Ако има неща, по които да сме в челните редици на ЕС, то със

сигурност едно от тях е имитацията. На борба с корупция и с организирана престъпност, на икономика, на защита на конкуренцията и на какво ли още не. От скоро време пък си имаме и имитация на битка с купуването на гласове на избиратели.

Когато преди няколко дни парламентът прие поправки в Наказателния кодекс, с които предвиди нови хипотези и по-високи наказания за купуването на гласове, както и въведе наказание за хората, които си продават гласовете, сигурно мнозина са си казали "ей сега ги почнаха". Още повече са повярвали след като непосредствено преди изборите МВР и прокуратурата не спряха да се хвалят как и колко търговци са заловили. В деня на на изборите МВР заговори официално за случаи и проверки в Перник, Благоевград, Сливен, Балчик, Южното Черноморие.

Само преди дни пък зам.-министър на вътрешните работи обяви, че купуването на гласове по изборите не бил някакъв феномен, нито пък е български патент, но и той бил "поразен от мащабите". Най-тежко, според този отговорен фактор в МВР, от платеното гласуване били засегнати Перник, Благоевград, Сливен и Стара Загора.

По негови думи на първия тур в страната са



получени 294 сигнала за купуване на гласове,



имало 10 задържани лица, образувани са 69 полицейски преписки и 15 досъдебни производства.

По груби сметки, припомняме на зам.-министъра на вътрешните работи, за купуването на 15 000 гласа в Перник две от групировките са хвърлили около 4 милиона лева за подкрепа в полза на един кандидат. Информацията за случая в Перник обаче постъпила по оперативни канали и, за жалост, тя не може да бъде внесена в съда, тъй като "липсват достатъчно доказателства".

После и главният прокурор Борис Велчев поиска нови законодателни промени, които да определят купуването на гласове като престъпление от общ характер. По негови думи това би позволило на прокуратурата да се самосезира при наличие на достатъчно данни за купуване на гласове, защото в момента държавното обвинение може да инициира разследване само при



подаване на сигнал от конкретен пострадал



И тук стана ясно, че всичката хвалба с хващането на търговци на гласове ще се окаже един надут балон. Очевидно законодателят - волно или неволно, е направил така, че закона да върже ръцете на МВР и прокуратурата. Последните пък - волно или неволно, не се усетиха навреме и започнаха да тръбят как ще вкарат в затвора всички купувачи.

Нека погледнем фактите в очите. Наказанията за търговията с гласове се намира в раздела "Престъпления против политическите права на гражданите" на НК.

През 2006 г. за първи път парламентът инкриминира купуването. Тогава в НК бе записано, че всеки, който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, го грози до 3 години затвор или пробация. Само преди дни НС вкара в кодекса две нови разпоредби по темата. С първата бе предвидено наказание и за всеки, който организира купуване на гласове, а с втората бе заложен затвор и за всеки, който продава гласа си. При приемането на този текст прокуратурата предупреди, че инкриминирането на продажбата на гласове хем е тъпо, хем ще затруднени разкриването на търговците. Да не говорим, че има пълна тайна на вота и че ще е забавно да видим как се доказва кой за кого е гласувал.

Много по-лесно е да се хванат купувачите, ако може



продавачите да свидетелстват без страх



от наказателна отговорност.

Никой не послуша.

Това обаче не е всичко. В края на въпросния раздел е записано, че наказателното преследване от общ характер (т.е. от и чрез прокурор) се "възбужда по тъжба на пострадалия и не може да се прекрати по негово искане". Първата част от тази законова реплика означава, че ако не се намери някой, който да се оплаче в прокуратурата, то тя не може да се задейства сама. Държавното обвинение не може да почне и досъдебно производство, дори да види репортаж по телевизията как се дават и вземат парите или пък дори някой в прав текст да каже "да, купувах гласове" по страниците на вестниците. Нещо повече. Дори и МВР да й занесе всички доказателства - записи, филмиране, белязани пари, придобити чрез законно позволени специални разузнавателни средства, то прокуратурата пак не може да образува дело. Затова е много интересно как са образувани тези вече 15 досъдебни производства.

Истински проблем е и някой да обясни как точно е пострадал. Ако това е този, който е взел парите, то трябва да е ясно, че той вече също подлежи на наказателна отговорност. Може да се приеме, че пострадалия е някой от другите кандидати, не този, за когото се купува гласа. Но тогава как точно ще се докаже, че той е пострадал от купуването? Че продалият гласа си не го е дал пък точно за него? В българското наказателно право няма общо казано "пострадал" - последният трябва да е претърпял някаква вреда - било то телесна повреда, имотна щета и т.н.

Тук идваме до втората част от законовата реплика "не може да се прекрати по негово искане". Обичайно всеки тъжител може да си изтегли тъжбата. Специално при купуването на гласове това не може да стане. И всеки, който се оплаче, веднага става част от делото и ще се влачи с години по прокуратура и съдилища.

Интересно е да се отбележи, че за разлика от купувачите, които могат да се преследват само по тъжба, законодателят е направил така, че продавачите се преследват на общо основание. И това ако не е абсурдно...

И тук някъде - в пълното законово блато по темата,



потъват всички гръмки обещания



и закани за наказване на търговците на гласове.

Чак четири дни след първия тур от местните избори депутати инициираха промени в НК. Просто защото и самите те бяха втрещени от размера на купуване на гласове. Сега се предлага престъпленията при покупко-продажба на гласове да са от общ характер и да могат да се преследват служебно, т.е. прокуратурата

да се самосезира. И още - да отпадане наказуемостта, когато определено лице, поискало или получило "имотна облага" да гласува, приеме да свидетелства за това.

Всичко това обаче е след дъжд качулка. Защото, докато бъдат приети тези поправки, ще е минал и вторият тур на местните избори. А пък по наказателното право не може някой, хванат сега, да бъде съден по бъдещите нови текстове.

Има една стара поговорка, че "който чупи, купи". Е, сега покрай изборите тя може лесно да бъде перифразирана на "който купи, чупи". "Чупи" и демокрацията, и желанието на хората да гласуват, и политическата система, и усещането за справедливост.

И ако законодателят, МВР, прокуратурата и съда не могат да накарат бандитите, които "чупят", да си платят, то тогава какво точно могат?