|
| Държавата даде право на топлофикационните монополи да вадят изпълнителен лист срещу свои абонати без последните да могат да го обжалват в съда. |
Когато през 1991 г. бе приета конституцията, едва ли някой е предполагал, че 17 години по-късно монополите ще са още по-живи, ще са вече не само държавни, но и частни, че все още ще контролират цели сектори и пазари. Вместо да бъдат ограничени и наказвани при злоупотреби, монополите изживяват истински ренесанс и оплетоха още повече българина в паяжината си - и с цени, и със сметки, и с общи договорни условия, и с абсурдни правила за съобщаване, плащане и принудително прибиране на суми. А държавата безучастно наблюдава всичко това.
В крайна сметка цели пазари и стокови сектори са почти напълно монополизирани - парно, ток, вода, хазарт, цигари, лекарства...
А ако човек следва конституцията, изобщо не би следвало да има монополи. Само на едно-единствено място в нея е допуснато изключение. Според въпросната разпоредба със закон може да се установява само държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. И нищо повече. След като в същата тази конституция е казано да няма злоупотреба с монополизма, това ще рече, че монополите са изначално допустими.
Но и това не е всичко. Да вземем закона за защита на конкуренцията. Там изрично е посочено в какво се състои "злоупотребата с монополно или господстващо положение", за което се налагат най-строги санкции. Законът изрично забранява действия на предприятия с монополно или господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията
или пък увреждане интересите на потребителите
Дори са дадени конкретни хипотези. Ако се налагат пряко или косвено цени, т.е. ако те не се определят от пазара. Или пък ако има ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите. Или ако сключването на договори се поставя в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения.
И да погледнем след това практиката. Кой ще разсее съмненията за налагане на цени в купища сектори - например парно, ток, вода, лекарства, алкохол, тютюн, комуникации? Или пък кой може да обясни по какъв начин са се развили технически топлофикациите или пък водните дружества, или пък енергийните, че това да е в полза, а не във вреда на потребителите? Как например хората могат да махнат минаващите през апартаментите им тръби на топлофикациите? Какво точно е направено например да се спестят загубите на вода, на топлина, на ток, които плащат и се калкулират в сметките на потребителите?
Особен проблем е и обстоятелството, че старите социалистически държавни монополи, за чието изчезване бяха правени митинги, подписи, закони, конституция, бяха заменени с частни, които се оказаха дори по-страшни и поставиха в още по-силна финансова и договорна зависимост и граждани, и бизнес. Отгоре на всичко самото общество изобщо не беше подготвено да посрещне всичко това. И затова зависимостта става все по-голяма с всеки изминал ден. Защото цените на монополите се вдигат постоянно, без съответна и равна защита на потребителите.
И за това статукво
за съжаление помага и държавата
Която по никакъв или поне съвсем частично атакува злоупотребата с монополизма. Истина е, че има закон за защита на конкуренцията. Има и специална комисия. Има и куп структури за защита на потребителите. Дотук добре. Следва обаче плачевното състояние, при което фактически няма почти никакви наказания за злоупотреба с монополно или господстващо положение. Макар че са предвидени солени глоби от по примерно 500 000 лв. И вместо КЗК да прави постоянно такива проверки, да види как така едно лекарство струва еди-колко си, защо топлофикациите и енергийните дружества си правят каквото искат с потребителите, поради какви простички икономически правила комуникационните услуги струват еди-колко си, защо в почти всички бързооборотни сфери човек остава с впечатлението за наговарянето на няколко фирми или за един и същ собственик на тези търговски дружества, тя беше натоварена да е първа инстанция по обжалване на обществени поръчки. Къде е конкуренцията, къде са обществените поръчки?
Преди дни КЗК обяви акция и проверка срещу предприятия и браншови организации от пет сектора на българската икономика по подозрения за картелни споразумения за налагане на общи цени. Дори бяха отчетени претърсвания в работещи по линия на млякото и млечните произведения, растителните масла, хляба, хлебните и сладкарските изделия, пилешкото месо и яйцата, както и таксиметрови услуги. Веднага след това обаче последваха витиеватите изявления, че това не значело, че има доказателства срещу конкретни фирми, че не се знаело колко време ще трае проверката и т.н. Е, въпрос на време е да се види дали изобщо ще има някакъв резултат.
Или пък какво да говорим за решението на Конституционния съд от март тази година, което не попречи по никакъв начин на една огромна привилегия на монополите. Например на
топлофикационните монополи,
които устискаха правото си да си вадят изпълнителни листове срещу потребители само на базата на извлечение от изчислените от самите тях сметки. Конституционните съдии написаха, че например топло- и електропреносните предприятия "са особени участници в стопанския оборот и са фактически монополисти в даден регион", но че "този монопол обаче не можело задължително да се възприеме единствено като привилегия". И още. Че условията за стопанска дейност трябвало да се различават от правните средства за защита на потребителя, които включвали стандарти за качество на потребяваната стока или услуга и правен механизъм за обезпечаване на тази защита.
Тази теза изначално е сбъркана. Защото просто дейността на монополистите и използваните от тях финансови, икономически, правни и ценови механизми
оказват директно влияние върху потребителя и неговия джоб
И злоупотребата с това положение - било то като цена, като отношение, като печалбарство, си е наказуемо. Но по всичко личи -само на хартия.
Да се върнем пак към историята с правото на топлофикационните дружества да събират принудително сумите по сметките си без съд. Няма как да може да се случва това, без да има ясни отговори на няколко прости въпроса. Като например дали точно толкова топлоенергия реално е доставена на потребителя? Дали е спазена нормативно определената методика за изчисляване? Изправни ли са измервателните съоръжения? Коректно ли е извършено дяловото разпределение и т.н., и т.н.
И когато без отговор на нито един от тези въпроси позволиш на топлофикационните дружества да смятат за доказано по категоричен начин свое вземане само въз основа на факта, че самите те са изчислили индивидуалната сметка на гражданина по някакъв си свой начин, възниква естественият въпрос
кого обслужва законодателят, държавата изобщо
Монопола или клиента, когото лишава фактически от правото на защита.
Същото е положението и с т.нар. система за дялово разпределение, където човек остава със силното съмнение за монополно или поне господстващо положение на няколко фирми, които си имат дори нещо като сдружение. И макар тази система постоянно да се поставя под съмнение, да се събират някакви странни, но постоянни суми за отчитане, то нищо не помръдва в посока, в която да излезе всичко на светло поне.
Така или иначе на практика чл. 19, ал. 2 от Конституцията поставя акцент върху необходимостта законът да защитава потребителя, а вместо него цял закон го лишава от възможността да защити ефикасно правата си. Върху него е прехвърлена тежестта на доказване при оспорване на претендираните от топлофикационните дружества вземания. Потребителите нямат дори законово предвидена възможност да претендират вреди срещу тези дружества по облекчен ред. А куп проверки потвърдиха, че топлофикационните дружества просто не могат да докажат сметките си. Нещо повече. Вече има и съдебни решения в тази посока. И ако това не е законово защитено и закрепена злоупотреба с монополно положение, то какво друго е?
Затова може би е крайно време например Комисията за защита на конкуренцията да защити поне наименованието си -
и с проверки, и със становища, и с най-строги санкции
Така се печели доверие и авторитет и се защитават заплати и име. А не с процедури за обществени поръчки, в които отива огромна енергия на една структура, чиито решения отиват пак като краен акт в съда, който взема заключителното решение. Защото е много лесно да наложиш 30 000 лв. имуществена санкция на някоя автобусна фирма в някой областен град, защото имала господстващо положение "на пазара на автогаровото обслужване на превозвачи". Авторитет обаче се печели, като се направи същото и с по-високи глоби за мастодонтите-монополисти, които далеч повече злоупотребяват с положението си и ощетяват много, много повече хора и фирми.
И държавата е крайно време да позащитава малко потребителите, вместо да прави това единствено за монополите. И чрез закони, и чрез забрани, и чрез полиция, прокуратура и съд.
Защото всички знаем колко мощни са монополите, с какъв финансов ресурс влияят върху политика и икономика. И колко трудно се издържа на изкушенията им.
Но нали не живеем в държавата на монополите?
но нали живеем в държавата на монополите ????
