След светкавичното си посещение като български главнокомандващ в Афганистан президентът Георги Първанов заяви, че няма да пращаме повече войници там. Засега. Можело да окръглим ротата в Кандахар от 200 на 220 войници - и толкоз.

Това си бе направо дързост два дни след неофициалната среща на НАТО в холандския курорт Норвийк, на която генералният секретар на алианса Яп де Хоп Схефер изплака, че много държави се дърпат от по-засилено участие в международните сили ИСАФ в Афганистан. Първанов бе първият държавен глава, който даде отрицателен отговор на НАТО не откъде да е, а от самия Афганистан.



Отиде, видя и отсече - стига ви толкова



Дали България не е започнала да се учи на друг език, след като доскоро знаеше да казва само "да" на Брюксел? Покрай кандидатстването ни в НАТО и ЕС българските политици и дипломати си бяха спечелили прозвището "йесмени", което успяваха да поддържат и в качеството ни на пълноправни членове. Сега сякаш са започнали да осъзнават, че авторитетът на магарето не расте от това, че всеки го яха.

Ако се вярва на официалното съобщение на президентството, "основната цел на визитата" е била "срещата на държавния глава с командването и личния състав на военните ни контингенти в Кабул и Кандахар". Ако пък се вярва на репортажите в почти конспиративен тон на неколцината съпровождащи журналисти, се разбира, че президентът е отишъл да подари джобни ножчета и две икони на войниците, а също и да чуе, че вече не им харесват командировъчните в долари (около 2500 на месец). Искали да им се плаща в евро, защото доларът пада. Освен това го помолили да им уреди да гледат българска телевизия и ако може, да им прати подкрепления, защото много се уморявали от наряди. За тяхно разочарование и за още по-голямо разочарование на НАТО последното искане останало без обещаващ отговор.

На третата година от членството ни в НАТО става все по-видно как



България е поемала ангажименти на едро,



които не може да изпълни. Така например тя се е задължила да отделя 8% от въоръжените си сили, или около 1600 души, за операции на алианса. В момента държавата има 400 души в Афганистан (по 200 в Кабул и Кандахар) и 140 в Ирак и вече е на ръба на възможностите си. А спомняте ли си как започна в началото на 2002 г. - с полева баня в Афганистан. Тогава военният ни ангажимент с трийсетина войници изглеждаше малко смешен, но достатъчно приемлив от гледна точка на разноските и рисковете. И можеше да се обещава още. Това беше времето на безбрежната фантазия на нашия пръв атлантик Соломон Паси, който мечтаеше на глас да участва във военен парад на победата в Ирак, а защо не и другаде.

Извиването на ръце в Брюксел стана особено болезнено тази година, когато НАТО започна сериозно да се безпокои, че може да катастрофира в Афганистан. Тревогата нарастваше от ден на ден, докато в началото на октомври командващият ИСАФ ген. Дан Макнийл наду алармата. "Афганистан излага на риск бъдещето на НАТО", заяви той пред лондонския "Дейли телеграф". Първанов се срещна с него в Кабул и вероятно е чул същия вопъл.

Доскоро България бе



от податливите на натиск



В началото на годината тя имаше 80 войници в Афганистан. Пролетта се съгласи да увеличи числеността им до 200, но само ако не напускат относително по-безопасния Кабул. В края на юни тя добави още 200, и то със съгласието да отидат в Кандахар, който е един от центровете на размирния Южен Афганистан. На 6 юли военният министър Веселин Близнаков за пръв път даде осезаем за медиите сигнал, че отзивчивостта му намалява. Той се осмели да заяви в София на главнокомандващия на НАТО в Европа ген. Джон Крадък, че от началото на годината България е увеличила пет пъти участието си в ИСАФ и че единственото, което може да добави, е да приеме афганистански военни на обучение у нас.

НАТО обаче иска 3000 военни инструктори на терен в Афганистан, и то веднага. Показател за



изострената нервност в алианса



бе предупреждението на шефа на Пентагона Робърт Гейтс на 22 октомври, че ако държавите от НАТО не дадат допълнителните сили, американците ще запълнят недостига, като изтеглят своите 1600 войници от мироопазващия контингент в Косово КФОР. Заплахата бе адресирана главно към страните от Балканите, защото бе отправена на годишната среща на министрите на отбраната от Югоизточна Европа, заседаващи в Киев. България се опита да запази хладнокръвие, като изпрати на заседанието не министъра си, а неговата заместничка Соня Янкулова. В Киев само Словакия се огъна и обеща да добави 47 войници, за да увеличи контингента си в Афганистан до 125 души.

Два дни по-късно обаче Близнаков трябваше да изслуша в Нордвийк, Холандия, заедно с колегите си от 36 държави, участващи в ИСАФ, американските укори, че не правят достатъчно за спасяване на честта на НАТО. Той се присъедини към доминиращата група държави, които останаха равнодушни. Тежестта на боевете в момента се носи главно от САЩ, Канада, Великобритания и Холандия, като канадците и холандците заплашват, че могат да си тръгнат, ако няма солидарност от другите. Най-хладен бе отговорът на Германия, чийто военен министър Франц-Йозеф Юнг каза: "Имаме 3500 войници в Афганистан и мисля, че приносът ни е достатъчен". Германският контингент се е залостил в по-спокойния Север и отказва да се премести на юг.

България се оправдава с логистични проблеми, но няма смисъл да създава впечатление, че ако получи подходяща техника и оръжие, ще даде още жива сила. При засилващото се вътрешно надхитряне в НАТО, известно на казармен език като "скатаване", нищо чудно по-богатите държави да й предложат материална подкрепа, за да прати още войници в опасните зони, където става все по-горещо. Пътуването на президента Първанов трябва да е знак, че България разбира проблемите, но че няма как да се прави на спасителка на НАТО. Защото не й отива да носи по-голям мундир от собствения й размер.