Параграфе,
Ти не ми отговори на
конкретния въпрос, кой точно член от Търновската конституция е нарушил Фердинанд. Ще ти припомня какво написа:
П39 /
Конституция НЕ допуска абдикация на Царя!
/
А защо трябва да допуска? Тя не допуска и съветска окупация на държавата, тя не предвижда и "народен съд" и избиване на регентите... Много още хипотези и процедури не са предвидени от конституцията. В конституцията са разписани точно и са разграничени правата и властовите предели на царския институт за да се избегне възможността за бъдеща злоупотреба с тях. Записано е кой и по какъв начин наследява престола, записан е института на регентите, но не е имало необходимост да се разписват норми за абдикация. Това е глупаво. Абдикацията не е процедура, тя не се нуждае от разписани правила. Тя е израз на СВОБОДНА ВОЛЯ, на ДОБРОВОЛЕН ОТКАЗ от владетелски права! Точка!
Накрая за да опресня паметта ти ще ти припомня кога и как точно Симеон Втори встъпи в правата и задълженията си на Цар на българите. Това става, съгласно чл.31 от Търновската конституция, с Манифест към българския народ на 16 юни 1955 г., като по обясними съображения, манифестът и клетвата съдържащи се в него са произнесени не в София и пред Велико народно събрание, а в далечен Мадрид, в изгнание...
В
Манифеста пише следното:
----------------------------------
МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
БЪЛГАРИ,
Днес, 16 юни 1955 г. навършвам 18 години и съгласно КОНСТИТУЦИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО, ставам пълновръстен.
Като известявам за това събитие Моя възлюбен народ съобразно чл.31 от нашия Основен Закон, призовавам Божията милост и закрила върху неговите съдбини.
СКЪПИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,
Изминаха вече 10 години откак нашето Отечество страда под гнета на един противонароден режим, наложен с волата и с помощта на чужд завоевател.
СВОБОДАТА, СПРАВЕДЛИВОСТТА И ЧОВЕЩИНАТА са потъпкани днес в хубавата българска земя. През бурните години на нашата нова история, българският народ можа да изгради държавата си върху истински демократични основи и да си извоюва граждански свободи, обезпечени от ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ. България се издигна, като независима и благоденствуваща страна, всеобщо уважавана и устремена към светли бъднини и то въпреки многобройните посегателства върху нейната независимост.
Сегашната власт отначало не посмя да отмени ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, като обеща да пази и прилага точно нейните повеления, но впоследствие, по чужда заповед и с чужда въоръжена сила, наложи нова конституция, противна на нашия бит и традиции.
Но ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ продължава да живее като заветен идеал в съзнанието и чувствата на всеки българин. Тя никога не е била ЗАКОННО отменена, защото никой конституционен закон не може да бъде изменен, допълнен или отменен, освен по реда предвиден в самия него. Търновската конституция и днес е в сила и живее във вечния и неугасим копнеж на българския народ към осветените от нея права и свободи.
ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ,
Погубването на Моя чичо, Княз Кирил и на всички други невинни жертви, гаврата с паметта на Моя Покоен Баща, всеобщо обичания и почитан Цар Борис ІІІ, както и клеветите против Българската Династия, остават да тежат върху Мен, като мрачни спомени от Моето изпълнено с нещастия и горчивини детство.
Аз зная, че българският народ е непричастен в тия деяния. Зная също, че незаконният плебисцит, произведен на 8 септемврий 1946 година, беше само една привидност на народно допитване.
Напускайки Родината, Аз не абдикирах от българския престол. Поради това и по силата на ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, Аз и сега съм обвързан с тежката мисия предопределена ми от Провидението.
Тази мисия се свежда към непрестанни грижи за благоденствието на всички българи и за освобождаване на Отечеството.
Лишен в деня на Моето пълнолетие от възможността да положа установената клетва пред Великото Народно Събрание, Аз тържествено обещавам да служа честно и всеотдайно на българския народ да пазя свято и ненарушимо всички постановления на конституцията и да работя за пълно тържество на свободните институции, извоювани от нашия народ с цената на толкова борби и скъпи жертви.
Давайки този свещен обет пред образа на нашата скъпа Родина, Аз отправям позив към всички родолюбиви българи, без разлика на минали политически убеждения и на социално положение, да си подадат ръка, да забравят вражди и съперничества и да заработят дружно за спасението на България. Единението на всички български чада днес е по-необходимо от всеки друг път.
Като пръв гражданин на България и в името на институцията, която представлявам заявявам тържествено, че за Мен всички българи са равни и че ще одобря и подкрепя всяка инициатива, която е в съгласие с ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ и си поставя за цел освобождаването и преуспяването на България.
БОГ ДА Е С НАС!
ДА ЖИВЕЕ СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ!
СИМЕОН ІІ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
Издаден в изгнание,
Мадрид, 16 юний 1955 год.----------------------------------
Колко актуално звучат тези думи на Царя и днес. Колко пъти сме ги чували от него? Те показват един курс на приемственост и последоватилност в действията му насочени по посока благоденствието и просперитета на цялото българско общество, на всички негови членове, без разлика в тяхната религиозна, политическа или социална принадлежност. Курс призоваващ към толерантност, диалог, единение и избягване на конфронтациите в обществото, все качества... присъщи за "стила Симеон" и за неговата мисия на Цар обединител и помирител на всички българи.
Редактирано от - DILBER TANAS на 20/10/2007 г/ 13:35:22