Нова болна тема, обсъдена миналия петък от финансовите министри на седемте най-богати нации, пак ще пренареди правилата на световните финанси: на прицел са държавните финансови холдинги и фондове, управляващи националните резерви. Седемте големи наредиха на Международния валутен фонд да измисли правила (разбирай - ограничения) върху дейността на държавните финансисти. За фондовете на държавното богатството (sovereign wealth funds) финансовите среди говорят с уплах още от началото на хилядолетието, макар че тогава те бяха един



съвсем нов играч на пазара



Първенството държи добре познатата и у нас Кувейтска инвестиционна агенция (КИА), основана през 1953 г., за да управлява прогресиращото богатство на емирството, натрупвано от износа на петрол. През 1976 г. по модела на КИА се изгражда Инвестиционната агенция на Абу Даби (АДИА) - държавният финансов фонд на Обединените арабски емирства, който днес държи първенството сред държавните фондове. Смята се, че цената на управляваните от АДИА активи надхвърля 1.3 трилиона долара. В наши дни специални институции за управление на финансови резерви вече имат двадесетина държави, а общият обем на техните активи достигна наистина



колосални размери:



специалистите изчисляват общите натрупвания в ръцете на правителствените финансисти на 4 трилиона долара. Сума, която расте всеки ден най-малкото заради обезценката на долара. Близо половината от респектиращата сума е в ръцете на обединените емири от АДИА. Като добавим 300 млрд. долара в държавния фонд на Саудитска Арабия, 250 млрд. в КИА, по 50 млрд. във фондовете на Дубай и Катар, 40 млрд. на Либия и 13 млрд. в Петролния стабилизационен фонд на Иран, получаваме над 2 трилиона долара финансови активи, управлявани от близкоизточни държави. Но и останалата част на света бързо трупа финансови богатства. Чрез двата си държавни фонда - Държавната инвестиционна компания и холдинга "Темасек", правителството на Сингапур управлява към 430 млрд. долара активи. В държавния пенсионен фонд на Норвегия вече има активи за над 315 млрд. долара. През 2004 г. бе основан Стабилизационният фонд на Руската федерация, който държи вложения за над 140 млрд. Но най-голям уплах предизвиква най-младият държавен фонд, наречен Китайска инвестиционна компания (КИК). Той бе учреден на 28 септември 2007 г. и в него правителството на Народната република вложи 200 млрд. долара. Очаква се в КИК да се влее основаната през 2003 г. инвестиционна компания "Хайдзин", която държи други 100 млрд. Мълвата твърди, че за няма и месец съществуване младата КИК е показала неочаквана за държавна компания агресивност и мобилност. Но и без нея държавните фондове вече представляваха



сериозна заплаха за стария финансов свят



Опасенията са, че огромните суми финансови активи, концентрирани в ръцете на държавните финансисти, могат да се насочат към стратегически отрасли и да дадат възможност на чужди държави да блокират икономиката на индустриалните суперсили. Като пример се дава осуетеното наскоро придобиване от КИА на британска компания - оператор на няколко от основните пристанища на САЩ. Не е ясно от какво повече се страхуват финансовите министри и финансовите експерти на Големите 7: от това, че държавните инвестиционни фондове ще се ръководят от политически мотиви или че ще действат (както до момента ясно показват) като успешни търговски структури. Като оставим настрана сценариите за финансово завладяване на Запада от китайски, руски и арабски капитали, съвсем оправдани са чисто търговските страхове: държавните фондове се оказват един



опасен конкурент на инвестиционни банки,



доминиращи финансовите пазари на света. За разлика от частните финансисти колегите им на държавна служба не са притиснати от борсовата повеля да дават максимален резултат всяко тримесечие, а могат да си позволят както по-перспективни инвестиции, така и по-рискови начинания. Държавните фондове не са притиснати от регулации, които ги задължават да се съобразяват с рейтинги, да инвестират предимно в търгуеми ценни книжа, да фабрикуват цели планини от отчети и информация за публиката. За да ги обуздаят, вероятно тъкмо такива правила ще им наложат съвсем скоро развитите държави.



А ние къде сме



и не е ли време да се запитаме защо българската държава няма специализирана институция, която да управлява вече значителните фискални резерви? Нека за миг приемем спорната теза за "стерилизиране" на държавните резерви (те не бивало да се влагат в нашата икономика, защото трябвало да се ограничи предлагането на пари, та да се озаптят ръстът на вноса и дефицитът в платежния баланс). Какво пречи обаче държавата професионално да управлява своите ресурси, като ги влага в ефективни чуждестранни вложения? Пък ако ни е страх сами да управляваме парите от резерва, спокойно може да се възложи тази функция на няколко успешни частни банки, които дори ще са готови да гарантират главницата на управляваните средства. Но за това ще трябва да измислим ако не БИК (Българска инвестиционна компания), то поне един експертен съвет към финансовия министър, който да потърси начини фискалният резерв да носи приличен доход.