53-28=25; 169-25=144. Ето такива сметки се правят от вчера из кулоарите на парламента и в частност пред канцеларията на царските депутати. Тия числа означават, че дори и да се разцепи групата на НДСВ и 25-мата непослушковци да я напуснат, мнозинството от 144 депутати е достатъчно солидно, за да закрепи кабинета до края на мандата.
Защо царистите ще се цепят ли? Ами защото Величеството така е решило.
Вероятно си мислите, че след подема на НДСВ, регистриран на последните местни избори, и съкрушителната победа на царистите в Сапарева баня и Аксаково велчевистите са добили увереност в своите сили и са решили да играят ва банк? Нищо подобно. Просто Симеон реши да демонстрира на панайотките по недвусмислен и достатъчно унизителен начин, че е решен да ги отстрани и това няма никакво отношение към изборните победи и поражения на НДСВ. Както резултатите от евровота бяха без значение за смяната на партийното ръководство, но просто трябваше мотив.
Тъкмо се бяхме унесли под психеделичните мантри на Сакскобургготски за "положителното" и "градивното" и изведнъж фрас!
Царят без милост посече
близо половината си депутати с един тоталитарен правилник, вероятно заимстван от стар устав на БКП, който на практика елиминира юристите около Панайотов от взимането на решения и облекчава процедурата за изгонването им. Тука вече ги хванаха в капан. Всичко почна от прословутия Трети конгрес на НДСВ, недодялано изманипулиран от носителите на "новия морал" - велчевисти и нововремци. Оттогава двата лагера не спряха да си играят по нервите, като едните се правеха на "ни лук яли", а другите на "ни лук мирисали".
Дълго време панайотките се опитваха да избегнат своята гибелна участ и даже саботираха няколко поредни заседания на групата, на които трябваше да се приеме новият "либерален" правилник, но напразно. Ситуацията в НДСВ обаче е далеч от революционната. Тя може да бъде описана така: Симеон не може повече да ги търпи, а те не искат да си тръгнат, поне засега. Вероятно напъдените ще поносят още някое време емблемата "НДСВ" в парламента, преди да си намерят нов пристан. А той може да е различен за всеки. Едни могат да прибягат към десницата, други да пристанат на ГЕРБ. Останалите лоялни 28 души воглаве с Анелия Атанасова и Олимпи Кътев трудно ще родят законотворчески шедьоври, но затова пък са идеален пълнеж на мнозинството. Но частната съдба на един или друг царист е без значение от политическа гледна точка. По-важното е защо царят реши
с такава жестока лекота
и даже с нескрито задоволство да сложи край на проекта НДСВ? Наричам го проект, защото партия така и не можа да стане. А пък и се оказа временен.
Онова, което със сигурност знаем за намеренията на царя, е, че непременно иска да остане във властта - не задължително като определящ фактор, но поне като участник. Заложник на имотите си и на обострилия се инвеститорски апетит на многобройната си челяд, Симеон трябва да си запази възможността да влияе на политическите процеси и занапред. Затова изглежда странно настървението, с което ликвидира собствената си партия. Не би го направил, без да се е подсигурил. Упорито се говори, че новата ракета-носител на царя в политиката се нарича Ахмед Доган. След като превзе отвътре СДС, сега ще дообогати неетническата квота на ДПС с неколцина умели финансисти от ранга на Милен Велчев и с жив монарх. Хитрият
Доган отдавна праща завоалирани намигания
към Симеон за възможно сътрудничество. На последния конгрес откровено му предложи "либерален бартер на нашето ноу-хау в партийното строителство срещу модела на вашата медийна политика". На практика лидерът на ДПС повтори офертата си от 2005 г. за предизборна коалиция, която панайотките навремето отхвърлиха. Затова сега са така нежелани.
Царят пък е нужен на Доган за осъществяването на най-новата му теория: "преосмисляне на етнонационализма в гражданско-политически патриотизъм с европейски измерения". Какъв по-славен пряпорец на каузата от Симеон - не съвсем българин, но достатъчно европеец, а и нужният старомоден патриот, който да олицетвори въпросното измерение. Хем ще остане верен на либералната идея, с която някога се олицетвори, без риск да бъде упрекнат в идейна измяна. "Ваше Величество, ако НДСВ като либерална формация и като европейското лице на България стане съпричастна на тази политическа необходимост, ще ви кажа какво ще се случи, когато му дойде времето", прошепна още преди пет месеца на ухото му Доган.
Изглежда най-сетне това време дойде, а неволите на Панайотов и компания са просто съпътстващите щети на новия либерален бартер.
|
|