Ако човек гледа телевизия, слуша радио и чете вестници, по лицата, които най-често се явяват там, може да реши, че местните избори са били преди всичко политическо действие. Това мнение може да е очевидно, но не е вярно. Защото в тези избори имаше много малко политика, доста повече реклама и най-много бизнес. Констатацията не е свързана единствено с изобилието от местни бизнес партии, които в Несебър се откъснаха далече от традиционните, а с факта, че самите избори бяха изиграни точно като бизнес мероприятие. Впрочем, ако има нещо, което отличава местни избори'2007 от изборите преди, то е именно в това - те са вече проект за печалба, а не проект за управление.

Мержелеещите се европейски фондове са вероятната причина за подобно изкривяване. Рог, от който се стичат евро - на мнозина кандидати именно такава картинка им се е привиждала, докато с треперещи ръце са броели бюлетините. Но за да няма изненади и разочарования, предприеха своевременно ходове, които да ги изключат - покупко-продажба на електорат. По bTV дори ни представиха тарифата за около 200 гласа - към 53 хиляди лева. Във Варна кандидатът на "Ред, законност, сигурност" Веселин Марешки почна откровено да си пазари гласове. Колко това се връзва с наименованието на подкрепилата го партия, е отделен въпрос, същността е в друго - защо тази откровена търговия се превърна във всеобща практика?

Отговорът е лесен - защото дълго време никой не я санкционираше. И не я санкционираше, защото партията, която я въведе, е на власт от 8 години. А кой да скочи срещу нещо, което работи ефективно? Ефективната партия се нарича Движение за права и свободи. Това, което представителите на движението определят гордо като разширяване географията на влияние, е всъщност разширяване географията на купуване на влияние. Пътят на България за Европа минава през Босфора, рече ни го Доган още в началото на демокрацията.

Доста хора се вслушаха в този съвет, превръщайки изборите не в състезание на идеи, а в състезание по сръчност за заобикаляне на закона. Колкото и да е неприятно да го признаем, ако има победител на изборите, това съвсем не са партиите, макар че те всички се обявиха за победител, а е именно тази практика на избори без избор. Смешното в цялата работа е, че на първите местни европейски избори, на които яростната борба беше за европейските фондове, ние ги проведохме по ориенталски. Купуване на гласове, яки момчета с мазни автомобили, лични данни срещу мизерна сума пари, връвчици с възел на определена дължина, точица на полето на ДПС в Ардино, кукиши пред телевизионните камери, "ще ви бия, ще ви бия и пак ще ви бия" - закани на кандидата за Перник срещу своята опонентка: тук за съжаление, вместо да възприемем европейската практика на правене на избори, се върнахме към една друга, идеално описана от Алеко Константинов. Чудно ли е тогава, че гласоподавателите са все повече изчезващ вид, за разлика от кандидатите, множащи се като зайци. 2% от всички гласували - както и да го гледаме, това си е внушително число.

Макар че и тук има една уловка, за която никой отново не надигна глас - препълнените с мъртви души избирателни списъци. Ако те се прочистят, избирателната активност ще скочи с още поне 2%. Само че и тук има една здрава далавера, особено за големите партии и за тези с твърди електорати - колкото повече мъртви души, толкова повече числото за прескачане на изборната бариера нараства. Ощетени са малките и ония с плаваща подкрепа, докато БСП и ДПС живот си живеят: каквото и да се случи, те винаги ще са във властта или най-малкото в парламента. И понеже този прост акт не им носи полза и двете партии си траят, както си траят и за изборния туризъм, и за купуването на гласове.

Но не е луд, който изяжда баницата, а който му я дава. На тези избори баницата, която дадохме на далавераджийската компания на Сокола да изяде, е достойна по размера си да влезе в книгата на Гинес. Че стана и по-зле - на авантаджийската трапеза се наместиха и други гладни...