Ако сте жена-дипломат и попаднете на прием в Техеран, няма как да не съобразите облеклото си с нравите на домакините. Трябва да носите забрадка, никой мъж няма да ви подаде ръка и ще се държат дистанцирано към личността ви.
Ако като турист искате да разгледате католическа църква, няма как да влезете с голи рамене или къса пола (понякога правят забележка и в българските).
Ако сте в българска мисия зад граница и давате официална вечеря, предварително сте наясно кой къде стои на масата, кой говори, докато другите се хранят, и колко време е допустимо да се задържат гостите.
Това май се нарича... Протокол? Добро поведение? Възпитание? Трите неща, взети заедно?
Дипломацията е деликатна професия.
Това ни припомни едно миловидно създание - Лила Георгиева, която стана широко известна като служител на Външно министерство и собственик на сайт с актова фотография. Тя рязко се открои на фона на представите ни за дипломацията като деликатна професия, в която се следват традиции, налагани с векове.
Факт е, че през годините много български дипломати и служители са излагали нацията повече, отколкото Ицо Стоичков националния отбор. Атанас Тилев разказваше в своя книга как шофьорът в посолството ни във Финландия години наред е хранил себе си и семейството си с кучешка храна, за да спести пари за кола. Писателят Алек Попов написа невероятна книга за простотиите в мисията ни в Лондон. Тодор Колев разказваше какви гледки е имало в посолството ни в Канада, други се възмущаваха от неговите изцепки там. Гръцките медии писаха за наши дипломати, замесени в гей скандали. На други места имаше любовни катастрофи и изобщо всичко, достойно за сапунена опера. Скандални случки, които обаче си останаха просто фолклор. Те не промениха хода на събитията и взаимоотношенията ни с въпросните държави просто защото
публичността не премина фатални граници
Днес външно министерство е изправено пред съвършено нова ситуация - ангелът на дипломацията Лила Георгиева впечатли цялата държава с разголените си снимки, публикувани в интернет. Да е жива и здрава Лила, че някак размъти водата на новинарските емисии, вторачени единствено в избори и стачки. Във външно министерство също трябва да са щастливи, защото, след като приключи казусът "Бенгази", интересът към него рязко спадна. Ежедневието в студената сграда в дипломатическия храм се свежда до някакви протоколни скукотевини - ЕС, НАТО, съседи някакви. И даже казусът "Лила" бе тема само за два дни. Но въпреки това скандалът не трябва да се подминава, а да се дискутира, и то сериозно.
Тук има две гледни точки - свобода и морал
Снимките, както и да ги гледаме, внасят еротичен порив у зрителя-мъж. Те по някакъв начин минават за изкуство, а по друг - за еротика. Свободата на човек му позволява да изразява себе си - чрез поведение, чрез облекло, чрез всякакви форми на публичност. Стига да не пречи на свободата на другите хора, може и да се съблича гол, да се снима и да радва очите на тези, които желаят да го гледат. Затова Лила е права, че снимките и разсъжденията в сайта са израз на нейна вътрешна потребност. Права е.
В случая обаче далеч по-прави са във Външно министерство. Споменах в началото, че дипломацията е доста тънък занаят. Кадрите се изграждат с години, а имиджът на всеки трябва да е неопетнен. Ако бъдем максимално конкретни - нищо от миналото на един дипломат не трябва да поражда пречки за неговата работа.
Разбира се, аз нямам нищо напротив да разглеждам сайта на Лила, дори бих й съдействал за още по-горещи снимки в някое мъжко списание. Бих й стиснал ръката за смелостта да се изразява, да се показва, но не бих заложил на нея като дипломат. Вероятно е талантлива, вероятно знае езици, вероятно е оправна. Но... Доста е странно как тя е референт за Гърция, без да знае гръцки език. Гърция приютява десетки хиляди български емигранти. Те създават много работа на нашите власти и мисиите ни зад граница. Ако си експерт там, то трябва да познаваш държавата и най-вече езика, за да може да се разбереш и с най-нисшия чиновник в Ксанти например. На дипломата трябва да се гледа с доверие и уважение. Той трябва да е компетентен и отговорен. Няма как да имаш секси сайт и да гледат на теб сериозно.
Все пак дипломацията е някакъв вид посвещение. Човек се готви дълго да работи зад граница или с чужди държави от България и трябва да уважава принципите в тази професия. Красотата може да спаси света, но може да обърка много държавни дела. Външно министерство едва ли е място за ангели, но пък определено не е място и за паднали ангели.
|
|