Глухият тътен на учителските протести в парламентарните кулоари разпали депутатските страсти. В левия коридор притихнали си заразказваха спомени от 1997 г. В десния, както подобава, поединично и на групички заизлизаха да се смесят с народа. След това окрилени се връщаха да коментират шумно справедливия учителски гняв. Замаяни от крясъка на митинга, зашеметени от многохилядната тълпа, на някои десни депутати им замириса на избори и взе да им се привижда властта. Зароди се идеята за поредния вот на недоверие.

Тази идея, лансирана от лидера на СДС Пламен Юруков като принципен ход, който да се осъществи след местния вот, веднага заживя свой собствен предизборен живот. Нито Юруков, нито Иван Костов искаше да сърфира върху стачната вълна по този начин. Начело на инициативата обаче застана "народният трибун" Яне Янев и започна събирането на подписи. Няма опозиционен депутат, който да устои на такова изкушение или пък да има смелост открито да обяви бойкот. Така само за два дни желаещите



да поискат оставката на кабинета



надвишиха необходимите 48. Пред свършен факт 57-и се подписа и Костов. Десните дадоха ултиматум на кабинета - да се справи със стачния проблем за три дни. Разнесе се слух, че синдикатите и кабинетът са се спазарили задкулисно и дните на стачката са преброени. Това поохлади ентусиазма в десницата и внасянето на вота се отложи. Ултиматумът изтече, стачката продължи и третият вот на недоверие на кабинета "Станишев" стана факт. А десните партии изнесоха поредния си нагледен урок как не се прави политика.

Напълно ясно стана, че Юруков няма никакво влияние над парламентарната група на партията си. Видя се, че Костов вече не е командир даже на собствените си депутати.

За външен наблюдател последвалите ходове сигурно изглеждаха нелогични - точно в този момент, след внасянето на вота и преди разглеждането му в пленарна зала, десницата подхвана за пореден път любимата си игра - ритане по кокалчетата. Главният секретар на СДС Пламен Радонов обяви, че Костов е поискал оттегляне на вота. Бившият зам. военен министър прецени, че си струва да забърка партията си в поредния скандал само и само да жегне едновремешния си шеф, който навремето го уволни. Притиснат до стената,



Костов призна за срамния сондаж



А часове по-рано Пламен Юруков лансираше идеите за обща дясна група в парламента и за опозиционен фронт на балотажа срещу кандидатите на тройната коалиция...

В десницата невъзмутимо признаха, че желаят вотът да съвпадне с учителския митинг в четвъртък. Естествено, това не се случи и дебатите бяха насрочени максимално късно. Десните депутати обаче едва ли ще използват допълнителното време, за да организират офанзивата. Изказванията на малцината, които са в час с тематиката, със сигурност ще заглъхнат под задъханите речи на колегите им, жадни за светлината на прожекторите. Позициите на различните партии ще се разминат като орел, рак и щука, както са сглобени и отделните фрази в мотивите за вота. А управляващите ще се сплотят, убедени в своята безалтернативност. Всичко това ще се разиграе



броени дни преди изборите



На този фон още по-наивно ще зазвучи твърдението на Пламен Юруков, че СДС ще бъде готов за властта след броени месеци. Но докато новакът Юруков просто се показа като объркан лидер, Иван Костов съвсем олекна в ролята на дребен сметкаджия. След изборите ще се окаже, че е изпуснал последния влак за достойно оттегляне от политиката, влак, на който се качи Петър Стоянов. А десницата вместо за властта ще започне да се подготвя окончателно да отлети в небитието.

През дългите години в опозиция десните партии, вместо да избистрят образа си, се самоизядоха и се превърнаха в безформена и безлична маса. Всъщност десните политици май не вярват, че има десни избиратели. Такива, които не желаят популистки акции. Не искат грозни интриги и фалшиви коалиции. Не са за раздаване на държавни пари на калпак, а за реформи. Не искат само по-високи пенсии, а и по-ниски данъци. Искат някой, който да защитава адекватно във властта интересите на активните, предприемчиви, образовани и кадърни хора, които са решили да останат в тази държава.