Когато преди две години бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обеща да сложи ред в сложните взаимоотношения между топлофикациите, фирмите за топлинно счетоводство и клиентите им, едва ли някой се е хванал на въдицата. И с пълно право. Защото от първоначалните идеи вече не е останало почти нищо. А малкото, което чиновниците все пак се опитват да направят, се случва ужасно бавно.

Промяната в енергийния закон стана факт преди около 13 месеца, но едва тези дни Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) започна да приема едно по едно предложенията на отделните топлофикации за нови общи условия, по които се уреждат отношенията дружество - клиент. Засега работата е свършена наполовина, т.е. приети са общите условия на около половината топлофикации.

Ако трябва да припомним накратко, промените в закона бяха предприети с две основни цели. Едната беше



да се затегне контролът над топлинните счетоводители



Те трябваше да бъдат вкарани в специален регистър на икономическото министерство и всяка топлофикация да преподпише договорите си с тях и да станат нейни подизпълнители. Другата основна идея бе да се промени начинът, по който се изчисляват фактурите, така че хората, които пестят от парното, да плащат повече за сметка на останалите.

Второто стана факт бързо - то бе въведено в практиката със задна дата и се усети от хиляди българи още това лято. За сметка на това купищата нови общи условия се мътят месеци наред и от това, което е готово, личи, че идеята да има поне някаква защита за многострадалния потребител е изоставена. Авторите на проектите сякаш са се надпреварвали кой ще успее да стегне още по-силно примката около шията му.

Определено столичната топлофикация води в класацията. В нейния проект например е вкаран доста спорния текст, че топлофикационното дружество може да спре парното на целия блок, ако някой си е позволил да промени самоволно вътрешната отоплителна инсталация. Това често се случва в днешно време - много хора са си остъклили балконите или са премахнали стената между балкона и вътрешното помещение. На други им се налага да преместят радиатора от едната стена на другата. Трети пък префасонират помещенията си по такъв начин, че се налага да променят пътя на тръбите за парното. Всичко това е промяна на инсталацията и очевидно този, който ще я предприема, освен да си изкара разрешение от строителния надзор, ще трябва да моли за същото и местната топлофикация. В противен случай ще трябва да изпита на гърба си истината за добросъседските отношения в днешно време.

За отбелязване е, че такива текстове има в проектите на софийската и варненската топлофикация. Пловдивчани, чийто проект вече е утвърден от ДКЕВР, са записали само че потребителят няма право да променя самоволно инсталацията. Със сигурност и на тях им се е искал по-строг режим, но вероятно някой бдителен чиновник в комисията е забелязал навреме и е отстранил този текст.

От преписките между ДКЕВР и топлофикациите изскачат и други интересни неща. На някои места в страната се опитват



скрито да увеличат цената за отчитането за радиаторите



По новия закон тази такса трябва да се определя от фирмата за топлинно счетоводство, но да се плаща от клиента на топлофикацията заедно със сметката. Във варненската топлофикация обаче май са чели закона по особен начин - те са написали в прав текст, че събират цената за тази услуга заедно с едни 20% отгоре, които остават за тях. Тези 20% са определени като "рискове от несъбирането на сумите за дялово разпределение". Или, с други думи, таксата, която досега варненци са плащали на фирмата за топлинно счетоводство, трябва да се увеличи с 20%. Ей така заради страха на топлофикацията, че няма да си събере парите. Звучи безумно, но го има черно на бяло. Добре, че държавният чиновник е забелязал този ход и според доклада му до председателя на ДКЕВР Константин Шушулов на дружеството трябва да се укаже да махне този текст.

Въображението на авторите като че ли работи само в една посока - как да се притисне още повече клиентът. В другата посока няма новости. Никоя топлофикация например не се е сетила, че в този нормативен документ трябва ясно да се каже какво става с досегашните договори между топлинния счетоводител и собствениците на жилища. Само столичната топлофикация е отбелязала мимоходом, че ако етажната собственост си има договор с фирма за топлинно счетоводство, която е вписана в регистъра, той автоматично се продължава.

Самият регистър от своя страна породи купища други проблеми. Оказа се, че някои фирми не могат да минат ситото, но никой не се е сетил да напише в закона



какво става с хората, които те са обслужвали



В проектите за нови общи условия няма и дума за тези казуси, а случаите в страната са вече три. В близо 200 блока в столицата клиентите бяха изоставени от фирма "Електрон комерс", която единствена у нас работи с полски уреди. В София, Варна и Велико Търново по същия начин бяха зарязани клиентите на фирмите "Ан-90" и "Рони". Сега тези абонати трябва да изберат друг топлинен счетоводител, но ако той няма пълномощно да работи с монтираните им вече уреди, ще трябва да си купуват нови. Казусите са от месец и половина, отоплителният сезон започна, а все още няма кой да оправи кашата.

Що се отнася да оплакванията, де юре никой не е отменил правото на клиентите на топлофикациите да търсят справедливост. Но новите общи условия значително орязват възможностите за жалби. Например според сега действащите разпоредби на столичната топлофикация недоволните могат да се оплачат писмено и дружеството е длъжно да им отговори по същия начин в 15-дневен срок. А който не е доволен от отговора, може да прати жалбата си в ДКЕВР или в енергийното министерство.

В проекта за нов документ обаче срокът е станал 30 дни, а комисията и министерството вече не съществуват. Същото е положението и във Варна. В Пловдив пък направо са записали, че който иска да се оплаче, трябва да прати жалбата си в самата топлофикация, а тя да я препрати в комисията или в министерството. И тъй като според новите правила топлинните счетоводители са подизпълнители на топлофикациите, оплакванията от тяхната дейност трябва да минават по същия път. С други думи, клиентите нямат почти никакъв шанс да получат справедливост.

А от дейността специално на топлинните счетоводители има доста оплаквания през последните години. Най-често жалбите са, че



фирмите избират по свое усмотрение кога да засичат уредите



Обикновено те определят една дата в работен ден и в работно време и въобще не се трогват от това, че клиентите им може и да не могат да си осигурят отпуск точно в този ден. Логиката им е "желязна" - на който не му изнася, плаща отгоре и уредите му се засичат, когато той пожелае. В противен случай се начислява максималната мощност, клиентът получава гигантска изравнителна сметка, възразява срещу нея и вследствие на това фирмата преизчислява сметките на всички останали, което пък води до съседски скандали.

Ако се вярва на новите правила, картината ще продължи да бъде същата. С едно малко изменение - в новите общи условия ясно е написано, че топлинният счетоводител е длъжен да определи най-малко две дати за отчитане на уредите, но скромно е подминато за какви дни става въпрос - работни или неработни. Освен това фирмите няма да могат да подхвърлят изравнителните сметки на купища около пощенските кутии, така че клиентите им да изтърват сроковете за възражения. Всички топлофикации са написали изрично, че изравнителните сметки се получават срещу подпис от упълномощеното лице на входа, а то ги раздава срещу подпис на всеки. Датата на последния подпис служи като ориентир докога могат да се подават възражения. При някои дружества това може да се прави до 14-ия ден, при други - до 30-ия. Пловдивската топлофикация е най-ларж - дава цели 45 дни за преразглеждане на изравнителните сметки.

Разбира се, едно е нещо да бъде записано в нормативен документ, а съвсем друго - да се спазва. Така че скандалите ще продължат.