Като един балкански Давид България удари с езиковото си "еврокамъче" брюкселския Голиат и го надви. Намери му уязвимото място.

Българската дипломация даде знак, че след продължителните си сътресения все пак е запазила способност за правилна преценка на стратегия, а също на време, място и подходящи хора за приложението й. Уязвимо място на ЕС е всяка сфера, която не е покрита от общи правила. Такава за щастие е езиковата област. Неслучайно най-излишният и може би



най-безпомощен еврокомисар



е румънецът Леонард Орбан, който отговаря за многоезичието. Той не можа да се опре на никакви евронорми, за да защити Комисията на ЕС в нейния натиск България да възприеме измислената дума "еуро" вместо "евро". Вярно е, че подбудител бе Европейската централна банка, но Комисията служеше като инструмент за натиска.

Орбан се оказа в комично положение, когато еврократите започнаха да използват своето "еуро" за по-нататъшно словотворчество и да пишат в преведените на български език документи "Еурокомисия", "Еуропейски съюз" и пр. На въпросите що за абсурд се твори в Брюксел, Орбан отговаряше, че симпатизира на българската позиция, но че решението на въпроса не е от неговата компетентност, а зависи от по-високо политическо равнище. С което само потвърждаваше колко е излишен.

Така обаче той даде възможност на България да прескочи главния си опонент - Еврокомисията, - защото й отвори път към Европейския съвет (висшия орган на ЕС). Там на фона на големия проблем дали ЕС ще си вдъхне нов живот чрез Договора за реформи българското препъникамъче изглеждаше прекалено дребно, за да бъде оставено да пречи. Мястото и времето бяха подходящи, защото чрез правото си на вето България създаваше впечатление, че може да блокира вземането на възлово решение в съдбовен за съюза момент.

Оставаше да се намери



подходящият човек



Това, разбира се, не можеше да бъде президентът Георги Първанов, защото той се явяваше като заинтересована страна. Пък и кой би си представил той да се запъне на цяла Европа. Подходящият човек бе председателят на ЕК Жозе Барозу. Той символизираше опонента на България в езиковия спор - Еврокомисията. В същото време обаче Барозу е и португалец, което по правилата на ЕС би трябвало да няма значение, но по неписаните правила на човещината е много важно. След две години блокаж на ЕС заради провалената евроконституция временната председателка Португалия получи шанс да обере всички лаври като спасителка на бъдещето на съюза и да засенчи дори Германия, при чието председателство стана същинският пробив. Едва ли португалец, увлечен в безсмислен езиков спор с една от малките членки на ЕС, би рискувал да заложи динена кора на родината си. Все едно еврокомисарката за защита на потребителите Меглена Кунева да стане инициатор на санкции за България, защото допуска на пазарите си вносно месо с отдавна изтекъл срок на годност.

Така Барозу внезапно се превърна от опонент в мощен съюзник на България и заяви: "Нямаме никакво намерение да хармонизираме граматики и произношения". Въпросът се уреди ден преди началото на срещата на високо равнище и спести на президента Първанов няколко изречения в речта му, предвидени в подкрепа на думата "евро".

Без да се отнема заслугата на управляващите, защото си свършиха работата в защита на кирилицата и българския език, не бива да се забравя, че всяко добро може да бъде и за зло. Бедата е, че след като напипаха слабото място на ЕС, нашите политици могат да го използват и за нетолкова благородни цели. Такова



слабо място



е сферата на правосъдието и вътрешния ред, където няма хармонизация и общи правила. Каквито и строги предупреждения да се отправят от Брюксел, че България не показва достатъчно воля за борба с организираната престъпност и корупцията, София си кара както си знае, защото не се притеснява, че може да бъде пратена на съд в Люксембург. За разлика от такива хармонизирани области като екологията и телекомуникациите, заради които България получи тази седмица първи предупреждения, че може да отиде на съд и да понесе финансови санкции, никой няма да я глоби и едно "евро", ако продължава да разтакава делата на Маргините и на Вальо Топлото. "Много ви се иска да ни наложат санкции, но няма да стане", отговори на "Сега" член на правителството, запитан дали властта не се притеснява, че Брюксел може да й прати предупредителни писма заради несвършена работа в сферата на правосъдието и вътрешния ред, както направи например заради софийския боклук и спешния телефон 112.

Истина е, че ни се иска държавата да започне да се оправя дори с цената на глоби, които пак ние ще плащаме. Те са като горчивото лекарство, което все пак е за добро. За жалост дори Брюксел няма лек за генетичните болести на родната демокрация, зачената и израсла в условията на криминален преход. Измисленият специално за България и Румъния механизъм за контрол след приемането им вече доказа своята неефикасност и окуражава управляващите да подмятат, че не ги е страх от никакви предпазни клаузи.