ВИЗИТКА

Валентина Богданова е родена на 25 юни 1960 г. в с. Курило. Завършила е Българска филология и е работила като учител. Депутат от "Коалиция за България" и зам.-председател на комисията по образование.



- Г-жо Богданова, разминаха ли се правителството и синдикатите, или просто профсъюзите се отметнаха от договорката?

- Аз се опитвам да си изясня дали има разминаване или неразбиране. Но възразявам срещу твърдението, че премиерът не е бил наясно с цифрите и не е знаел какво предлага и какво приемат синдикатите. Той беше изключително ясен. Оттам нататък сериозният отговор трябва да го дадат синдикатите, защото този тип поведение ни връща в началото на стачката.

- Оказван ли е натиск върху синдикалните лидери да променят мнението си?

- Давам си сметка, че говорим за нещо много сериозно. Първо защото това е първата национална учителска стачка в този мащаб от 17 г. Очевидно е, че в образованието има натрупани твърде много проблеми. Да, няма никакъв спор, че техните синдикални искания, формулирани в началото, бяха изключително основателни. Няма политическа сила, която да е дала различна оценка. Начинът, по който се развиваше стачката, обаче предизвика различен тип обществено отношение. Начинът, по който тя беше коментирана, оценявана, ако трябва да бъда искрена, потребявана, доведе до днешния резултат. През цялото време не прозвуча една фраза, която според мен съвсем правилно и правителството искаше да чуе - че образованието действително е признато като национален приоритет. Не политически, а на обществото, зад което застават и законодатели, и синдикати, и изпълнителна власт. Че това няма да бъде начало на други, непрекъснато валящи стачни искания, каквито вече се оформят. Отсреща стоеше една друга теза - че ще се появят искания от кого ли не, ако трябва да цитирам един синдикален лидер. В такава среда много трудно едно по принцип основателно искане може да стигне до удовлетворително и за двете страни решение.

- Как реално образованието може да стане национален приоритет? Това означава повече пари, а догодина е предвиден по-нисък процент от БВП.

- Не бих искала да играя с методиката на изчисляване на процентите от БВП. Това, дали една сфера е приоритет, би могло да бъде гарантирано чрез процент от БВП. Доколкото бюджетът е баланс и на секторни политики, това означава, че образованието ще получи относително повече средства. Няма спор, че в абсолютна стойност ще бъдат по-високи, тъй като БВП е по-висок. Аз лично се надявам да видя процент от БВП за образование не по-нисък от сегашния. Не гадая, тъй като още споразумението между синдикати и правителство не е финализирано и законът за държавния бюджет не е внесен в НС.

- Говорим за политическа воля.

- Каквато няма спор, че ние имаме. Само че приоритетността на едно или друго действие и начинът му на финансиране може да бъдат коментирани и от друга гледна точка - като структура на бюджета за образование. Много е важно не просто колко пари ще отидат, а да отидат пари, които могат да бъдат предназначени за свършването на един или друг тип дейности, от които образованието в момента се нуждае. Никой днес не говори, че през 2007 г. за образованието са отделени 171 млн. лв. Нещо, което то никога не е получавало. И то пари, разпределени в програми, гарантирани чрез бюджета, които всяко училище, община или учител можеха да използват.

- Как виждате изхода от тази ситуация?

- Има два проблема, които са изключително важни. Проблемът на днешния ден не се нарича нито вот на недоверие, нито доколко синдикатите биват подкрепяни от своите членове. Този проблем се нарича около 1 млн. български деца, които днес не са в класните стаи. Надявам се двете страни да проявят разбиране към процеса и ще се опитат да намерят успешното добро решение. Но то не може до безкрайност да бъде заменяно с нови идеи и нови претенции. Учителите трябва да осмислят направеното им предложение не емоционално, както се случи в последните 2 дни, а чисто рационално, и да изведат на преден план своя собствен приоритет. А той се нарича обучението на децата в училище. Българското дете е това, заради което съществуват и училището, и учителите.

Най-лошото, което бихме направили в един такъв период, е да сведем всичко до политическото говорене. Страхувам се, че с един справедлив синдикален протест извеждаме политически тези, присвояваме си правото политически да спекулираме с основателни човешки и професионални искания. И да се опитваме на фона на една политическа кампания, каквато е тази за местните избори, да търсим политически дивиденти. Това не просто обезсмисля началните синдикални искания, то ги профанизира.

Има нещо, за което също търся своя отговор. Приемам, че има регионални стачни фондове и че има хора, съпричастни към проблемите на учителите. Но наблюдавам как вече два четвъртъка твърде добри автобуси карат учителите от различните краища на България. Това означава, че в тази стачка играят пари. Би било чудесно, ако те са събрани чрез съпричастност към учителите. Опасявам се обаче, че това е един нездрав флирт с тях, който позволява политически тези, техни носители и хора с политически интереси да стимулират един протест, който придобива твърде емоционален оттенък.

- Определени партии и лидери ли имате предвид?

- Аз не бих искала да влизам на територията на политическото говорене. Но фактът, че точно в София 70 училища се обединяват около идеята да искат 100% увеличение без отстъпка и без искания за реформи, е една твърде несериозна, крайна теза, която няма как да получи нито политическо, нито обществено решение. Това означава, че някой има интерес тази стачка да ескалира и да създава сериозни проблеми за социалния мир в страната.

- Бойко Борисов имате предвид?

- Това е логичният извод.

- Говори се обаче, че може да има вътрешнокоалиционно разчистване на сметки.

- Това е една винаги интересна теза, за която обаче нямам аргументи. В изтеклия един месец имаше нормално взаимоотношение между трите партии в коалицията. Не бих искала да допусна, че в основата на стимулирането на тези процеси стоят вътрешнопартийни отношения. Едва ли това е вярно.

- БСП застава ли зад министъра на НДСВ Даниел Вълчев?

- БСП първо застава зад едно вече бързо и успешно решение на проблема, който да върне децата в училище и да изправи пред тях учители, достатъчно мотивирани, със запазено достойнство, които да работят като същностна страна за едно по-сериозно качество на образованието. Но всеки опит да бъдат проведени реформите, към които обществото е много чувствително, среща задължително отпор. Не смятам, че смяната на министъра решава проблема. Искането за смяна на този етап е конюнктурно. Ако министър Вълчев преценява, че няма потенциала, силите или подкрепата да извърши тази реформа, това е друг разговор. Но ако има амбицията и желанието да я доведе докрай по начина, по който парламентът му е възложил, аз съм готова да застана зад него, и нашата ПГ също.

- Склонно ли е правителството на още една отстъпка?

- От името на правителството няма как да говоря, защото разчетите са при тях.

- Това би било някакъв знак.

- Знакът вече е разчетен правилно. Вече чухме заявлението, че 45 000 медицински сестри ще протестират през декември. Те също имат изключително основание, защото заплатите им са ниски, а трудът, който полагат, не е ниско квалифициран. Има нещо много опасно, което вече започва да се случва - противопоставянето на отделните социални групи. Ако сега припознаваме учителския труд като стойностен и ценен, в един момент обществената реакция твърди нещо друго - че не само той е стойностен и ценен. Започва да става по-критична.

- Не ви ли се струва, че синдикатите изпуснаха контрола върху ситуацията и това може да е проблем?

- Това е сериозен проблем. Когато водиш някого, би трябвало да знаеш докъде го водиш и при какви условия си го завел там.

- Би ли преговаряло правителството с представители на учителите независимо от синдикатите?

- Все пак си мисля, че преговорите трябва да се водят с легитимните представители на тези организации. Едва ли правителството може да сключи споразумение с около 150 000 души, ангажирани в сферата на образованието.

- Каква според вас е реалистичната заплата за учителите?

- Не мисля, че офертата, която правителството даде, е лоша. Това е средна работна заплата, която може да бъде вдигната, ако системата извади ресурсите, които има. Проблемът с оптимизирането трябва да бъде решаван внимателно и справедливо, трябва да гарантира достъп на всяко дете до образование. Там, където има проблем с достъпа до средищно училище, проблемът се решава по друг начин. Тук сериозният си ангажимент трябва да поемат и местните власти. Много е хубаво по време на кампания да повтаряш, че едно село без училище не е село. Емоционално и аз твърдя, че е така. Но рационално твърдя, че това не е добър тон, не е справедливо към децата, които обучаваме в слети паралелки. И в края на краищата да обясним защо дори и в София общинският съвет е утвърдил 88 маломерни паралелки. На територията на столицата, не в селата или в планините!