Още от дебата Никсън - Кенеди, първия телевизионен диспут в света, е известно, че не е важно какво точно се казва, коя тема е важна и коя - не, а какво е крайното впечатление у зрителите. Една истинска имиджова война. Може би поради това сблъсъкът между двама от основните кандидати за кмет на София - Бриго Аспарухов и Бойко Борисов, на тепиха на Николай Бареков беше най-любопитната случка от миналата седмица извън учителската стачка.

За широката публика за Бриго Аспарухов са известни няколко неща: генерал, разузнавач, кадър на ДС, еднакво близък и на БСП, и на царя. Сам по себе си той не е толкова популярна личност и не сме го виждали в сериозни публични дискусии. Малко след като градската организация на БСП издигна кандидатура му, по негов адрес започнаха атаки. Една от тях дойде именно от Бойко Борисов, който спомена, че генералът е идвал при него, за да го моли да стане член на ГЕРБ. Един вид - направи опит да го унизи.

За градоначалника на столицата и лидер на новата партия е трудно да се добави нещо ново - всичко хубаво и лошо е широко известно: на кого е бил охрана, кой е бил негов съдружник, къде се е бил, как е завършил училище, кой е репресиран от семейството му, как е разбил мафията... всичко. С ореола си на спасител на нацията, обединител на дясното и съблазнител на лявото пространство Бойко Борисов се превърна в задължителния крайъгълен камък на всяко събитие у нас. Като се започне от полицейските операции, мине се през откриване на паркчета, чешмички и горички и се свърши до дебатите за икономическите реформи. До този момент позицията му беше много ясна и чиста: аз мога, но тия там ми пречат, защото не искат положението в България да се оправи. Но аз като дойда на власт - край, ще потекат реки от мед и масло!

Абстрактните му речи и заклинания по адрес на властта са емблематични. Когато беше главен секретар на МВР, виновен му беше съдът. Когато стана кмет на София, за всички проблеми на града бяха виновни съветниците, Румен Овчаров в частност, държавата...

Поради голямата медийна пушилка около генерала за две години, откакто е кмет на столицата, мнозина още не са наясно, че всъщност



Бойко Борисов е част от властта



и той отговаря за много важни неща. А властта, както всички знаем, носи негативи.

От друга страна, ГЕРБ се обявява за обединител на дясното пространство, но Бойко Борисов много често отправя послание именно към левицата, разграничавайки електората от лидерите на БСП. Едното е върхушка, а другото - хора, които симпатизират на ГЕРБ, но още не са се осъзнали.

Всичко това предопредели поведението на двамата съперници на телевизионния ринг. За битката между генералите спокойно можем да боравим и с военната терминология.

В битка влизаш само, когато си сигурен, че ще победиш, и каквото и да е подценяване на противника може да те погуби. Тактиката на Аспарухов бе проста - той през цялото време държеше Борисов на софийския фронт. Лидерът на ГЕРБ пък отдавна е схванал опасността от възможността дебатът за София да се води на градско, а не на глобално политическо ниво. И досега успяваше да добута всеки един въпрос до тройната коалиция и управлението на държавата. Неслучайно точно преди местните избори ГЕРБ изкара първо икономическа програма за управление на държавата, не на общината. Оня ден обаче изненадващо падна в капана.

И това бе основната му грешка, защото дебатът се превърна в оценка на неговото двугодишно управление на столицата, което е доста спорно. На Бареково поле Бойко Борисов подцени ситуацията и



като един Балдуин падна в блатото на своята надменност



Така да се каже, Бриго Аспарухов влезе с бутонките директно в краката на градоначалника и през целия разговор го държеше на терена, на който искаше.

Разбира се, този дебат не ни даде отговор на най-важния въпрос - кой би бил по-добър кмет на столицата. Защото покрай нападки срещу Борисов и препирните в студиото изобщо не стана ясно как по-точно ще управлява Аспарухов, ако стане кмет. Освен това размахването на папка за Борисов също навя доста негативни спомени. Всички знаят, че Бриго има нещо за Борисов, ама нямаше нужда така това да ни се навира в очите. Доста ченгесарски беше. Но всичко това е тема за друга статия. Тук ни интересува начинът, по който се водят дебатите.

Сблъсъкът май направи впечатление на всички, защото



всеки се опита да вади дивиденти от него



Мартин Заимов малко наивно се опита да каже, че това е театър, за да могат да бъдат припознати двамата генерали като основни опоненти в битката за София. Такава оценка е, меко казано, наивна. Ако двама генерали се бият, няма място за театър, защото генералска кариера не се прави с пушилки. За срам на новото време в случая се оказа, че старата школа е била доста по-добре обучена. Факт.

Дебатът едва ли ще преобърне драстично настроенията в столицата и най-вероятно ще имаме нов стар кмет. Но тази загуба трябва да е голям урок за Бойко Борисов. В крайна сметка може да побеждаваш хиляди пъти, но ако войната не е свършила, не бива да се отпускаш. Изборите свършват в мига, когато ЦИКМИ обяви това. Ако имаш срещу себе си противник, трябва да го проучиш и познаваш добре. Ако ти си Голиат, трябва да знаеш, че Давид може да извади прашка. Чисто и просто... като къпан милиционер.