"Представете си, че искаме обувки за 50 лв. и дори за 40, а ни се предлагат галоши и не е ясно дали доставчикът им няма да катастрофира по пътя".

Безименна учителка от 18-о СОУ, София (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2800§ionid=2&id=0000402)



Както в началото, така и към края на учителската стачка Министерството на образованието и науката, подпомогнато от отговорни медии, провеждаше информационна политика, твърде приличаща на успокоителното тълкувание на шанса за самолетни катастрофи. Първоначалните данни, че започват стачка малко училища, както и последните, че стачката свършва във все повече, успокояват обаче по същия начин, по който и сметките, че да загинете в самолетна катастрофа е далеч по-рядка възможност от тая да загинете в железопътна или автомобилна. Така е, но проблемът е там, че в катастрофиращ самолет шансът за оцеляване е нищожен в сравнение с този при катастрофа с влак или автомобил, ако ще самолетът да е на "Луфтханза", влакът - на БДЖ, а автомобилът - "Москвич".

Разбира се, сравнението на самолетните катастрофи със стачката е малко-много злокобно и подвеждащо; при тях имаме почти 100 процентна загуба на живот, докато при нея нещата опират до училище, което трябва да учи за живота. Но то помага да се разбере това, което успокоително се пропуска в оптимистичните информации за затихващата учителска стачка, която - какво щастие! - нямало да провали учебната година. Сигурно е радостно за МОН, че в област Варна тая седмица в клас са се върнали 83 от 3500 учители, а в Стара Загора от 3649 учители стачкуват само (!) 1692, да не говорим за похвалните постижения на области като Монтана, където от 1804 учители протестирали само 92, или Видин: там стачкували 73 преподаватели от общо 1124. Направо е трогателно да се чете (естествено, в "Труд" от 31.10.2007) в дописки бодрото "смях и глъч огласят вече коридорите на 23 основни и средни училища в столицата", без да се каже какво оглася останалите над 200. Подобно на изборните резултати столицата и по-големите градове не са образец за "важното и определящото", както казваше др. Т. Живков.

Но въпреки това аналогията с катастрофите е полезна: няма нищо успокоително, че повечето училища в страната вече не стачкували. Достатъчно е да стачкува близо месец и половина само едно училище, за да се случи на питомците му това, което се случва на качилите се в катастрофиращ самолет - 100% от тях нямат почти никакъв шанс: едните за живот, другите - за нормална учебна година. Съдба, ще каже човек, и ще бъде прав; да не са се качвали на тоя самолет, да не са се записвали в това училище.



Но именно защото нещата се оставят на съдбата,



бяха седенките и разтакаванията около стачката. Затова и злорадо се чакаше да заглъхне в повечето училища, та да изпъкнат грижите за спасяване на учебната година във всичките. Което съвсем не означава, че тя не вървеше към катастрофа и без стачката - при това не само в едно училище. Нещо повече, стачката на учителите покрай всичките си дефекти и ефекти изигра и една особено приятна за МОН и правителството роля, като улесни прехвърлянето на вината за провала в образованието върху учителите. Тя скри действителната неподготвеност на повечето български училища за нормален учебен процес през тази година. Не става дума за големите приказки за реформи и стратегии, за втрещяващи искания за заплати и манипулативни анонси от правителството, за проценти от БВП и издръжка на ученици от 2008 г., а за далеч по-прозаични неща. И тъкмо тук се мержелеят доставчиците на поддържащи образованието условия: учебници и дневници, тоалетни и ремонтирани покриви, закуски и здравно обслужване, работещи компютри и информационни мрежи. В много български училища тези неща ги нямаше на 15 септември, няма ги и сега, няма да ги има и след края на стачката. Дори е спорно дали ще ги има на 1 юли 2008 г., но е безспорно, че без тях учебната година крета и отива към катастрофа без каквато и да е учителска стачка.



Както става двадесетина години



Защото катастрофа е, когато расте броят на неграмотните, когато се обезлюдяват области поради липса на образователни шансове, когато България става най-голям износител на студенти и най-голям пазар на фалшиви дипломи, когато от училище отпадат все повече деца от все по-малко родени и влизат все по-зле подготвени учители. Е, тая катастрофа ще продължи да се случва, съдим ли по предложения бюджет за образование през 2008 г., където за образование и наука щедро са отпуснати допълнителни средства, сравними с авоарите на петдесетина партийни наместници от типа на бившия шеф на софийската "Топлофикация". Привижданата панацея в т. нар. делегирани бюджети ще разпредели част от нея сред няколко хиляди директори, чиято купена лоялност ще обеззъби и бездруго нащърбените протести. Иначе тая сума, преизчислена в бъдещи заплати, по същество осигурява сега същото количество сирене, хляб и галоши, които се купуваха през април, но надали ще стигне през юли догодина. Затова и немирният учител, надеждата за реформа, ще посегне към единствения изход да изхранва себе си и донякъде семейството си - да напусне училището. Този учител със сигурност няма да е един, поради което много скоро ще имаме статистика, чиято родна особеност ще разнообразява катастрофичната хроника с една вече пробиваща си път тенденция: шансът да те блъсне джип, когато си в каруца, ще по-голям от този да получиш добро образование в общинско училище.