17 членове на Висшия съдебен съвет са номинирали проф. Лазар Груев за председател на Върховния касационен съд. Това на практика предопределя избора и обезсмисля издигането на други кандидатури. Защото точно толкова са необходими, за да бъде избран един от тримата големи в съдебната власт - шефовете на двете върховни съдилища и главния прокурор. Подписите си под кандидатурата му са сложили хора от всички гилдии плюс представители на парламентарната квота във ВСС.



Знакът е ясен - Груев е хиперконсенсусна фигура



и ще бъде избран бързо и безболезнено. Този сценарий се случи и при избора на Борис Велчев за главен прокурор преди около 2 години. И той бе единствената кандидатура и получи безпрецедентна подкрепа от ВСС. Което може да изглежда много хубаво, но на практика е също толкова лошо, колкото измъчения избор за председател на Върховния административен съд. През 2003 г. имаше 5 неуспешни процедури за избора му. После мандатът на ВСС свърши и новият съвет (който вече също е в историята, но предсрочно разпуснат) избра Константин Пенчев. Неговата кандидатура бе единствена - безпрецедентно дотогава.

От всички евентуални претенденти, които от месеци се спрягат за поста, Груев е един от добрите варианти. Ползва се с добро име в магистратурата. Съдиите го харесват. Голяма част от младите го познават и от правния факултет на Софийския университет. Един от големите му минуси обаче е, че Груев няма и ден съдийски стаж, не е решил едно дело. Той е теоретик. Бил е президентски съветник. Сега е конституционен съдия, което няма нищо общо със същинската съдебна работа.

Но ако човек без грам съдийски опит стане първи съдия, това може да се разчете и като знак, че в самата гилдия няма достойни хора за поста. Схемата е прилагана неведнъж и за съда, и за прокуратурата, но невинаги е давала добър резултат.

Опитът сочи, че ако Лазар Груев не спечели поста в истинска надпревара, дълго време ще трябва да се обяснява, че не е



заел поста с компромис и след сделка



Че нищо на никого не е обещавал. Така се случи с Борис Велчев. Който и две години след избора си не се е отървал от тази сянка. Все още се намират и хора, които да сочат Константин Пенчев като "политически избор".

Груев е дори двата пъти президентски човек, защото е в КС от квотата на държавния глава. Това, разбира се, гарантира безпроблемното подписване на указа за назначаването му. Залогът за избора му е голям. Председателят на ВКС има 7-годишен мандат и немалка власт в съдебната система и определя политиката й. Той е и член по право на Висшия съдебен съвет, може да сезира Конституционния съд и така да атакува закони.

Пределно ясно е, че



номинациите и изборът на шеф на ВКС са политическа игра



Също както и вотът за останалите големи в съдебната власт. Няма как крехкият мир в тройната коалиция да не е изиграл ролята си. Никак не е случайно, че парламентът реши да прекрати мандата на предходния ВСС точно преди избора на съдия №1. По закон кандидатури могат да издигат група от петима представители на съвета и самостоятелно министърът на правосъдието.

Но всичко това не бива да кара съдийската гилдия да оставя нещата единствено на задкулисни договорки. Магистратите могат и трябва ясно да изразят мнението си за кандидатурите и да упражнят всичките си възможности за натиск върху ВСС. Иначе няма да са гилдия, а сбирщина от добре платени чиновници, които негодуват само на маса.

Утопично звучи, но в стола на съдия № 1 трябва да седне некомпрометиран и принципен професионалист. Който има подкрепата и уважението на колегите си и е добре приет в ЕС. С безупречна репутация, който никога не е нагазвал в унизителни скандали. Който е наясно с проблемите не само на ВКС, но и на съда като цяло и който има воля и визия да ги реши. Който няма да толерира корупционни практики, бавене на дела и отказ от правосъдие.

Състезанието между позиции и концепции е предпоставка за справедлив избор. Ако наистина Лазар Груев е най-подходящият за поста какво пречи да бъде поставен в конкуренция? И за личността, и за институцията така ще е най-добре.