГДЕК бяха дошли да подкрепят учителите си, въоръжени с тарамбуки и ентусиазъм. "Тук виждаме възраждане на изкуството на българския плакат", заключи говорителят на Единния стачен комитет Николай Николов и призова плакатите да се запазят като спомен от митинга.

Учители от различни градове излизаха на трибуната да поздравят колегите си с по няколко думи и песен, а паузите бяха запълнени със скандиране. Сред изпълненията имаше и поп-фолк песен, която се оказа не по вкуса на всички. "Абе, каква е тая цигания?!", възмути се една учителка, поседнала в периферията, и тихичко промърмори на събеседницата си: "ние май си заслужаваме положението...".

Една възрастна учителка на свой ред взриви колегията с думите: "Не искат да ни дадат някакви 400 евро, колкото струва четвърт квадратен метър във вилните селища и хотелите, които се строят из цяла България".

След 2-часово празненство множеството се понесе към парламента. Той отново беше обграден от полиция чак до "Св. Александър Невски" и учителите се заеха демонстративно да го опашат. Част от тях обаче не се задоволиха с това и тръгнаха след колата на синдикатите, блокирайки едното платно на бул. "Васил Левски" от Софийския университет до завоя към храм-паметника, скандирайки "По-бе-да". Минавайки покрай тях, един развеселен таксиджия им акомпанира с клаксон.

В градинката до парламента излязоха депутатите от ОДС Яне Янев и Иван Иванов. След кратка суетня и една снимка с развълнувана учителка Янев каза на колегата си: "Иване,



давай да ходим при желязкохристовците



и другите мошеници, да им кажем да дойдат пак в понеделник" (когато ще бъде парламентарният дебат за вота на недоверие срещу правителството - б.а.).

Учителите чакаха повече от половин час делегатите си, които бяха на среща с Георги Пирински. През това време огънят се поддържаше от "Мишоци", "Няма да гласуваме", "Излезте, чакаме" и пр. възгласи. "Орешарски има късмет, че ми е далече", казва една учителка с тъпан, на който са образите на премиера и двамата министри.

След като синдикатите излязоха под оглушителен фанфарно-кречетален шум, множеството се отправи обратно към Министерския съвет. В късния стачен следобед учителите изпонасядаха на поляната между зданията на държавните институции и развиха салфетките на домашните сандвичи. Разговорите бяха малко за сметка на доброто настроение, поезията, песните и виковете "оставка". "Абе не знам какво стана, но искат да ни делят, един вид - на нас 15 процента, а на непедагогическия персонал - 10", опитва се да разчисти хаоса учителка, докато над София летят бели балони, а от сцената някой свири на хармоника "Върви, народе възродени".

Завръщането на синдикалните емисари след поредните преговори връща хъса в гласните струни, а премиерът Станишев печели титлата "свирепо безхаберен" заради "дребното шикалкавене в опит да раздели гилдията на непедагогически и педагогически персонал" и "идиотизма" да изтегли министрите си от преговорите. Стачката продължава, няма какво да губим, съгласни са учителите. "И помнете - квадратурата на свободата се измерва по ъгълчето на усмивката", е заветът на говорителя Николов в края на протестния четвъртък.